Не съм чел "Точката..." и не мога да взема отношение в долната тема.
Но ме сепна една мисъл.

Каква е точката в която - вие писателите - решавате че нещо е достойно за публикуване на хартия и с корици?

Какви са ви критериите, че нещо е годно и стойностно? Как проверявате дали тези критерии са що-годе обективни?

И въобще тия въпроси идвали ли са wi някога на ум?

Защото на мен ми се струва, че човек носи наистина голяма отговорност за това, какво бива публикувано от негово име. Не само пред себе си и пред своята кариера, но и пред цялата творческа общност, с която той се отъждествява. В случая с леко откаченото, но иначе симпатично съсловие на младите български камикадзета-фантасти.

Това е печатно слово ей! Далеч по тежко от всеки хвърлен камък!

Ясен *<;о)

Never mistake motion with action. A. Einstein

Редактирано от Яceн *;o) на 18.03.03 16:43.

Напълно съм съгласен. Отговорността е чудовищна. Аз затова и нищо не съм написал (все още).

Отговорност носи обаче и всеки, който критикува (положително или отрицателно) написаното.

********************************
Грозен живот или красива смърт?

ти също спокойно би могъл да отговориш на тези въпроси - искаш или не, но СИ писател. Дължиш го на една моя братовчедка - Спаска се казва

1) достойно е от момента на хрумването, защото е замислено като нещо, което желая да споделя. Друг е въпросът КОГА "нещото" става ГОТОВО за публикуване.

2) нямам как да проверя субективни схващания с обективни критерии. Пример: "Короната на мравките". Аз съм си доволен от този разказ... бях доволен на онзи етап, в който го почувствах завършен. Сега той за мен е минало, но пак не намирам, че е офлянкване. Но мнозина не смятат така. И голяма част от възраженията са мотивирани с техни предпочитания и вкусове. Кое тук е обективното?

*) отговорността е пред собствената съвест. Има един руски писател - Лимонов се казва. Талантлив е, но пише гадости. Петнайсет години преди войните в Югославия описва тамошната гражданска война. Доста силничко. Обаче - от позицията на един садист и не да осъжда насилието, а за да го възславя... Е, такава му е ценностната система на човека. На мен не ми харесва особено да плюя, но това си е моя гледна точка. "Пълноземие" на практика е "критика на нашата съвременност", но не съм описвал София като цигански катун, потънал в помии, и изсъхнали черва на жертви на престъпления, ръфани от кучета, нали?
Не мисля, че могат да съществуват докрай еднозначни критерии.
Колкото и да ми се иска.

Чувствай се като у дома си... а после те изхвърлят! Хора!

Когато ме публикуват в "Аналог", "Азимов'с" или още по-добре от "Квазар" -чак тогава ще имам някаква претенция за писател! (И така дор седем пъти!)

Колкото и да сме модерно и глобализирано общество, нещото на жива хартия си е друго. В крайна сметка аз лично съм виждал читаема книга на 1700 години, а все още никой не може да се похвали със сайт на повече от 10.... Нали ТАКА са се издавали хората от хиляди години насам...

Но хайде да опитам:

1) Моята точка на споделяне е когато нещото е в т.нар. бета версия - положил съм всички разумни усилия то да работи - история, характери, стил, правопис и правоговор ми ИЗГЛЕЖДАТ наред. Изчистил съм се от всички капитални съмнения за варанти и отклонения.
Аз лично първо споделям с 2-3 най-близки хора, които знам че няма много да ме пожалят.
После се пробвам я в клуб, я на конкурс...

2)Има работи, които НИКОГА сам не мож ги видя...

А и я си представи, че си написал нещо, и някой ти каже: "Абе батко, че точно същото нещо съм го чел като малък! Я, виж тоя разказ на Шекли от '67 - само имената на героите са ви различни!".
Това разбира се е екстрем, но аз лично съм чел достатъчно много неща от българи, чиито край е :
"Изведнъж се събудих/изключих видеошлема/компютъра и разбрах че всичко това бе само един сън/симулация/игра". Ако някой от тия хора беше питал достатъчно, със сигурност щяха да му кажат, че това клише е недопустимо, бозаво и че по-ефтин край едва ли може да има!

