Какво интересно сте чели напоследък?
Кои книги си струват да се четат?
Направили ли сте някакво отркитие?
Например новоизгряващ автор или нова творба?
И други такива въпроси.

Аз например нищо ново не съм прочел. Бихте ли ми дали съвет!

Силно впечатление ми направи обаче "Обявяването на серия Н#49" на Томас Пинчън. Юри я похвали на предпоследния търг като родоначалник (или може би предвестник) на киберпънка. Докато я четях все се чудех какво толкоз има общо с киберпънка - действието се развиваше в съвремена за писателя обстановка и почти не се засягаха високите технологии. Но след като ми престоя в главата 1 седмица (това е максимума, после започвам да забравям :( ) загрях, че, макар и с "хардуерни" пощеснки услуги на пренасяне на специални писма и колети, Kиберпънкът беше започнал още през Ренесанса. Ставаше въпрос за паралелни, "подземни", тъмни организации и методи за пренасяне на поща, около които се формираха цели "подземни" общества още от времето на първите пощи. Също като в типичните киберпънк неща, само че без виртуалните работи.

Освен това прочетох и "Спасителят в ръжта", само че това е книга за друго място пък и не знам какво toll-коз има да му се казва.


С любезното спомоществувателство на АЕЦ "Козлодуй".

Кен Гримуд, "Игра на живот"

TANSTAAFL

Тема точно за мен!
Ами страшно ми хареса "Последният сребърник" на Блейлок.
Супер яко!

Последният сребърник РУЛИРААА
'Найш ли колко време съм си търсил фен на таз книга да си полафя с него
А тя дали се класифицира като фантастика или като фентъзи? Или може би по средата?

Open your eyes, open your mind
proud like a god don't pretend to be blind

"Последният сребърник", мда. Неотдавна четох от същия автор "Хартиеният Граал" (The Paper Graal), която е в подобен стил, с подобен набор от лунатични герои-веселяци и подобно апокалиптично преследване на мистичен артефакт - този от заглавието - надарен с чудодейни способности. Всичко това, разбира се, в малко полуизолирано от света градче, някъде в северозападните Щати. Според мен обаче звучението на книгите му, ако мога да използвам този термин, е чисто фантастично. Имам пред вид също "Хомункулус" и "Земя на мечти". В последните години обаче авторът се обърна към хоръра. Дали това е издателска политика, като се има пред вид сходната съдба на Дан Симънс? Като стана дума за такъв тип литература някой чел ли е Джонатан Керъл?

За истински родоначалник на киберпънка аз бих приел двете Алиси на Луис Карол. Поне що се отнася до съвременния киберпънк, инак аналогии можем да търсим още в Омировите поеми.

Аз сега чета В епохата на Унимо, на Карапанчев. Без да казвам каква е книгата (хубава, лоша, ужасна, отвратителна) ще споделя на всички които смятат да посегнат към нея, че това е книга, която може да ви докара захарна болез докато я четете. Би следвало по сергиите и книжарниците да се продава с кутийка ампули инсулин...

за мен е Йоан-Владимир с "Какавидата"!

Едно малко уточнение за Дан Симънс - това си е дарк фентъзи (или почти хорър) писател с леки забежки към "твърдата" фантастика. Тепърва ще излизат НАИСТИНА хулавите му романи - смесица от фентъзи, хорър, трилър, фантастика, кримка, масонство и какво ил още не. Ако изключим Хиперионите и Кухия човек останалите му романи са различни. Но за сметка на това много хубави. А Джеймс Блейлок се надявам да бъде издаден още догодина (въртят ми се едни идеи в главата за "Граала", ама да видим как ще се реши въпросът с правата)...

Едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто е да го постигнеш...

"Бивалици" на Вера Мутафчиева. Биографична книга в два тома. Купих си я това лято и съм в телешки възторг. Невероятен език, великолепен стил. И много увлекателна. Не е фантастика, де.

"На север" на Нелсън ДеМил. Излезе в началото на септември. Много добър превод. И много добра книга. Изгълтах я за два дена, което си е постижение, като се има пред вид обема й. Не е фантастика, а политически трилър. Препоръчах я на де когото видя.

Hellen

Редактирано от Hellen на 18.10.02 20:00.

"Страдание и Възторг" (с нотка съмнение в бг заглавието - забравям вече...) или на английски "The Agony and The Ecstasy." Биография на Микеланджело написана по гениален начин от Ървин Стоун. Без съмнение това е една от най-великите книги които някога съм чел... а Микеланджело - една от най-великите личности в човешката история...

---------------------------------------------------------------------------

Шизофренията не е раздвоение на личността!

ами аз не чета, а препрочитам в момента, но пък - хубавото си е хубаво...



