ДА ПРОБУДИШ ДРАКОНЧЕ
===================
Предупреждение!
Тази рецензия разисква части от сюжета и определено ще развали удоволствието на някой, който има намерение да прочете книгата.

ПРЕДГОВОР
---------------
Странно е да започне човек рецензия с предговор, но пък ми се ще толкова много неща да кажа, че от сега си знам - това тук ще заприлича на малка дисертация... И така:
Това е само едно мнение, на един обикновен читател без особени претренции в областта на хуманитарните науки и изкуствата. Но за сметка на това е съвсем откровено. Не робувам на авторитети и на респект от стари/нови лаври. (Дори напротив!) Нито пък търся реванш или начин за отплата. Единствената ми цел е да обхвана колкото се може повече важни неща в творбата за да може тя и/или следващите да станат по-добри, по-четими, по-продаваеми и още по-. При това изключително много внимавам аргументите да са много и изчерпателни.
Защото НАЙ-ГАДНИТЕ неща, които може човек да направи на един творец са :
а) да подмине труда му с мълчание;
б) да изкаже едносрично крайно възторжено или отрицателно мнение;
в) да подметене изречение и четвърт;

В НИКАКЪВ случай това не бива да се приема като оценка за личността на автора или пък основа за предрасъдък за останалите му творби. Ама наистина - всичко е с НАЙ-ДОБРИ чувства и намерения!
Така, сега съм спокоен - застраховах се срещу неизбежното количество зложелатели на критиката и мога да започна по същество!

СЪЩЕСТВО
---------------
Първо малко общи неща за моите вкусове, за да стане по-ясно отправната ми точка.
Принципно аз харесвам произведения, които се закачат с историята, религията, легендите. Харесвам българските приказки. Не харесвам многотомните тлъсти издания, освен ако не са енциклопедии. Общо взето наистина смятам, че "Малкото е повече" и че "Културата - това е преди всичко чувството за мярка".

1. Сюжет
Страхотна идея! Брилянта история, страхотно попадение и много ура! Много ми хареса как е обоснована идеята за драконите и мястото им в живота на някогашната България. И най-хубавото е че всичко е направено много стройно и логично - като теория за строежа на вселената. Всичко си има обяснение. Освен това е поднесено много добре - на порции и с мярка. Слава Богу - никакви пространни лекции и риене на фактология с багер. Тъкмо когато човек се зачуди за нещо и хоп! - идва поредният отговор в някой от разказите на Верена.

Романтичният елемент също ми допадна. Отлично дозиран, без сладникавост. Добре е представено постепенното опознаване между двамата - от простичкото "А какъв е този гребен там... и тази издатина тук?", до размяната на фундаменталните възгледи за живота и неговите съставки. Просто една "нормална" любовна история между шеметна драконка и младеж, който си е жив късметлия да попадне на такова чудо в съвременното ни общество. С цялата неловкост, изненади и неизбежните караници.

Скоростта на сюжета е също много добра. Особено много ми хареса в това отношение "екшън" частта (гл.11-15) - след като двамата отиват на морето. Честно да си кажа отдавна не ми се случвало при четенето на книга да ми се качи пулса от напрежение! Не мога точно да посоча защо и това е най-свежото! Явно има някаква химия ли що ли, но все едно се качих на бегом до 5-тия етаж!
С една дума : "Бравос! Абе от къде ги вземате вие тия сюжети!? А!?"


2. Героите
Верена е много, много готина героиня, с едно мъничко изключение, но за него по-късно. Едновременно нормална и странна. Страстта, с която говори е направо заразителна - буди симпатиите, защото малко прилича на Дон Кихот (,но с доста прилично въоръжение!). Аз лично съм минал през такъв етап (който не е - жалко за него!) и поради това нейното мислене и отношение към реалността в България ми е много близко и дори скъпо. В началото образът й ми се стори малко назъбен и противоречив, но пък защо не? Кой жив човек е свалял драконка, че да знае какви са точно те? Така че това е добро - в крайна сметка не става дума за любовна история между лаборантка и ватман, нали?