Това ти разбира се го знаеш, ама всичките онея от по-горе?
Ами АКО има подобни проблеми с твоите творби, за които ти дори не подозираш? Не те ли мъчат такива съмения?!

Ясен *<;о)

Never mistake motion with action. A. Einstein

А аз се чудех защо след пуберските си опити да сътворя нещо (четено само от мене, де) престанах да пиша.
Ми щото съм отговорен човек.
Пиша само "съсухрени" текстчета за "съсухрени" бюрократчета. И те им се радват...

П.П. Май и заради прекалено силното си чувство за отговорност и не критикувам...

Колкото хора, толкова мнения!

Защо това, че някой описва насилието те кара да мислиш, че това е негова ценностна система?
Автор и книга, разказ, стих са две различни неща...

Acropolis adieu

две различни неща. Но тогава обиковено се получава боза.

Аз лично смятам, че за да бъде нещо правдиво авторът трябва да вложи не малка част от себе си в героите си. Примерно никой автор не би могъл ЗНАЕ свише какви са ИСТИНСКИТЕ мотиви на един сериен убиец. Единственият начин, е да се постави на негово място (или сам да стане такъв). А от там до ужаса от собствената му тъмна страна, крачката Е страшно малка...

Ясен *<;о)

Never mistake motion with action. A. Einstein

И така е, и не е така. Защото и никой читател, освен масовият убиец, не би могъл да знае какви са истинските мотиви...
Между автори и произведения общото са само думите. Останалото е талант. Не слагам знак на равенство между личността на писателя и героите му..., сюжетите му и т. н.
Ни би могъл да знаеш каква е крачката дори - малка или голяма... Така поне мисля, де.

Acropolis adieu

Редактирано от yф на 19.03.03 12:13.

Ми тъй, де. Все едно Антъни Хопкинс утре да почне да руча ора...


Колкото хора, толкова мнения!

не НЯКОЙ, а конкретно назованият в примера човек.
Впрочем, в момента той е в затвора.

Чувствай се като у дома си... а после те изхвърлят! Хора!

мъчат ме, разбира се. Затова 90% от черновите ми никога няма да се превърнат в нещо, което ще пусна за публикуване. Тая работа е като на рудничар - от един тон скална маса извличаш грам метал (някакъв руснак беше казал нещо подобно поне 30 години преди да се родя). Нататък е обработката на метала - дали ще поднесеш за свеобщо "възхищение" суровия къс или нещо изработено - според майсторлъка за момента. Но ако нещото почнеш да го преправяш до безкрай - накрая ще сдтане не шедьовър, а циу, както в приказката за ковача.

Чувствай се като у дома си... а после те изхвърлят! Хора!

Защо смяташ така? И защо искаш да те публикуват именно в тези списания? Та нима най-компетентната публика е там?

********************************
Грозен живот или красива смърт?

За Лимонов ли беше Портокалов ли не знам къде е и не това е най-важното.
Вярно - пак на майтап го извъртях но темата е много важна и обширна. И се отплесна от основната тема на Ясен. А в театъра отдавна съществуват идеите, методите и принципите на Станиславски (и неговите последователи). Аналогичен е случаят в литературата - не е необходимо да си "такъв или онакъв" за да описваш персонажи "такива или онакива" (избирай си "т. & о." каквито си поискаш). Никак даже.

П.П. Даже понякога пречи.


Колкото хора, толкова мнения!

Това беше закачка за Ш., но щом ти е сериозен въпроса...

Съвсем естествено смятам, че вероятно читателите на тези списания са и най-компетентанат пубика. Най-малкото са толкова много, че няма как да няма и качество...

