"Time's arrow", роман, Penguin 1992, Мартин Еймис

Още един любопитен експеримент с идеята за време, течащо в обратна посока (reversed time), след “Counter-clock world” на Филип К. Дик, “Прозрение” от Майкъл Суонуик (има бълг. превод) и “Все начинаеться с молчания” на В. Михайлов. Съзнанието на героя се пробужда (възкръсва) от мрака в тялото на заобиколен от лекари старец. През следващите дни силите му постепенно се възстановяват и постепенно той забелязва странен феномен – животът тече наопаки като пусната наобратно лента и всички действия следват обърната посока “следствие-причина” (от мръсните чинии в умивалника и съдържанието на стомаха си героят произвежда храна, която грижливо пакетира в хладилника, а сетне отнася в магазина, където с помощта на количка разнася по щандовете, след като за това са му платили на касата). Посещението в тоалетната е не по-малко интригуващ ритуал – когато влиза вътре е пречистен и освободен, но го посреща неприятна миризма и потъмняла вода в клозета. Следва неизменното дърпане на верижката, лека болка и усещане за пълнота отдолу, което не след дълго преминава. Други подобни примери ни убеждават, че времето наистина тече в обратна посока, макар само Тод Френдли (ТФ – героят) да го забелязва. Той обаче е само ням и безпомощен наблюдател на предопределен процес. Диалозите също се подават в обратен ред, макар играта на думи да е толкова умела, че и така да придобиват своеобразен смисъл (нерядко обратен на първоначалния). Няма да изпадам в подробности с лекарската кариера на ТФ, който – изпреварвайки събитията и обръщайки техния ход, ще разкрия - е нацист, работил в експериментален отдел в Аушвиц през Втората световна война, а после прехвърлил се в Америка под фалшива самоличност. В обратно течащия ход на времето, където хората (както и ТФ) постепенно обедняват, колите стават по-тумбести, а дрехите – по непрактични и грубовати – идва момент, в който той отпътува (връща се) за Европа, където в навечерието (разбирай края) на Втората световна война заживява в Португалия, а после и разрушена Италия. Тук ТФ преминава към активна дейност, закупува (продава) злато, което отнася за да зарови на тайно място, а после изравя и отнася към вътрешността на Германия. Най-сетне се появява в Аушвиц, където неочаквано (за себе си) започва да говори на немски и предава златото в склада. В Аушвиц той се озовава в самия център на необичайна по своя характер дейност – производство на евреи от дим и въздух. След обработката на тези вещества в специални пещи, върху скарите се появяват мъртви и гологлави тела, които по-късно биват съживявани в газовите камери. От кожно-преработвателни фабрики в цяла Германия се докарват коси, кожа и зъби (тук в работа влиза и златото) за да бъдат доокомплектовани телата . На евреите предстои да се отплатят за това “благородно дело” с няколкомесечен труд в цехове (Работата ще те направи свободен), след което ги товарят на влакови композиции и ги разкарват из цялата страна. Там с тях се заемат щурмбригади, които ги разквартируват във временно построени гета. Междувременно ТФ продължава да се подмладява, войната приключва и руснаците са прогонени на изток, а евреите се завръщат по родните си домове и постепенно получават все по-широки права. ТФ и приятелите му обедняват и той с негодувание наблюдава как съществата, които са създали с толкова труд и усилия се превръщат в богати и охолно живеещи буржоа, докато той и сънародниците му мизерстват. През 22-ра година, почти момче, ТФ посещава за последен път района на Аушвиц, но там вече няма нищо, освен голо поле и две затлачени реки. После навлиза в детската възраст, появява се баща му, накрая започва и подготовката за връщането в утробата на майка му.

Както споменах по-горе това е поредното произведение, третиращо тази тема. Докато при Суонуик (“Прозрение”) обратното движение се извършва на фона на отделни и краткотрайни, течащи в нормална посока пасажи, при Еймис и Михайлов процесът обхваща всичко, дори говора. В “Стрелката на времето” обаче за пръв път обръщането на причинно-следствената връзка се използва за да се придаде ново морално значение на действието (героят възприема като благородна и човеколюбива дейност производството на хора от въздух и дим, или сглобяването им в неговата собствена лаборатория от отделни части и органи, в края на живота си той е декаденстващ лекар, който приема пациентите си здрави, а ги изпраща след няколко дневно лечение болни – за което, естестевно им заплаща, докато по-късно, на младини, се оказва въвлечен във величествен процес на създаване на цял един народ). Ще добавя само, че Мартин Еймис е син на Кингзли Еймис, познат у нас с романа “Един тлъст англичанин” и носител на наградата “Джон Кембъл” през 77-ма за романа “Промяната”.