Радослав (Дичо) е също много достоверен (с малка нерваност в начина му на говорене - вж. по-долу). Развитието му от леко разочарован и дезориентиран младеж, до приличен екшън герой е направено майсторски. Отношението му към Верена е напълно правдободобно - точно така би постъпил човек, който ЗНАЕ че е срещнал Единствената и Истинската и прави всичко възможно да не стъпи на криво и да не изпорти работата. Като същевременно не се превръща в някакво мекотело или за мой ужас - съвършен кавалер : избухванията са му "добре дозирани" и дават плътност на образа.

Второстепените герои няма да засягам с подробности - и приятелите на Дичо и мутрите са ОК. Единствено Светлана - старата приятелка на Дичо - не ми хареса като изпълнение.

3. Конфликтите
Това е една от най-големите червени точки на книгата. Страхотно ми допадна поставянето на драконка в съвременна България! Екстра работа!
Само че! Това е и най-голямата слабост на книгата. Аз лично съм много, ама наистина много разочарован, че този конфликт е така отлично започнат, добре развит, но изобщо незавършен!!! И проблемът идва в това, че има много разговори и изказвания на героите по тази тема, за да остане тя второстепенна и отворена. Прекалено много пушки на стената, а гърмеж - никакъв! Някак си книгата започва като много добра смесица от любовна, социална и философска тематика и постепенно се превръща и завършва като (чист) екшън.

И другото нещо - глава 5! Това е разправията межди Светлана, Дичо и Верена. Честно казано не ми го побира ума защо това нещо е изобщо в книгата! Опитах - от края на 4-та глава прескочих на 6-та - съвсем добре си е. Проблемът на 5-та е липсата на психологическата логика в : този конфликт; възможността да има връзка между Светлана и Дичо; поведението на Светлана; самият диалог.
Примерно :
- това със змията да се заколи и да се направи на колан;
- "- Светла, нещо ще не схващам... Били си пооправила дрешките? Разсейват ме." - и това в средата на разговор за неочаквано бебе и разправия течаща вече 3 страници;
- "Давам то го за временно ползване... В леглото не е супермен, ама... Иначе е пълен мухльо [...] И когато след месец-два дотърчи обратно при мен" - много трудно ми е да повярвам, че пресметлива "платинена дама" ще допусне, че някой ще се върне след такава квалификация.
- Реакцията на Верена "Хайде чао - подхвърли момичето-змеица - Този мъж е мой!". Някак си е прекалено рано и внезапно. Верена може и да е серт, ама е и чувствителна и внимателна. Просто не върви в тази част на историята да направи подобно изказване пред спасителя и предполагаемия Истински и Единствен. Освен това (от гледна точка на сюжета) любовната връзка се предопределя насила преди още да е започнала както трябва. Това е и гореспоменатото "малко изключение".
Тук разбира се може да се спори - хора има всякакви, реакции - също. Това, което казвам е че на мен гл.5 ми звучи недостоверно, насилено и изкуствено.

4. Стил
Стилът в началото на книгата е по-тромав - в глава 1 и 2 определено има повечко прилагателни от необходимото. Но постепенно той се избистря и олекотява. Някак си личи, че през 1,5 години, през които е писана книгата, авторът се е развил много.
Примерите за подходящи сравнения и съчетания са почти безброй - просто отварям на посоки (след средата на книгата):
"Изведнъж Радослав усети кантяща празнота в себе си", "...а въображението го инквизираше с кошмарни картини."; "Приличаше [изгряващото слънце] на кървав мехур над вълни от стопено олово. Олово, от което се леят куршуми."; "Радослав избърса предполагаемите сълзи"; и т.н., и т.н...

Старобългаризмите. Това мен лично ме подразни малко, по-точно казано съвсем малко. Добре е да ги има за цвят, но са с две-три идеи в повече. Неволно се получава ефектът "Вижте колко много старобългарски думи знам, а вие не!" (И да наистина - повечето не ги знаех!). По-добре било да има по-малко такива думи, но да са употребени по-често. Така дори би могло да се получи и образователен ефект.