Колкото и да си влюбен във всичко българско/не-американско :Р, няма ка да не признаеш, че през последните 60-ина години културата в БГ беше една изкривена карикатура (тук включвам и добър смисъл!).
И че докато в БКП назначаваше писателите, а ЦК им избираше темите, 'Свободния Свят' не си е бъркал в носа...

Къде ще намериш по-компетентна публика пък ти? В Полша или в Китай? :Р


П.П.
Освен това ако стъпиш там това значи, че в една или друга степен майсторството ти е съизмеримо с това на Азимов, сие и останалите десетки носители на Хюго и Небюла, публикувани в тези списания... Ехе...

Ясен *<;о)

Never mistake motion with action. A. Einstein

Знаете ли,
имам много нищожен опит в писането и още по-нищожен - в публикуването, но съм мислила по въпроса, който задаваш - кога една творба може да убеди автора си, че е достойна да го представи на света?

Поставяйки се мислено на мястото на един такъв плачещ за убеждение автор, установявам, че бих приела творбата за прилична, в случай, че четенето( и препрочитането и) ми достави удоволствие, както ако чета чуждо произведение. Ако напиша нещо, изчета го от край до край и си помисля "Леле, тва ако не беше мое, щях да рева пред прага на писателя за автограф", значи нещото е готово да бъде хвърлено в лапите на критиката...

Бъдете милостиви - пускайте на мъжете!

Чувствай се като у дома си... а после те изхвърлят! Хора!

Да, но ситуацията там се изменя с бързи темпове. Хюго вече се печели от книги като Хари Потър, фантастиката излиза в не повече от 10 хиляди тираж, средната възраст на читателите на тези списания рязко се качва, а броят им рязко пада. Полски и руски списания имат вече по-големи тиражи, а и защо публиката им да не е по-компетентна, ЩОМ ПОЗНАВА И СВОЯТА, И ЧУЖДАТА ПРОДУКЦИЯ? А отвъд океана познават само своята и постепенно губят всякакви критерии за реалистична оценка.

Не е оправдано и далновидно според мен да се натискаме да ни публикуват на английски при положение, че те не се натискат да ги публикуват на славянски. А и не е достойно. Те си знаят интересите и се държат подчертано протекционистично спрямо собствената си продукция и език, което е и една от главните причини да се наложат. Съответно ние трябва да престанем да им се слагаме, ако искаме да постигнем нещо.

Така че съвсем сериозно смятам, че в последните няколко години фантастиката на САЩ не само че вече по нищо не е водеща, ами и сериозно отстъпва на останалата. Изключенията са много малко.

За българската култура смятам, че както голяма част от нея беше изкривена карикатура, така и друга част беше истинска култура. Имаме достатъчно интелигентни творци, които създадоха истинско изкуство.

********************************
Грозен живот или красива смърт?

Познавайки все повече и повече пишещи, се убеждавам все повече и повече, че много рядко се намира автор, който е способен да погледне отстрани собственото си творение и да го оцени критично. 80 и повече процента от авторите са доста безкритични към нещата си и/или не искат да ги усъвършенстват. Дори и при вече утвърдените автори е така, особено пък когато се породи мнение сред читателите, че са добри.

Тоест най-често авторът си казва: "ааа, на мен си ми харесва, пускам го". А после се оказва, че народът нещо не реагира по същия начин.

Може би един автор е способен да оцени реално творбата си отстрани, когато е способен да се погледне отстрани като човек. Впрочем И по тоя въпрос е добре да се прочете "Кралицата на ангелите"... Там имаше един писател, който първо ме шокира с действията си спрямо собствените си творения, но после разбрах...

********************************
Грозен живот или красива смърт?

Какво да кажа, освен "Аплодисменти!"

И добре, че винаги ми взимаш думата от устата, щото от твоята звучи къде-къде по-добре

Пък за единомислието ни вече има и официално доказателство - нали и ти си Ursula

Life is what happens to you while you're busy making other plans...

Кога чете Хари Потър???

This ain't no technologycal breakdown...
This is the road to hell...

LeGOAin.


Колкото хора, толкова мнения!

Да съм казал нещо за Хари Потър?

