На Клавел. Книгата не е свързана директно с фантастиката, но днес я прочетох и много ми се щеше да чуя чуждо мнение за нея. А тъй като в момента в клуба са на мода темите в тази насока, мисля, че не е много осъдително.
Хубаво я е написал дявола... и за приятелството, и за дълга, да не споменаваме за аспектите на мъжката дума и отговорността пред другите. Грабва те от вътре, става ти мъка.
Как мислите, дали накрая Царят се беше предал, дали наистина се беше превърнал просто в ефрейтор, треперещ пред сержанта ("Ех, бедни Македонски...") , какво е станало с Питър Марлоу, този персонаж направо изваден от "Тънка червена линия".
А колко само ми напомни на "Параграф 22". Хумора го нямаше, но атмосферата е същата. Научаваш разни работи... ей така, без и да искаш, а после дори и не се смееш много, много.
Сега като се замисля, постинга си е чисто хабене на време. С което се сещам се за нещо. Попитал един човек друг, какво мисли за живота, а той му отвърнал "Ами прочети Достоевски, той всичко е написал". Подобно е и при наистина големите произведения (А "Царят" е от тях), че няма какво да им коментираш, то всичко си е там. И все пак бих искал да чуя и нечие чуждо мнение.

та така...

За своето милеем.

Цар Плъх и Параграф 22 - е, нямат нищо общо!
Така казал чукча, когато го помолили да им опише крокодил. "Ами бяла мечка виждали ли сте? Да? Е, няма нищо общо!"
Всъщност, книгата е тъжна, защото показва на какво заприличват хората в екстремни условия, при това не става дума за нещо, съществувало във въображението на автора. И пак японските лагери май са цвете пред нацистките и болшевишките.

За мене ключовият момент в книгата беше, когато главният герой разбра, че шефът на лагера (техният си човек, не японец) използва фалшиви теглилки, когато им раздава порционите. Някак си, всички очачват пред лицето на външната заплаха хората да се държат едни за други, да бъдат лоялни помежду си. Когато се оказа, че този, на когото всички вярват и към когото се обръщат да разрешава конфликти и проблеми, ги мами ... стори ми се акт на върховно предалтество - към довероято на хората.

А иначе Шаркан е прав, че докато четох книгата, правех неволно сравнение между условията, в които съществуват военопленниците и фашистките и комунистическите лагери в Европа и в Сибир. Докато американските военопленници просто си живеят зад някакви ограждения и, въпреки кофрите санитарни условия, никой не ги тормози особено (даже, както се разбра в края на книгата, и дрехи са били предвидени за смяна), във фашистките лагери по същото време направо горят хората на тумби. А в комунистическите лагери, наред с тормоза и униженията, описани от Соженицин, най-доброто, на което може да се надява човек, е да умре при трудова злополука.

...Да не говорим, че условията в японския концлагер доста ми напомняха летните пионерски лагери, на които ни водеха навремето. С паразитите, стомашните разстройства, общите бараки и недохранването. Така че предизвика определена мила носталгия у мене. ;-)

Hellen

А за мен ключовият момент беше, когато се оказа, че в края на книгата Царят не помнеше истинското си име. И до ден днешен не мога да да си отговоря - в реални условия какво трябва да се прави с такива хора - да го обесиш ли за спекула или да го наградиш, че е спасявал човешки животи. Всъщност, Царят е най-колоритният образ в "Цар плъх", колкото и малък човек в действителност да е. Всички други военопленници или откровено крадат от останалите, за да могат да преживеят, или мрат от глад и болести. А Царят е намерил баланса - ни едната, ни другата крайност. Хем се възхищавам от него, хем се отвращавам. Джеймс Клавел си е голяма работа!

Мнението на ІLIA всъщност беше мое. Не съм Илия Илиев, просто пиша от зала и този тип сигурно е бил забравил да излезе. Хелън, виж ІР-то!

Прав си, цвете са. Поне бегония. Но защо да те натъжава книгата, на мен ми донесе повече гордост - дори и смачкани, озлобени и апатични (няма противоречие) сред хората се срещат и Хора. А това е чудесно... и е хубаво от време на време да ни го показват автори като Клавел.

За своето милеем.

Съгласен съм, до последно не разбрах, че той е подкупен, мислех, че просто не иска да изкарва наяве цялата работа, защото при процес подполковника от кухнята би дал противоположни показания... виждаш ли, мислеш, че пази Грей! Хубаво е да се показва и гнилостта човешка.
А за милата носталгия, не мерси :( Още имам спомени от един лагер на Равда...

За своето милеем.

Царят в никакъв случай не беше малък човек! За мен бе принципен до крайност, не на едно и две места се показваше, че държи на думата си, откровен е и не го е страх да защитава мнението си срещу по вишестоящите.
Накрая той не се беше превърнал в "малкия човек" на Лафазанов, а просто се беше зашеметил от това колко са подли хората, до вчера се държаха за него, а днес... Тук е мястото да се отбележи, че той беше мразен защото беше по-добър от тях и просто беше успял в това, за което те се домогваха, а бяха негодни, а не защото страдаха от скруполи.
Признай, че никой не може да огрее навсякъде, а пази себе си и бизките си. И най-многото, на което може да се разчита, е коректност спрямо другите (нямам предвид дори и с тези, които са ти навъпреки, просто няма начин тогава), а той беше. Коректен.
На укорите, че можел да дава на собствениците на вещите цялата сума бих се изсмял. Така не се правят нещата (мое мнение), а и да не забравяме, че ако го правеше, той не би бил Царя, следователно нито би бил толкова успял, нито би бил толкова мразен => цялата постройка (барабар с книгата) рухва.
В момент на умиление ще отбележа, че Царят почти се доближава до идеала ми за приятел.

та така...

За своето милеем.

Да, но са малко... освен това ми е интересно кого поставяш сред "добрите" - наистина ми е интересно. Само дето трябва да я препрочета.

Някой каза че самият Цар Плъх буди противоречиви чувства. Така е. Уж подпомага някои от лагеристите, но ЦЕНАТА и НАЧИНА... вероятно още не съм се излекувал от пропагандните истории за героизъм (препоръчвам ти книгата на Цветан Тодоров "На предела"), та затова бръчкам нос пред методите на цар Плъх. А нищо чудно всякакъв друг начин на действие да е обречен... и от тук е тъгата.
(дано съм се изразил разбираемо )