Диалозите са леко тромави. Прекрасно е езикът да е цветист и картинен при разказните изречения - в смисъл с много епитети и издържан български. Но когато този стил влезе в устата на всички герои - включително и на предполагаемо съвсем нормалните хора - речта започва да звучи леко надуто и изкуствено. Ето един пример за илюстрация (стр. 101, долу):
"- Но, Веренче... Сигурна ли си, че не се заблуждаваш? Защото, ако си права, съгласи се, всички тези съвпадения - от омагьосването ти до изпускането на ножа в клисурата единадесет столетия по-късно... Просто целият този наниз случайности е адски невероятен!"
От лични мои наблюдения, нормалните, обикновени хора биха казали "бъркаш" вместо "заблуждаваш", "века" вместо "столетия", "Не може всичко това да са случайно!" вместо "Просто целият този наниз случайности е адски невероятен!"
Наясно съм, че при Верена такава една реч е по-допустима и по-лесно простима! Затова и не дадох пример с нея. И все пак - тя нали е научила езика телепатично точно от Дичо! Така че пак не върви някак си...
Това, разбира се, не е кой знае каква слабост - просто според мен опростената пряка реч, ще стои по- на място.

5. Заключение.
"Да пробудиш драконче" определено е едно от произведенията с най-добра идея и потенциал, което съм чел от години! При това изобщо няма дори да помисля да деля четеното от мен на наше и чуждоземско!
Изпълнено е с много въобръжение и дори страст, които определено страшно ме впечатлиха!
За съжаление след прочита у мен остана чувството за незавършеност - бях изоставен по средата на толкова интересни събития и конфликти!

Книгата изглежда повече като "трейлът", "тийзър" или реклама на основното произведение. Претеглено на око това би трябвало да е около 1/4 до 1/3 от един цял роман.
Ако това е била целта, то тя е постигната с лекота и изящество. Но в такъв случай не е било честно към читателите да не бъде споменато това. Просто ми е жал за тези, които са чакали 3 години "Царска заръка". Добре че съм толкова назад с материала, че можах да започна продължението веднага!


П.П.
Между другото четох (тука май?), че Николай Теллалов не бил въобще очарован, че "Да пробудиш драконче" било определяно като фентъзи. И е съвсем прав!

Ясен *<;о)

Never mistake motion with action. A. Einstein

Я! Критикарстването било заразно...

Ясен *<;о)

Never mistake motion with action. A. Einstein

Относно епизода с разправията - реших да си дам мнението от женска гледна точка, та да имаш едно на ум друг път какви подли и коварни същества могат да бъдат жените
Книжката за съжаление я нямам под ръка в момента за да цитирам други пасажи, понеже я дадох днес за просвета на най-младото поколение. Но ще се огранича с мнението си по част от цитираните от теб пасажи.

"Давам ти го за временно ползване... В леглото не е супермен, ама... Иначе е пълен мухльо [...] И когато след месец-два дотърчи обратно при мен" - много трудно ми е да повярвам, че пресметлива "платинена дама" ще допусне, че някой ще се върне след такава квалификация.

Сега...работата е там, че доста често на жената й е угодно да си мисли как държи контрол върху положението (макар в случая далеч да не е така) и в крайна сметка от позицията на изоставена ще се превърне в изоставяща. Чисто и просто въпрос на самолюбие и самозащитна реакция - тя е тази, която никой мъж не би могъл да пренебрегва дълго и как само ще му го върне след това...от друга страна изявява и собственически чувства спрямо въпросния индивид (в случая - горкият безпомощен мъж ). Твърде често една жена реагира така про подобни обстоятелства дори и в действителност да знае, че той няма да я потърси отново.

- Реакцията на Верена "Хайде чао - подхвърли момичето-змеица - Този мъж е мой!".

Чудесно казано. Точно, кратко, ясно и съвсем на място! Предявяваш правата си категорично и толкоз. Жените съвсем не си поплюват да действат в подобни ситуации. Още повече пък една змеица

Няма да обсъждам всичко, с което не съм съгласна в постинга ти, за да не звучи заядливо. Пък и в случая едва ли мога да отсъдя съвсем обективно - все пак става въпрос за едни от най-любимите ми книги :)

No pain, no gain

И това ли е най-важното?
Това се отнася и за Ясен.