*************************
Социалното напрежение се поражда от разлика в потенциалите.

"Познават чуждата"... Не бих казал. Познават една миниатюрна, специално подбрана част. Само погледни какво става в БГ - тепърва излизат неща от '60 и '70...

Освен това англоезичния пазар не е само САЩ. Да, определено те са най-плодовидите, но ти гарантирам, че в цяла Европа хората предпочитат често да четат оригинал. По простата причниа, че английското издание е задължително по-ефтино от родното... Като вкючим и Канада, Австралия, и прочее, вероятно потенциалния пазар ще се приближи до този на Китайския и ще е задължително поне 10 пъти по-голям от славянския! (Не толквова по жители, а по покупателна способност на културта)

А пък освен това, нещата от изток, които си струват СА преведени и преиздавани неколкократно на Запад - бъди сигурен, че нищо святстно не са изпуснали...

А що се отнася до нашата култура... Да, наистина има(х)ме. Но по изключение. Въпреки всичко. И едни от най-стойностните неща (примерно почти цялата ни драматургия) бяха всъщност критика на действителността ни. Е, хубаво е да можеш да си живееш 1984 и да правиш гениално сатира, ама това е една от милионите теми. КОЛКО МНОГО други бяха натикани в правта линия на Партията или директно забранени... Тъжна работа...

Та да не ме разбреш правилно. Харесвам си аз БГ-йската работа, обичам я и само да смее някой външен да я наплюе! Ама все пак добре е да не се главозамайваме и да си знаем местенцето. А то е 70 години след 'свободния' свят...

Ясен *<;о)

Never mistake motion with action. A. Einstein

Аз лично съм много безжалостен към себе си. Ако това трябва да ми бъде критерия нищо, никога, никой нямаше да види...

Ясен *<;о)

Never mistake motion with action. A. Einstein

но все пак факт.
Английското списание http://www.sfsite.com/interzone/guide.htm пише следното:

"Interzone now receives about 200 manuscripts a month."

П.П.
За пръв път го чувам това списание - може и да е много известно, но ми направи впечатление, че няма домейн сайт...

Ясен *<;о)

Never mistake motion with action. A. Einstein

Въпросът е кой е свободният свят

А сериозно бих казал, че според мен наистина я познават десетки пъти по-добре, отколкото те нашата. Освен това наистина твърде малко от стойностните неща са издавани или не дай боже, преиздавани. На щандовете за книги почти няма нищо, което е преводно. Това го казват многократно хора, които са там. И ако през 70-те и може би 80-те са го правили, сега забравИ. Въобще не може да се сравнява количеството англоезична литература, излязла насам, с европейската, отишла там - нито по абсолютни стойности, нито относително. Нито по брой, нито по тиражи. Та така де. Неведнъж е даван пример с руснаците - до преди 5-6 години чуждоезичната към тяхната фантастика е била 70:30, сега е 30:70. Те правилно са се ориентирали - отново по-бързо от нас - и толкова са повдигнали нивото на собствената си фантастика, че направо ме е страх. А това е станало, като са наложили по-строга цензура върху издаването на чужда фантастика и са насърчили собствената си.

При нас и икономическата, и културната ситуация е по-друга, но въпреки страшно стеснения пазар продължават да се издават Сульо и Пульо от английски. Постепенно тая ситуация се променя към по-равновесно положение, но това става по-бавничко, отколкото ми се иска...

Може би основната пречка за по-бързия преход е фактът, че българите сме много малко и един писател не може да се изхранва с писане, защото няма пазар. Следователно професионални писатели-фантасти няма. Второ, няма професионални редактори - нито един според мен. 2 неща са много важни: първото го казах - нашата фантастика е аматьорска и не е правилно да я сравняваме с професионалната чуждоезична (и не само отделеното за написването й време е съвсем различно), а второто е, че без редактори все едно нищо не правим. Огромна част от големите произведения на западната фантастика (и литература въобще) са пристигали в редакциите в съвсем друг вид и често не приличат на нищо, преди да бъдат пипнати от редактор. Чак след жестока редакторска преработка - понякога брутална - са излизали на пазара. (Поне така съм чел де.) А при нас излизат едно към едно.

