Майка ми се оплака,че няма място в стаята ми от книги и каза,че зрелите хора си взимат книги от библиотеката-е да де,ама като мина през "Славейков" със стипендия се връщам вкъщи без стипендия-има ли смисъл да ходя в библиотеката-ето тук гледам-обсъждате все новоизлезли книги...въпреки че доста от тях са незнам кое си издание...
Та,ако спра да си купувам книги и ходя в библиотеката по-добре ли ще е ?

Предпочитам невъзможното,което убеждава,пред възможното,което звучи неубедително!

mnogo iasno ako moje da ne davash pari za knigi nai-hubavo da ne gi davash...

I'm building a ruin - I ruin a building. My bridges are burned out - my tunnels are filled in.

Не се поддавай на провокации! Аз като зрял човек в подобна ситуация (само че при мен жена ми се оплаква) отивам в някой мебелен магазин и си купувам ъглови етажерки. Лесно им се намира място а като се сложат две една върху друга събират МНОГО книги.

като правило в библиотеките най-хубавото ЛИПСВА

Чувствай се като у дома си... а после те изхвърлят! Хора!

В библиотеката е трагедия. Нямаш никакъв шанс да си в час. Но и многото пазарене е нож с две остриета. Да речем, с етажерки ще избиеш нещата за определено време. Ами като се натрупат неща, които за нищо на света не би прочел повторно?

В самото начало започнах в Библиотеката. Сега, налага се да уточня, че съм имала изключителен късмет - това беше една голяма соц библиотека в малко населено място, през лятото когато дните са толкова по-дълги, че и астрономите се налага да го признаят. Отдавна самата библиотека беше загубила бюрократичната си същност и реално се основаваше на една единствена личност - библиотекарката, която просто ходеше до книжната борса на съседният по-голям град и купуваше книжките, които и харесваха. Да е жива и здрава - четеше фантастика. Та, така - всичко, както от време на време напява Джил, започва от библиотеката.
Впоследствие обаче, човек набира скорост.
Някъде около периода с книгите игри, едва прохождащия ми тогава глад за собственичество се утвърди - започна колекционерството. Купуваш книги и гледаш списъчето със заглавия отпред или отзад - където са решили да го сложат тоя път. Слагах си Ч и И - "четена" и "имам", и планирах кои Ч заслужават да станат ЧИ. Както и да е, в един момент, човек е прочел толкова книги, че срещайки някоя нова идея (е, на не повече от 60% нова де) неминуемо бива залян от носталгия. Тогава се сещаш за книгите преди и мога да ти кажа, че няма по-неприятно в този момент от хладното усещане за непроследимост, на някоя от любимите книги, за която си си спомнил. Искаш я отново, но вече е далече. Точно тогава ти се ще да си си купувал всичко, което си чел и ти е харесало.
Та така - има си баланс, ползване или притежание, виртуален или реален сторидж, да помниш или да имаш... Не отивай в крайности.

...Suppose it's just a point of view, but they tell me I'm doing fine...

Не се коси. На мене като ми се свърши мястото за книги, почнах да ги трупам отгоре на гардерба и отдолу под радиаторите (кофти е единствено ако ти текат радиаторите). След като и това място се свърши, си изхвърлих леглото от стаята и останах да спя на едно малко канапенце.

...Изкуството иска жертви, с други думи. ;-)

Hellen

Някой от вас купува ли си (все още) книги, преди да ги е прочел и да е разбрал, че иска да ги има?
Тук изключваме Пратчет, защото той по принцип подтиква към колекционерство.
Аз например много, ама много рядко правя така. И почти никога не се подлъгвам по имената на големи автори, защото нямам навика да обявявам някой автор за любим и да чета всичко от него, каквото и да е то...

Последните 2 изключения за купуване на киги, които не съм чела бяха "Genaration П" и "Лабиринта на отраженията", ама то след ч а к толкова реклама, няма как да не се подлъже човек.
Друга такава книга е "Никога, никъде, никой". За нея пък не бях чувала нито дума реклама и корицата изглеждаше много отблъскващо. Беше невероятна случайност как се сдобих с нея, но затова пък никога няма да съжалявам.
Та това ми е въпросът. Купувате ли си книги, без да сте ги чели и ако да, случвало ли се е да съжалявате след това?

Колко е хубаво да не лъжеш! На света има толкова много истина, че лъжата е просто излишна.

И на двата въпроса моят отговор е ДА.
Копуваме заедно с баща мина поразия, нямам/е време да изчетем повече от 60% (той - около 40%) от накупеното до момента, но и двамата сме колекционери (да се чете силно смахнати) и не спираме.
Но пък е кеф сутрин като се събудиш, първото нещо което виждаш да са няколко стотин книги.

TANSTAAFL

Първоначално не схванах въпроса - "купувате ли книги преди да сте ги прочели" ?! Чак после разбрах, че точно това си имаш впредвид!...

И моите 2 са ДА.

Някога купувах книга по 2-3 критерия: Фантастика/Фентъзи, Хубава Корица, Интересно Заглавие. Когато открих Генерала и Пазарджишкия клуб, едва прохождащия критерий "Автор" се бетонира.
Днес вече съм отвъд изчитането на всичко от един автор - няколко такива литературни влюбвания се оказаха горчиви разочарования и вече знам, че се променям по-бързо от стила на преди любимите ми автори.
Сега купувам преди всичко по анонс на приятели и диво предварително гадаене - малко като настоящия топик в #ankh-morpork: * Topic is 'niakwa nowa kniga na pratchet shtiala da izleze do koleda ;)' * Set by Bibo.
Много рядко купувам четена книга и то си е висше благоволение.

...Suppose it's just a point of view, but they tell me I'm doing fine...