П.П.
Дай Богу всекиму и на Шаркана "тоже" да добие опит като Мопасановия та да не му търсим кусури в описанията на женските характери...
Дерзай Шаркане - очакват те "мопасанови" (или може би "джакомоказановски" подвизи ) та да не посрамяш пишещата мъжка половина на Човечеството...

Ама Верена не я пипай - утрепвам те!
Абе обясни им, че тя не е обикновена женска човечка ами женска _змеица_!

Колкото хора, толкова мнения!

Темата поизтъпя, но ме учуди какво те развълнува така - нали върху същия факт наблегнах и аз :) Вярно малко по-разточително подходих, но смисъла на казаното бе същия.

П.П. Е, хайде сега, как звучи само 'обикновена женска човечка' - и ние имаме с какво да се похвалим

No pain, no gain

kak ne te myrzq da go napishesh;))

v sravnenie s perfektniq skelet (zamisyl)
po teloto imashe prekaleno mnogo rani;
i zato va letoska popitah avtora dali ne vyznamerqva da go preraboti..za dobro de:)
tyi kakto se e razvil:)

(lolitka naprimer ima edin pyrvoobraz-vylshbnikyt;)

no toi ot gordost li,ne znam,
reche i otseche, che nqmalo da se byrka poveche v taq istoriq.
(!?!)

no da ostavim na vremeto,
struva mi se, che sme netyrpelivi i vziskatelni

А пък моя милост "малко" се ядосах от думите ти. Предишните и сегашните.
Не ме карай да обяснявам защо.


А Ясен беше много точен в "опита си за рецензия".


Колкото хора, толкова мнения!

мога само да мечтая за подобни рецензии

искам само да вметна нещо (без да възразявам, всъщност, дори съм съгласен с критиката):
1) старобългаризмите трябваше наистина да са повече, а не по-малко. Е, схващането "тоя на умен ли ми се прави" - това е непреодолимо. Логиката обаче изискваше да е така. Верена може да е научила съвременния български от Радослав, но старите навици са по-силни, за някои думи няма ПЪЛНО съответствие, пък и как я виждаш да следва чужди КЛИШЕТА?
впрочем, отчитам, че с речта й не съм се справил достатъчно добре. Същата слабост се явява и в Царска заръка (макар че там е и последица от това, че за 12 години Витан-Вананд префучава през 1100 години исторически път и при него се напластяват говори от различни векове, което го кара да се върне към привичните си граматически конструкции, но със съвременна лексика, която на места се пропуква); това, че Радослав понякога говори книжно - ами той се опитва да се реализира като поет и писател, не съвсем сполучливо, пък и от друга страна Верена му влияе (така става при влюбените, уверявам те). Но като цяло - съгласен, не е доизпипано докрай.

2) категоричността на Верена: този мъж е мой. Прощавай, ама това си е характеристика на змейовете - те ГРАБВАТ. Любовта им не се разгаря бавно, а пламва като взрив. Само дето не отчитат всякога, че при хората не е така. Е, Радослав се оказа държелив де ;
свързаната с това сцена със Светлана - признавам, че я включих вразрез с изискванията към едно художестгвено произведение, просто защото подобно нещо се беше случило в действителност. Сега не бих вече се придържал толкова фанатично към реални случки с първообразите на героите си, но преди 6-7 години бях на това ниво. А и все пак този епизод върши работа, за да има един вид вариант на ОТВЛИЧАНЕ на "юнака" от змеицата.
((впрочем, като че ли всички българки носят в себе си нещо от змеици и самодиви... но понякога, много понякога - от лами и вещици))

3) ами въпреки всичко продължавам да си мисля, че Драконче е самостойно нещо и продълженията са повече плод на слабите ми ангели, които не ме удържаха от изкушението. Драконче напълно постигна онези цели, които му бях поставил. И дори неговата "незавършеност" - също. За да може читателят да продължи приключението в своя си собствен живот.
Продълженията обаче му отнемат тази възможност, но пък (надявам се) дават в замяна нещо друго.