Така че наистина - приземяване, но върху какво

*************************
Социалното напрежение се поражда от разлика в потенциалите.

Интерзоун не беше ли най-голямото английско списание? Във всеки случай е голямо списание.

Междувременно съм писал към предишния ти постинг. А ето друг изолиран факт: СУМА ТЕХНОЛОГИИ на Лем до ден днешен не е преведена на английски. Това е равносилно на... на какво? Просто не се сещам нещо толкова голямо. Много от романите му май също - за тях нямам точна статистика.

*************************
Социалното напрежение се поражда от разлика в потенциалите.

Чест ти прави! Не съм чел Ламята Спаска още, но отзивите са мнооого добри. Следователно казваш истината.

Да бяха всички такива... първо половината излязло българско нямаше да излезе, и второ останалата половина щеше да изглежда по съвсем друг начин

Сетих се и за друго. Хубаво са ония 200 ръкописа, но те се равняват сигурно на 2 наши. При по-голямо количество качеството може да се подбира, но от 2 ръкописа какво - да махнеш единия, да остане един. Е, и?

Във всеки случай, след като съм изчел над 130 български фантастични книги, излезли след 1989 г., твърдо мога да кажа, че процентът на добрите е доста задоволителен, а процентът на тези, които след преработка биха станали добри, е още по-голям. Само че публиката за добрите неща все още липсва.

За сравнение - Точка на пристигане го числя към средните неща като цяло - т.е. тези, които след редакторска намеса биха станали добри.

Като имам предвид обаче специфичните условия (загатнати в другия постинг), засега аз лично съм доволен от равитието на бг фантастиката. Дори от време на време изскачат неща, които без преувеличение са над всякакви световни върхове. Почти никой не ги е чел повечето, защото просто никой не иска да ги чете

*************************
Социалното напрежение се поражда от разлика в потенциалите.

Не знаех, че руснаците така са напреднали (само дано Ник Перумов не е тоя напредък )

И за редакторите си почти прав. Поне със сигурност веднъж ако пробиеш, можеш да получиш помощта и на редкатор. Така поне аз съм чел.

Пък в крайна сметка си прав и за българската ситуация. Въобще мно'о токи ти се насъбраха. Вероятно ще се наложи да си намаля сериозно критерия...

Или пък всъщност не! Има и друг вариант, който по ми харесва - да вземе някой да се пробва поне на руския пазар. Помня, че сред нашите изявени има и руски - да речем - възпитаници. Да вземат да се преведат и да се пращат! (ЧУВАШ ЛИ, БРЕ ШАРКАНЕ!!!).

П.П.
'Свободния' свят не случайно го кавичкам - и аз не съм сигурен кой е...

Ясен *<;о)

Never mistake motion with action. A. Einstein

Ами, банда травестити.

TANSTAAFL

Веднага да кажеш кои са тия над всякаквите световни върхове!!! АЗ искам да ги прочета!!! Че когато питах тука за най-доброто от БГ НФ, повечето хора се ЗАУфлянкваха...

Е да така е, като махнеш единия а другия го върнеш за доработка, пък авторът като се обиди на кръв... :(((
Ми то какво излезе? Че въпросът е :
Кое е по-ценното и кое трябва повече да се щади - полу-липсващата публика или едва прохождашите писатели?

Ясен *<;о)

Never mistake motion with action. A. Einstein

Извинявам се, че се намесвам в дискусията (всъщност не се намесвам), но винаги когато някой борави с числа (и най-общо факти), ми е любопитно откъде разполага с тази информация. Често хора цитират документи, които останалите не са само не са виждали, но дори не са и чували за съществуването им. Подобен цитат може някого да впечатли, но не и да убеди всички. Та, на въпроса:

"...фантастиката излиза в не повече от 10 хиляди тираж, средната възраст на читателите на тези списания рязко се качва, а броят им рязко пада. Полски и руски списания имат вече по-големи тиражи..."

