Един поглед тази сутрин върху "Озон" (www.ozon.ru) ме осведоми, че вече има и руско издание на класическия хайлайнов роман I Will Fear No Evil, в превод "Пройдя долиной смертной тени"(изд. Эксмо) - историята на мъжки мозък трансплантиран в женско тяло, с всички произлизащи от това последствия така, както само Хайнлайн може да ги разнищи - интелект срещу плътска обвивка, мъжки желания срещу женска сексуалност, две души една срещу друга, защото - оказва се - женската остава заключена в тялото. А когато към тях се прибави и трета душа, ситуацията стана още по-фантастична. Крайно време е издателите - с някои от тях вече съм обсъждал този въпрос - да предоставят този шедьовър и на българския читател.

Мислил съм по въпроса, но нека приключа първо с другия "Хайнлайн проект". Все пак има три романа преди "злото" да се всели в женско тяло

Едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто е да го постигнеш...

За Lazarus Long ли става дума? Е, там нещата са доста разтегливи, ще трябва да се включат още The Number of the Beast, The Cat Who Walks Through Walls, To Sail Beyond the Sunset, плюс Time Enough for Love. То хубаво, ама да се издава в хронологичен ред е твърде скъпо удоволствие в нашенски условия. Все дебели книги, писани в различни периоди от творчеството на РХ, нееднакво добри, един Господ знае как ще стоят на пазара... Хъм. Винаги съм се чудил, дали в подобни случаи (когато не става въпрос за серия, а за произведения в един и същи свят) трябва да се следва хронологията, или да се пуска първо най-удачната книга с опит за "зарибяване" на читателя. Неанглоезичните издателства върху които имам поглед (немски, гръцки, шведски, понякога и руски) се придържат предимно към втората практика.

Първо искам да уточня, че "I Will Fear No Evil" вече е излизал на руски в началото на 90-те, сега просто излиза в нов превод - на един от най-добрите руски писатели-фантасти Андрей Лазарчук (а защо не и най-добрият, макар и да не е най-популярният).

А сега за самия роман. Въпреки че Хайнлайн ми е може би любимият писател (или един от двамата най-любими, заедно с Филип Дик), има два негови романа, които според мен не са на нивото на останалите. Единият е може би най-слабото нещо, което е писал - Шестата колона (Sixth Column), а другият е въпросният "I Will Fear No Evil" - безспорно най-спорният роман на Хайнлайн. В него има доста неща, които ме притесняват - той е и най-нефантастичният роман на Хайнлайн, единственият фантастичен елемент е присаждането на мозъка, по-нататък следва чист мистицизъм. В което разбира се, няма нищо лошо - получил се е абсолютно хайнлайновски роман, но според мен философската основа доста отстъпва пред тази на романи като "Time Enough for Love" или "Farnham's Freehold". Освен това Хайнлайн е бил страшно болен, докато го е писал, и не му е махнал "тлъстините" - предаден е за печат без убийствената саморедакция, на която знаем, че е подлагал романите си Мастрото. Тогава - 1970 - той е смятал, че ще умре и побързал да го издаде, но след това оздравял и написал още 6 романа пред следващите 18 години.
Разбира се, всеки си има вкус - това, че аз например смятам за шедьовър от този период "Time Enough for Love" не означава, че всички ще го харесат - в този форум има доста хора, които не харесват дори Странника. И не искам да кажа, че изобщо не харесвам "I Will Fear No Evil" - харесвам го, всичко на Хайнлайн е шедьовър, просто мисля, че преди него си заслужава да излязат някои други романи. И поредицата за Лазарус Лонг, и най-нападаният (след "Звездните рейнджъри") от противниците на Хайнлайн негов роман - "Farnham's Freehold", както и най-добрите от юношеските му романи (които са юношески само на думи, а иначе са сред най-добрите му произведения изобщо) - "Citizen of the Galaxy", "Starman Jones" и "Tunnel in the Sky" - ето три романа, които ще се харесат на абсолютно всички, толкова безспорни, колкото и "Врата към лятото" и "Сираци на вселената". Всъщност по моето скромно мнение и дванайсетте неиздавани на български юношески романи трябва да излязат - страшно интересни са, включително и първият - "Rocket Ship Galileo" - сега идеята един професор, подпомогнат от трима юноши, през петдесетте години да построи космически кораб и да отиде на Луната, където да намери нацистка база и останки от древни градове на селенитите, изглежда абсурдна, но книжката просто си е страшно интересна.

Ако зависеше от мен, бих издавал по един от късните романи на Хайнлайн, като ги редувам с по 1-2 от юношеските, докато не се издадат всичките. Накрая ще дойде ред и на още два ранни романа - "Шестата колона" и "Отвъд хоризонта", и поне един сборник - "Революцията в 2100", който съдържа ключовите за разбирането на "Историята на бъдещето" на Хайнлайн произведения - романът "Ако това продължи..." и повестта "Ковънтри". Така че доста неща още трябва да се издават от Хайнлайн - 4 късни романа, 2 ранни, 12 юношески и поне един сборник, което прави минимум 19 книги, без да се брои "Time Enough for Love".

Мисля, че грешиш. "Гражданин на Галактиката", който е един от най-прекрасните романи на Хайнлайн (на официалната страница на писателя именно той е препоръчан като най-подходящ за начало на запознанството с творчеството на Хайнлайн) определено не е излизал на български. Е, ако някой си го е превел и си го е разпечатал на принтера, не бих могъл да разбера за това, но ако беше излизал официално, няма как да го пропусна, пък и повечето хора в този форум щяха да са го чели и готови да го обсъждат с охота.

Citizen of the Galaxy не е издаван у нас, а трябва , защото книгата е чудесна. Всичко е много изпипано, а героите (най-вече Торби) са едни от най-убедителните във фантастичната литература.

... to wound the autumnal city

Тъкмо да драсна 5 реда за това, че имам един френд, който е голям, ама ГОЛЯМ фен на въпросната книга и те видях. А тоя believer съвсем ме убеди, че си ти.
Обаче аз Х. не харесвам кой знае колко така че няма да се обаждам много-много. Въпроз на вкуз

Брак с две жени - бигамия; брак с една жена - монотония.