Допълнение: Драконче е от лятото на 1996-та; Заръката - точно след две години; Пълноземие обаче беше измислено и подробно конспектирано през 1996, късната есен, даже в началото на зимата. Слънце недосегаемо - уж завършващият роман - пък се "случи" през септември-октомври 1998 г.
...Много се чудя - да развия ли някои свои хрумвания, които са "странични" линии или продукти на "сливане" на отделните книги? Определено тогава се получава една дървовидно-мрежова структура и въпросът коя част кой номер е, това ще стане просто безпредметно.
Така или иначе - през есента на 2003 ще го има номинално последния роман.
Нататък - ще видим. Има и други теми за описване.

благодаря ти

Чувствай се като у дома си... а после те изхвърлят! Хора!

Значи, първо искам да уточня отново, че книгата ми хареса страшно много. Недостатъците, к' съм отбелязал, делят тази творба от една много убедителна 10-ка. (Което е голяма рядкост в историята на моята оценъчна система!) Тези слабости с 5-та гл. за мен бяха по-скоро на подсъзнантелно ниво възприети. Чак, когато пишех рецензийката си успях от няколко опита да напипам _горе-долу_ какво ми боцка под опашката...
Много по-"тежко" е "провинението" е разгърнатият и неразрешен конфликт Верена-БГДействителност...

Изглежда не съм наясно с всички женски реакции в кризисни ситуации. ОПАЗИЛ не Господ! Просто на мен тази сцена ми изглежда насилена от логическа гледна точка. Като най-големите проблеми, според мен, са:

- Невъзможността за връзка ЧАК стигаща до женитба м/у Дичо и Светлана. Различни и несъвместими са. Просто не става!

Да, верно е - хора се влюбват и женят неподходящо. Ако това е случая, то има проблем с реацията на Дичо. Ако той търпи тази еди-ква-си - с всичките и кусури и ЯВНА несъвместимост на интереси - то малко вероятно ми се струва да я чупардоса така леко, бързо и категорично. Хора, к' са съгласни на ТАКИВА компромиси, рядко са толкова решителни. Да не говорим, че Дичо - като образ в цялата книга - изобщо не прилича на човек от подобния вид.

Шаркан пише по-надолу, че това е базирано на реална случка. Нищо чудно да е било ТОЧНО така с ТОЧНО такива герои. Това обаче не дава основание реалните небивалици да влизат в сюжета така в перпендикулярно...Амаха! В крайна сметка Животът е по-разнообразен и НЕЛОГИЧЕН от ВСЯКА фантазия - нека имаме милост към бедните си мозъци!

- Реакцията на Верена. Шаркан по-долу казва, че змейската любов е като взрив. Добре! Ама ако приемем, че "Този мъж е мой" е началото на този взрив, то в следващите глави няма помен от него. Нещата се дръпват до кота 0 и започват да ВЪРВЯТ ПЛАВНО! Съвсем като при нормална двойка.

Пък и друго. "Жените съвсем не си поплюват да действат в подобни ситуации." Верена може да е хала, но тя е във всеки един смисъл девойка. Това е малко правдоподобна реакция за тепърва прохождаща в любовта мома, било тя и змеица. Ако беше една обръгната змейкиня на средна възраст - никакъв проблем. Но така...

Така, че твойте аргументи не ми паснаха. Но не ми се връзвай. Моята работа беше да напиша какво МЕН ЛИЧНО ме е подразнило и защо. Несъмнено има мнения различни и дори противоположни на моите.
Работата на автора е пък да събере, класира и степенува всички тези мнения и да отсее важните ЗА НЕГО поуки и забележки...

Ясен *<;о)

Never mistake motion with action. A. Einstein

Да ама не е "женска _змеица_", а е девойче-змейкинче, а тов апроменя много нещата...

И не, не е това най-важното...

Ясен *<;о)

Never mistake motion with action. A. Einstein

Даже колкото повече пъти - по-добре!

1) По това не мога нищо съществено не мога да кажа. С логиката ти съм съгласен, но от естетическа гледна точка не би трябвало да има много абсолютно непознати думи, били те и старобългарски. Това затормозява и накъсва четенето. Пък ще вземе и да заприлича на Война и Мир - почти всички диалози да се четат под линия...
Виж Витан в това отношение е ПЕРФЕКТЕН. Честно! С "кривия" словоред идеално се намеква, че тоз човек по-особен ще да е, без да се всичко разкрива...
Да допълня - аз такива пропуквания не забелязах. Така, че _няма начин_ да са ЧАК толкова големи...