Моля те дай няколко линка в подкрепа на едно от горните твърдения. Мен по-специално ме интересува това за 10к тираж на фантастика. Само ако може нека да не е на някой фен от Русия, който казва, "Тиражите там са 9000 средно", че пак ще прозвучи... нали разбираш... И освен това тиражите на кого и на какво? И т.н.

T-shirt slogan:
To err is human, to really foul things up requires a computer

По времената когато в Бг още имаше пари - 92-3-4 спокойно се издаваха по големи тиражи и СЕ ПРОДАВАХА
10 000 тираж е поносим за една България, даже може малко повече.
А за държава много по голяма то Бг е нещо като нашите 1000 бройки сега.
т.е фантастиката явно и там не върви:(

Българската литература

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хубави разсъждения, но ти как направи извода, че "явно не върви".
Мен точно това ме интересува, само че тези данни са адски трудни за откриване и това едва ли е случайно.

T-shirt slogan:
To err is human, to really foul things up requires a computer

Няколко книги са преведени и имат договори за прилични тиражи. Това са 2 романа на Нина Ненова - Трупове в безгробна територия и вероятно Контакти с удавника, Десетият праведник (там нещо май има застой, но ще тръгне), Нашествието на грухилите на Пощаков и може би още нещо. Май и за някакъв сборник се говореше, а и Теллалов може би ще влезе в Если или друго списание (Полдень ХХІ век, дай боже - новото и много силно списание на Б. Стругацки). Теллалов няма проблем да стартира и веднага, мисля си - той има една новела (повест?), писана на руски, която още не съм чел .

Силно се надявам някое от тези неща наистина да пробие. Особено Труповете, а и Праведникът според мен ще им счупят главата на руснаците. Те вече познават Пощаков като силен автор (има статии за него даже), защо и другите да не успеят.

Малко по малко, стъпка по стъпка... Ако за Еврокон 2004, който ще е в България, се преведат прилично на няколко езика добри български неща и се раздадат на хората...

*************************
Социалното напрежение се поражда от разлика в потенциалите.

Ако за Еврокон 2004, който ще е в България, се преведат прилично на няколко езика добри български неща и се раздадат на хората...

А някои вече пишат проекти по въпроса, ама други нали са независими...

Българската литература

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Ивaнyшka на 21.03.03 17:23.

Ами, главно се опирам на думите на Ричард Линч, който гостува в софийския клуб преди 2 години. Ричард Линч е многократен носител на "Хюго" като редактор на сп. "Мимоза". Той тогава беше категоричен, че преиздаване почти не се прави, защото на нас 10 хиляди тираж (колкото каза той) ни се стори нереално и го попитахме. Ставаше въпрос за всяка нормална фантастична книга (изключая Хари Потър сигурно). Намаляването на четенето и увеличаването на средната възраст също бяха твърдения, които той изказа. Имаше сума ти народ, нека потвърдят или ме поправят, ако съм запомнил погрешно. Отделно ни гостуваха на два пъти стари български фенове, живеещи в САЩ (Тони Пантев - преподавател по математика във Филаделфия; другите трима как ли се наричаха). Може би не е трудно да се извадят някакви действителни статистики от интернет, някой ако иска, да го направи. Според м-р Линч тенденциите са тъжни. Не знам доколко смяташ за достоверно всичко това. За мен то се връзва с останалите ми наблюдения.

За тиражите на списанията съм проверил. Полското Нова фантастика има тираж 50000 (и се реализира според думите на главните редактори, с които се срещнахме в месеца на полското фантастично кино), 2 от списанията в САЩ (Азимов`с и Аналог, ако не се лъжа), имаха 40000 и 60000 или нещо много близко до тези числа, руските... сега не се сещам конкретни данни за тях, но лесно може да се провери - има броеве в клуба. По-точни числа не мога да дам, но това според мен е достатъчно. Не трябва да се забравя обаче колко са САЩците и колко поляците или руснаците.

