Срещна я на пътя за някъде. Мислеше, че се прибира в квартирата си в града, но после се оказа , че е карал в обратната посока.Беше много пиян. Алкохолът разкрепостяваше мисленето му и , може би затова, не му се стори странно, че в лунната нощ край шосето върви жена в дълга лятна рокля и с метла в ръка. Кракът му беше натиснал спирачката преди мозъкът да вземе решение за това. Тя се качи непринудено. Не каза за къде е тръгнала, не го попита къде отива, само малко срамежливо спомена нещо за повреда в двигателя, докато внимателно наместваше дългата дръжка на метлата между седалките.Той се учуди, че не вижда колата й на пътя, но така и не я попита.


Баба беше права. Не трябваше да рискувам с толкова стара метла в последните часове на пълнолунието. Мощността внезапно намаля и загубих контрол. Едва не се пребих при падането и метлата се повреди окончателно. Какво ли не опитах -изобщо не помръдва. Ще трябва да вървя по пътя. Все ще стигна някъде.
Тази кола се движи доста странно.Шофьорът сигурно е пиян. А, той спря. Чудесно, ще се повозим.Смънквам някаква благодарност и се чудя как да обясня защо съм тук, но той дори и не ме пита. Хили се и ме гледа с интерес. Правя тайно знак с разтворени към него пръсти - да си гледа пътя и да говори за себе си , да не се занимава с мен. Този път магията подейства.Момчето кара внимателно и говори без да спира

Повече

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Добро е. Напомня ми за разказа на Николай Теллалов в "Точка на пристигане".

TANSTAAFL

уви, не е, макар че направо ме е яд за факта!

който и да го е писал - поздравления, поне що се касае началото

Чувствай се като у дома си... а после те изхвърлят! Хора!