А бе Yu_S, би ли ми отговорил на няколко въпроса:
1. "Предиздателски анотации"? Това е книга, която предстои да излиза там или тук?
2. "Стрелката на времето"? Arrow of time не е ли по-правилно, по-точно и по-изразително да се превежда като "стрелата на времето"? Тази "стрелка" нещо ми се струва адски комична - тя все пак може да се върти в две посоки - това ли е търсено или на английски заглавието е The Hand of Time? Иначе, нали разбираш...?
3. Ти хубаво си преразказал, но на мен нещо ми се губи идеята. В другите (нормални) романи ние не знаем какво ще се случи и затова очакваме (приятно) да ни изненадат. Тук, напротив, всичко е известно. И какво, тръпката е да прочетем как всички отделителни процеси (а нали знаеш, няма отделителни процеси в човешкото тяло, които да са приятна гледка за околните) се обръщат? Как в умивалника водата излиза обратно и космите от обръсването се полепват по брадата му? Мнооого забавно! Същото и с нещата от носа му и т.н. Най-сетне тази работа с речта (дето звучи нормално и само редът на фразите е обърнат)... нещо ми се струва голям компромис с истината, не мислиш ли? Знам, че ако беше направено както трябва, нямаше кой да я прочете тази книга, ама все пак...? Та мисълта ми беше за идеята: има ли някаква идея в книгата, нещо което да не знаем как ще се случи, някаква интрига? Защото подготовката за "завирането обратно" нещо не ми се струва никак вълнуваща. С две думи, само не ми казвай, че това е книга, която се подготвя за превод!

А бе Сеирджия, чувал ли си я тази, дето в БГ всички разбирали от футбол и политика. Та и твойта такава. Чул, недоразбрал, а вече го удряш на критики. Човека се трепал да ни пише нещо, дето го е прочел, а ти веднага критикар се правиш. Или искаш да блеснеш с ерудиция?
1. Там ясно е написано, че изданието е от 1992 г. Справка - Амазон.
2. Доколкото ми е известно, часовниците, които отмерват времето имат стрелки, а не стрели. Търсене на буквалния превод е типична склонност на аматьора. Същият като чуе "shame" в някой филм псува преводача, задето го е превел като "жалко, а не "срам".
3. Идеята е от ясна по-ясна и третирана неведнъж, вклрючително и при Стругацки (за сведение на Yu_S!), с А и У-Янусите в "Понеделник започва в събота" - и всеки път са намирани интересни, забавни и дори комични аспекти. Стига да имаш око да ги видиш (или пипе, да ги...)

И аз на всяка "манджа мерудия". Дано сега не ме обвинят, че се правя на разбиращ от политика, защото не е вярно (поне що се отнася до България).

Според мен Yu_S не просто е прочел тази книга (и "се трепал" да ни я преразкаже), а явно я е превел ("предиздателска анотация"?). И след като е отпреди 10 години(!), значи става дума за останал забравен шедьовър. Само че нека и аз като Сеирджията да попитам, каква му е идеята на този шедьовър? "Забавните аспекти"? Дали стигат само те като оправдание?

Колкото до аналогията ти със shame, примерът е доста неудачен - това си е чиста проба грешка, докато в конкретния случай "стрелата на времето" изразява неговата физическа същност много по-точно и разбираемо, отколкото "стрелката", която просто посочва. Освен това, ама наистина, какво е това "стрелката... на времето". Я си помисли в какви общоприети комбинации използваме думата "стрелка". Да не би времето нещо да ни посочва? Ако ти кажат "стрелка..." изчаквателно, ти какво ще сложиш след нея? Хм...

Изобщо, ако правилно се досещам кой е Yu_S, тогава се чудя защо се е хванал да превежда точно тази книга?! Той, който може да си избира какво да превежда... сигурно е за някое издателство, което не иска да плаща скъпи авторски права за наистина нови книги на по-познати автори (а може само да си мисля за друг човек).

T-shirt slogan:
To err is human, to really foul things up requires a computer

Бих искал само да уточня, че не аз съм авторът на тази книга, тъй че въпросите относно начинът, по който са реализирани идеите й, трябва да бъдат препратени другаде. "Стрелката на времето" привлече вниманието ми с нестандартния сюжет, интересния диалог и обратния ход на повествованието на фона на досадно еднообразни фантастики, които изчетох в последно време (между тях и носителят на последното "Хюго" Нейл Гайман с "Американски богове"). Ще добавя само факта, че по тематика "СВ" напомня класическата "Кланница 5" на КВ.

