мъчат ме, разбира се. Затова 90% от черновите ми никога няма да се превърнат в нещо, което ще пусна за публикуване. Тая работа е като на рудничар - от един тон скална маса извличаш грам метал (някакъв руснак беше казал нещо подобно поне 30 години преди да се родя). Нататък е обработката на метала - дали ще поднесеш за свеобщо "възхищение" суровия къс или нещо изработено - според майсторлъка за момента. Но ако нещото почнеш да го преправяш до безкрай - накрая ще сдтане не шедьовър, а циу, както в приказката за ковача.

Чувствай се като у дома си... а после те изхвърлят! Хора!

Защо смяташ така? И защо искаш да те публикуват именно в тези списания? Та нима най-компетентната публика е там?

********************************
Грозен живот или красива смърт?

За Лимонов ли беше Портокалов ли не знам къде е и не това е най-важното.
Вярно - пак на майтап го извъртях но темата е много важна и обширна. И се отплесна от основната тема на Ясен. А в театъра отдавна съществуват идеите, методите и принципите на Станиславски (и неговите последователи). Аналогичен е случаят в литературата - не е необходимо да си "такъв или онакъв" за да описваш персонажи "такива или онакива" (избирай си "т. & о." каквито си поискаш). Никак даже.

П.П. Даже понякога пречи.


Колкото хора, толкова мнения!

Това беше закачка за Ш., но щом ти е сериозен въпроса...

Съвсем естествено смятам, че вероятно читателите на тези списания са и най-компетентанат пубика. Най-малкото са толкова много, че няма как да няма и качество...

Колкото и да си влюбен във всичко българско/не-американско :Р, няма ка да не признаеш, че през последните 60-ина години културата в БГ беше една изкривена карикатура (тук включвам и добър смисъл!).
И че докато в БКП назначаваше писателите, а ЦК им избираше темите, 'Свободния Свят' не си е бъркал в носа...

Къде ще намериш по-компетентна публика пък ти? В Полша или в Китай? :Р


П.П.
Освен това ако стъпиш там това значи, че в една или друга степен майсторството ти е съизмеримо с това на Азимов, сие и останалите десетки носители на Хюго и Небюла, публикувани в тези списания... Ехе...

Ясен *<;о)

Never mistake motion with action. A. Einstein

Знаете ли,
имам много нищожен опит в писането и още по-нищожен - в публикуването, но съм мислила по въпроса, който задаваш - кога една творба може да убеди автора си, че е достойна да го представи на света?

Поставяйки се мислено на мястото на един такъв плачещ за убеждение автор, установявам, че бих приела творбата за прилична, в случай, че четенето( и препрочитането и) ми достави удоволствие, както ако чета чуждо произведение. Ако напиша нещо, изчета го от край до край и си помисля "Леле, тва ако не беше мое, щях да рева пред прага на писателя за автограф", значи нещото е готово да бъде хвърлено в лапите на критиката...

Бъдете милостиви - пускайте на мъжете!

Чувствай се като у дома си... а после те изхвърлят! Хора!

Да, но ситуацията там се изменя с бързи темпове. Хюго вече се печели от книги като Хари Потър, фантастиката излиза в не повече от 10 хиляди тираж, средната възраст на читателите на тези списания рязко се качва, а броят им рязко пада. Полски и руски списания имат вече по-големи тиражи, а и защо публиката им да не е по-компетентна, ЩОМ ПОЗНАВА И СВОЯТА, И ЧУЖДАТА ПРОДУКЦИЯ? А отвъд океана познават само своята и постепенно губят всякакви критерии за реалистична оценка.

Не е оправдано и далновидно според мен да се натискаме да ни публикуват на английски при положение, че те не се натискат да ги публикуват на славянски. А и не е достойно. Те си знаят интересите и се държат подчертано протекционистично спрямо собствената си продукция и език, което е и една от главните причини да се наложат. Съответно ние трябва да престанем да им се слагаме, ако искаме да постигнем нещо.

Така че съвсем сериозно смятам, че в последните няколко години фантастиката на САЩ не само че вече по нищо не е водеща, ами и сериозно отстъпва на останалата. Изключенията са много малко.

За българската култура смятам, че както голяма част от нея беше изкривена карикатура, така и друга част беше истинска култура. Имаме достатъчно интелигентни творци, които създадоха истинско изкуство.

********************************
Грозен живот или красива смърт?

Познавайки все повече и повече пишещи, се убеждавам все повече и повече, че много рядко се намира автор, който е способен да погледне отстрани собственото си творение и да го оцени критично. 80 и повече процента от авторите са доста безкритични към нещата си и/или не искат да ги усъвършенстват. Дори и при вече утвърдените автори е така, особено пък когато се породи мнение сред читателите, че са добри.

Тоест най-често авторът си казва: "ааа, на мен си ми харесва, пускам го". А после се оказва, че народът нещо не реагира по същия начин.

Може би един автор е способен да оцени реално творбата си отстрани, когато е способен да се погледне отстрани като човек. Впрочем И по тоя въпрос е добре да се прочете "Кралицата на ангелите"... Там имаше един писател, който първо ме шокира с действията си спрямо собствените си творения, но после разбрах...

********************************
Грозен живот или красива смърт?

Какво да кажа, освен "Аплодисменти!"

И добре, че винаги ми взимаш думата от устата, щото от твоята звучи къде-къде по-добре

Пък за единомислието ни вече има и официално доказателство - нали и ти си Ursula

Life is what happens to you while you're busy making other plans...

Кога чете Хари Потър???

This ain't no technologycal breakdown...
This is the road to hell...