ПП. Иначе, виж и разказите на Селинджър, ще ми е интересно мнението ти.

"И в мечтите си ги виждаше - много по изящни и чисти зверове... Създанията от лед."

Е, аз не бих определил четирите Хипериона и прекрасната "Кухият човек" като "леки забежки" към твърдата фантастика
По-скоро бих казал така: Дан Симънс пише с еднаква охота и твърда фантастика, и хорър - още от самото начало на творчеството си, дори е започнал с хорър.

Не знам за дарк-фентъзито, за мен и давата романа, които съм чел извън преведените на български - а това са Song of Kali и Children of the Night, са си чист хорър.

В "Песента на Кали" - първия му роман, излязъл през 1985, който между другото взима световна награда за фентъзи, действието се развива в Калкута. Главният герой, който беше някакъв писател или журналист, отива в Калкута, за да раследва появата на нови призведения на гениален поет, за когото се смята, че е загинал преди осем години. И се сблъсква с древно зло... Няма да разказвам книгата де, само ще спомена, че много приятно впечатление прави, че Симънс залага не толкова на натуралистичните сцени, които лично аз мразя, а на напрежението... Не че няма и натуралистични сцени, де...

"Деца на нощта" си е вампирски роман, всъщност за самия Дракула . Действието се развива в Румъния, веднага след разстрела на Чаушеску, и се редува с разказ за миналото, когато е живял Дракула.

Редактирано от Lazy на 19.10.02 09:50.

Не е за този клуб, но в клуб "Литература" едва ли ще те намеря, пък и там е едно мазно и противно
Аз съм фен на Вера. Ти чела ли си друго от нея? "Аз, Анна Комнина", "Случаят Джем", "Летопис на смутното време", "Последните Шишмановци" и пр.
Не познавам друг бълг. автор на исторически романи с мащабно мислене и дълбочина като нея. А великолепният стил си е отделно. Направо е фантастична

НЕБЕТО ВИЖДА!

На адрес

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз започнах с "Летопис на смутното време". Ходех и цвилех от възторг, както казваше мой познат по повод друга книга. ;-)

Значи, това при Вера Мутафчиева е невероятно съчетание на ерудиция и писателски талант. Обикновено хората или пишат исторически роман, който бъка от недомислици (прабългарите лющят царевица и белят картофи), или правят етнографско изследване, което обаче е скучно до сълзи.

Вера Мутафчиева, от своя страна, се придържа абсолютно към историческата действителност. Събитията, които изплитат фона, ландшафта на историята й, са истински. Част от героите са действителни лица, участвали в създаването на българската история през осемнайсти и деветнайсти век, друга част може би са измислени, но читателя не може да отличи едните от другите - всички са дълбоки, триизмерни, с емоциите, размишленията и всичкото...

Човек може да научи ужасно много за историята ни, само като прочете тази книга. Но най-важното (тъй като става дума все пак за художествено произведение) е, че "Летописът" е ужасно увлекателна, *грабваща* книга. Човек *просто* не може да я остави, веднъж като я е започнал.

Висока класа!

Hellen
==
P.S. Няколко дена, след като си купих "Бивалиците", трябваше да пътувам към чужбина. След известно колебание кои книги да поставя в багажа и кои - да сложа в ръчната чанта за из път, "жертвах" "Бивалиците" в полза на някакво криминале - щото беше с меки корици и се страхувах, че може да се смачка в куфара. (Докато "Бивалиците" са луксозно издание - с твърди гланцови корици, които просто няма как да пострадат.) На летището се подредих на Изход 2 "за отвеждане към самолета"... само за да видя Вера Мутафчиева на опашката на Изход 1 към самолета за Франция.

Така се ядосах на себе си! Ама - толкова се ядосах! Ако бях сложила книгата й в чантата си, щях да й поискам автограф. А сега - какво? Да й искам автограф на криминалето ли? Мъка...

Ах, да знаеш как се радвам
"Летописът" е обаче сред ранните й (уж) романи. Горещо препоръчвам "Случаят "Джем". Отдавна не съм си го препрочитала, но помня, че когато го прочетох, бях в неусвест. Много, много силен роман с много особен контраст между Запад и Изток, актуален и до днес.
Другата любима моя книга е "Аз, Анна Комнина". Дори ако не рискувах да ме обвинят в сексизъм и други такива дивотии, щях да я обява за най-добрата. Апотеоз на женското в най-висша степен, на жената-творец, жената-ерудит, жената-властник, творяща историята. Изумителна книга.
Не ме е срам да си призная, че се уча от Вера Мутафчиева да говоря в първо лице от името на героите си. В това отношение, тя за мен е еталон, не познавам друг подобен автор, ако ти знаеш, пиши, моля

НЕБЕТО ВИЖДА!