2)За аргументи виж постинга към уважаемата дамата по-горе.
Тя очевидно е съгласна с теб, Маг също. Така че ако няма други забележки от моя вид - явно е личен някакъв фасон - не му обръщай внимание...

3) Незавършеността на мен ми иде от фанатичното ми желание да видя дали и как Верена ще се прави с БГ-реалностите днес. Или пък те ще й видят сметката на нея. Иначе твърде отворения край не ме притеснява много-много...

Хай сполай ти и спорна ти работа с всичките следващи книги!

Редактирано от Яceн *;o) на 03.02.03 14:48.

Хайде сега земи да направиш една рецензия и на "Царска заръка", че тъкмо я чета сега и много ще се радвам на нещо такова подробно от твоя страна (като гледам умееш да реценризаш)
А и ако някой друг се включи в рецензирането, също ще съм много доволна.
Хайде, почвай да работиш по въпроса

П.П. Аз вече я раздадох на сума ти хора книгата, за да мога да си я коментирам на воля...


'Who? I didn't see anyone...
'Right! That was me!'

абе като стана дума за непознатите думи от старобългарския - преди малко, както усърдно тренирах катерене на стълбите до 7-ия етаж, едно девойче ме засече странично на 5-ия и докато се извиняваше ме подсети за светата троица на новия български език: "здравей"-"ооо", "довиждане"-"аре", "извинявай"-"опа". та предлагам да изнамерим трибуквени заместители на всички думи - тъй хем всичко ще се унифицира, хем опростяването ще води до още по-лесно разбиране...пък и когато всички думи са трибуквени, всеки ще може с лекота да си стихоплетства на воля

Работата на автора е пък да събере, класира и степенува всички тези мнения и да отсее важните ЗА НЕГО поуки и забележки...

точно това е!


Прав си, че четенето може и да се затруднява, но пък съм убеден, че някак по е уместно ние да си знаем старите думи, както и да не позволяваме историята ни да се фалшифицира. Е, това е въпрос на стил. Само че нямаше как да накарам Верена да говори с познати ни стари думи, които просто не пасват на времето, от което идва.


Забравих да кажа нещо по въпроса за сблъсъка на Верена със съвременните реалии. Ами не съм акцентирал вниманието си върху това. Не ми е било толкова интересно тогава този проблем. Но на практика го има в Пълноземие. Много даже.

((след като е казала: "този мъж е мой", ГРАБНАЛА го е - нататък вече може да си продължи по-спокойно, нищо вече не й застрашава "плячката"; само завоюването е екстремална работа, окупацията и асимилацията е по-еволюционен процес ... усложнен и от физиологични особености - като детенце тя все още е ОПАСНА за Радослав, защото не може идеално да го предпази от самата себе си; абе наистина ми е лесно да оправдавам недокрай логичните й постъпки с лафа - ами тя нали е мелез; да видиш какъв зор бера сега, докато работя над образи на ЧИСТОКРЪВНИ змейове, за които хората са персонажи от приказки и легенди! ))

Чувствай се като у дома си... а после те изхвърлят! Хора!

Чувствай се като у дома си... а после те изхвърлят! Хора!

Много точно попадение - добре ме нахили!

Ясен *<;о)

Never mistake motion with action. A. Einstein

Да, разбирам, че казаното е израз на твоето лично виждане на нещата. Изхождайки от своя характер и някои случки подобни на описаната не съм изцяло съгласна с казаното от теб.
Все пак, беше ми интересно да чуя твоето становище - а да позволиш да те засегне или ядоса чужда гледна точка е чисто детинска проява

No pain, no gain

О, далеч съм от мисълта да изпозвам принуда Думите ми не целяха пробуждане на негативни емоции, но - всичко е въпрос на лична интерпретация!

No pain, no gain

В пусто бързане все грешки правим...

П.П.
Ама какво девойче, а? Змейско!

Колкото хора, толкова мнения!