За по-точни "линкове" трябва ровене. (Ей, тоя интернет направи така, че нещо няма ли го вътре, все едно го няма въобще...)

*************************
Социалното напрежение се поражда от разлика в потенциалите.

А да знаеш на независимите колко им е чоглаво...

*************************
Социалното напрежение се поражда от разлика в потенциалите.

Според мен е задължително да се щадим взаимно . Но и взаимно да се критикуваме (добронамерено) - едните за да подобрят писането си, а другите - за да се научат на търпение и толерантност (а после и да калибрират "домашните" и "чуждите" си критерии)...

Ще ти кажа аз кое според мен е такова, но не тук, че като се почне една...

*************************
Социалното напрежение се поражда от разлика в потенциалите.

Понеже ми е интересно, аз ще се поровя още малко, но подобна информация, при това сортирана по жанрове и субжанрове и почти невъзможно да се намери.
Аз намерих нещо, което касае продажбите на книги от издателства в Щатите. Ето линка:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Удовлетворявам обаче желанието ти да се заяждаме на дребно и ще изпиша един куп очевидни неща. С извод даже накрая, е-хе...!

“Хари Потър и огненият бокал”, четвърта серия от поредицата за Хари Потър, спечели “Хюго” за 2001 г. и с това се нареди до произведения като “Дюна”, “Играта на Ендър”, “Говорителят на мъртвите”, “Странник в странна страна”, “Звездните рейнджъри”, “Господарят на светлината”, “Хиперион”, “Диамантената ера” и т.н. Нареди се по-високо от произведения като “Триумфът на Ендимион”, “Еон”, “Вечност”, “Сноу креш” и т.н., които не са получили “Хюго”. Изпревари книгите на Робърт Сойър, Джордж Мартин (фентъзи!) и други писатели, неизвестни на нас, номинирани за съответната година. Въобще – влезе в пантеона на фантастиката. Може би мислиш, че това е нормално? Откога на книги за деца започна да се дава най-престижната награда за фантастика в света? И откога фантастиката стана литература за деца?

Или има някакви възражения по въпроса е ли “Хари Потър” книга за деца или не? Дай да видим каква е средната възраст на четящите “Хари Потър” и каква е средната възраст на четящите изброените по-горе книги. Дай да видим какво е средното образование на четящите “Хари Потър” и изброените по-горе книги. Има ли някакви съмнения в реултатите?

Можеш да кажеш, че образованието не е важно. Важно е, и още как. Навремето в съюза, понеже нямало друг начин, много от най-добрите фантастични книги са издадени в детски поредици. Широко известна е сентенцията, че фантастиката се публикува в поредици за деца, но е любимо четиво на старши научни сътрудници. Защо? Отговори сама. А сега какво се получава? Обратното. Излиза, че фантастиката вече е четиво за деца. На нас ли ще ги пробутват тия? Или наистина цяла година не е имало нито една фантастична книга, достойна за “Хюго”? “Хари Потър” може да е блестяща книга, но мястото й не е сред онези гореизброени книги. Ако някой мисли иначе, да каже.

САЩците си вкараха зрелищен автогол с това “Хюго-2001”. Те показаха на останалия свят какви са тенденциите при тях и сами развяха белия байрак на поражението. Този и други индикатори показват, че е дошло времето средището на фантастичната литература да се върне там, откъдето е тръгнала тя. В Европа, от която част сме и ние. Ще хванем ли момента или пак ще си затраем?

Да се върнем на това, което съм написал в предния постинг: “книги като Хари Потър взимат Хюго”. Сега вече предполагам, че и най-недобронамерените ще се съгласят, че в това изречение няма нищо неясно, неверно или непочтително към въпросната книга. Съжалявам само, че както винаги от добре структурираното и пълно с цветущи изрази мнение, оформено в главата ми, не остана почти нищо :(

*************************
Социалното напрежение се поражда от разлика в потенциалите.