Щом стана дума за исторически романи - Какво мислите за Димитър Талев? Аз го намерих доста вълнуващ. Не знам колко е точен (на мен ми стори точен), но смятам, че пише хубави книги.


С любезното спомоществувателство на АЕЦ "Козлодуй".

За съжаление не познавам друг историк, който да е допринесъл повече от всеки друг за фалшифицирането на българската история, особено по въпроса за произхода на т.нар. "прабългари". Нещо повече - В.М. е сред онези, които стопират и осмиват с авторитета си всякакви опити да се разисква тази тема. Покрай другото в романите й съзирам прекалено много анахронизми и артефакти - например "кърмъзен" цвят във вречме поне два века преди появата на турците на полуострова ни многострадален и тъп (тъп задето повтаря същите кретенски грешки). И много такива неща. Да, в правото си е да защитава историческите си виждания в белетристичните си трудове. кофтито е, че мачка предварително опонентите си и налага правила, според които никой друг освен нея не печели.
Лично за мен това унищожава всякакви достойнства (безпорни по принцип!) на романите й. Уви, те са израз на панславянската и тюркски канони/догми в нашата историография. И объркват несведущите, затвърждават една заблуда, която надали се отразява добре върху творческия потенциал на тез хорица.
Впрочем, въпреки че я харесваш, по неведомите пътища и волята на Тангра, виждам, че си оцелял от отровата на ретропропагандата за миналото на българите, братко по перо.

Съгласен с казаното, но ако забелязваш и аз никъде не споменавам "Предречено от Пагане". Ако трябва да пообсъдим Вера като историк, аз пък не съм й простил, че тя лансира термина "османско присъствие", който може и да работи за азиатски и африкански ислямски народи, но е абсурден, приложен къв Балканите.
Но уви, често ми сее случвало талантливи писатели да страдат от всякакви недостатъци човешки, страсти и пристрастия.
Аз например си имам тежък порок - пристрастен съм към хубавото слово. То ме опива почти колкото отлежало вино и млади жени
Слово, жени и вино, вино, жени и слово

НЕБЕТО ВИЖДА!

А тая книга, ъ... "Обявяването на серия Н#49" на Томас Пинчън, дали има някой тук, който би ми я заел да я прочета? Много ме заинтригува...

А пък като се споменава за Селинджър - това ми е една от любимите теми. Много харесвам и разказите му, но "Спасителят в ръжта" си е един невероятен шедьовър, в нея намерих много неща за себе си, които винаги съм се задтруднявал да ги изкажа с думи. Поетика на отчуждението - ето как най-лаконично мога да характеризирам този роман.

Говори се, че след като Селинджър е спрял да публикува в края на 60-те, се е оттеглил от света в една изолирана къща, където продължава да пише и няма почти никакви контакти със света. Мечтая си да имам шанса някой ден да прочета книгите, които е написал - ще е несравнимо с никое друго усещане.

Хубавото слово е твърде силно нещо... и лесдно става на оръжие. Хайде - от магическа пръчка, отваряща дверите на прекрасното, в сопа, насмитаща стадото като зъл овчар (по думите на един български класик с някои грехове към нацията) в кошарата. В кошарата, но не толкова за издояване, колкото за клане.
И е кофти когато сопата се окаже у човек, бранещ догмите, които за него са станали дойни крави. За добро или лошо литературата не е само изящнословие, но и културен пример за подражание, фактор, който формира манталитет и светоусещане. От тази гледна точка атакувам В.М. И не бих го правил толкоз яростно, ако веднъж не я бях чул в едно радиопредаване, където й зададоха въпрос за нови хипотези (ХИПОТЕЗИ, не теории, просто "предположения" демек) и дя с едно отвратително високомерие и подигравателно, майчински, като партията, дето била строга, но справедлива... направо не ми се цитира. Звучеше като - я им ебете майката на тия"мечтатели". "Мечтателите" беше произнесено като мръсна, ама толкова мръсна дума, че след като я чуеш, трябва да се пречистиш с хлориран душ + пост и молитва.
В НЯКОИ случаи творчеството и писателя просто няма как да се разделят. От това те не стават по-малко творци и писатели, но е редно да се знае, че подшушват неща, които просто не са верни, защото са пропаганда на неистина. Въдръжам се директно да кажа "лъжа", съзирам известен нюанс, затова.

az puk toia suznatelno go propusnah(Salinger de) ot drugite podobni chetoh (irwin show i alan silitoe nali se vodiat podobni) ama toz niakak si ne mojah da se navia zaradi imeto mu i imeto na spasitelia v rujta(na knigata stava vupros izobshto niamam ideia dali niakoi se otujdestviava s toia spasitel i kak mu e imeto)

I'm building a ruin - I ruin a building. My bridges are burned out - my tunnels are filled in.