Ясно е, че не си ти, нали си писал кой е и даже си ни обяснил на кого е син.
Ама все пак (ако и аз се хвана за въпроса на Сеирджията) не те ли притеснява това, че няма интрига или по-скоро, че се оказва, че няма интрига (макар читателят може би да очаква нещо изненадващо). Иначе, ако диалогът е интересен и особено ако езикът е по-богат и най-вече, ако това е стигнало до превода, може и да си заслужава. Не съм я чел, аз не мога да намеря време да изчета известните автори, камо ли такива като този. Затова мнението ми е дотук.
А що се отнася до... кхм, читабелността на наградените произведения, аз и друг път съм писал тук, че като прегледам списъците ("Хюго", "Небюла"), установявам, че са ми харесали безрезервно само няколко от заглавията. Както и с "Оскарите", впрочем.

T-shirt slogan:
To err is human, to really foul things up requires a computer

Точно той е - преди време имаше една тема, в която се беше подписал.
Аз си мислех, че стрелка - arrow е от стрелките, които се слагат на т.нар. callouts (не знам как е на български, защото го няма в речника ми, а съм го виждал само у MS Word). Не че това обяснява нещо повече... И не че има нещо общо с фантастиката...

Боян
--
What are you afraid of?

Заглавието го предлага преводачът, одобрява до редакторът и го избира издателят. Отговорността е изцяло на последния. Ще се извиня на Yu_S, ако разбера, че се е засегнал. Ама и аз какво се подведох от разни Сеирджии. Карай...

P.S. Много малко постинги има този Yu_S, за да бъде онзи Yu_S. Онзи е змей, познавам го много добре.

T-shirt slogan:
To err is human, to really foul things up requires a computer

Редактирано от ivz на 16.01.03 21:48.

Podoziram, che avtor&t e namekva za "strelata" na entropijata, kojeto ot svoja strana opredelja posokata na vremeto (entropijata se uvelichava s vremeto). Kogatao stava duma za entropija, na angl. se upotrebjava arrow, a na b&lgarski - za sram na moite prepodavateli ot FzFto - ne po-pomnja.

42

Абсолютно си прав, с уточнението, че на 'arrow' във всеки английски речник ще видиш примери с 'the arrow of time' или 'time's arrow', докато на 'entropy' няма такова нещо. Ето отварям (защото ми е под ръка) OTD и на Quotation секцията за 'arrow' намирам:

"arrow of time, time's arrow, the direction of travel from past to future in time considered as a physical dimension

---------------------------------------------------------
Excerpted from Oxford Talking Dictionary
Copyright © 1998 The Learning Company, Inc. All Rights Reserved."

Отварям на entropy и там думата 'arrow' не се споменава.

Не, в никакъв случай не казвам, че няма отношение, но все пак "time's arrow" е придобило гражданственост... дори, мисля, Кларк има разказ с такова име. Алюзията със стрелата е, че няма физически процес, който да я върне върху тетивата, докато при стрелката в съзнанието не изниква картина за необратимост. Проблемът, както беше споменато, е че като кажеш "стрелката на..." добавката "...времето" идва малко изненадващо, понеже първата дума в съзнанието ти е "... часовника".

Нека тук направя едно голямо отклонение от темата: През 50-те години Шенън има статия за статистическите свойства на английския език (имащи отношение към криптографията - друга моя любима тема). Та той е провел следния експеримент: показвал е пред група доброволци стандартен (?) английски текст (с интервали, преп. знаци и т.н.) като е разкривал по една буква от него, след това е спирал, предлагал е на участниците да предскажат следащата, записвал е колко са познали, после е откривал буквата и преминавали нататък. В резултат, Шенън пише следното:

"The ratio of the entropy of a source to the maximum
value it could have while still restricted to the same
symbols will be called its relative entropy.
This is the maximum compression possible when we
encode into the same alphabet. One minus the relative
entropy is the redundancy. The redundancy of ordinary English,
not considering statistical structure over greater
distances than about eight letters, is roughly 50%.
This means that when we write English half of what we
write is determined by the structure of the language and
half is chosen freely. The figure 50% was found by
several independent methods which all gave results in
this neighborhood. One is by calculation of the entropy
of the approximations to English. A second method
is to delete a certain fraction of the letters from a
sample of English text and then let someone attempt to
restore them. If they can be restored when 50% are
deleted the redundancy must be greater than 50%. A
third method depends on certain known results in
cryptography."

Та, ако се върнем тук на въпроса за заглавието, любопитно наистина, ако покажеш пред група (читатели на фантастика) "стрелката на..." и ги помолиш да отгатнат следващата буква, какви резултати ще се получат. За да бъде експериментът коректен, той трябва да се повтори със "стрелата на... ". Не че това доказва нещо, разбира се...

Всъщност, дали не отплеснахме темата прекалено много?

T-shirt slogan:
To err is human, to really foul things up requires a computer

Редактирано от ivz на 17.01.03 12:41.