/отгласи от Булгакона/
По програма въпросната тема беше обявена "Разговор с български писатели" и, вярно, този път на Булгакона имаше МНОГО български писатели... с лопата да ги ринеш. Повечето от тях, ще го кажа спокойно, освен това са и ДОБРИ писатели. Някои - дори от най-висшата класа. Разговорът поведе Агоп Мелконян и на практика още в същия момент темата се смени... тоест, пак беше разговор, само че са българските фантасти като цяло и това кой им пречи (и най-вече за кого пишат, както се оказа).
Може би... не, не е наивно да очаквам да си говорим за "Фантастиката и научно-техническите иновации" в смисъл на това как фантастиката като ветропоказател се обръща по новите тенденции в науката и техниката - в жанра масово навлизат интернет/виртуална реалност, киберпънк/компютърни технологии, нанотехнологии... Определено не е наивно да очаквам да се говори за това, а не за това как фантастиката, горката, си губела научния елемент. Не е наивно също така да очаквам да си говорим с писателите за писателстването - кой какви планове има, как работи, какви квадратни и кръгли колела е открил... такива неща. Защото това кой ПРЕЧИ на фантастите у нас сме го дъвкали, дъвчем го и ще го дъвчем до безконечност - и то си е ясно. Кръгът е порочен и омагьосан. А практическият изход от него: да се издава българска фантастика и да се рекламира по всички възможни начини, и издателите да натиснат разпространителите да я разпространяват; а ако си направим достатъчно реклама и вдигнем шумотевица, тези книги ще се купуват. И, оттам, ако са добри, ще просперират. Ако не са - в кофата. Навън е така, включително в Русия. Всичко друго са празни приказки. Както се казва, на калпавата ракета космосът й е крив.
Твърде интересен въпрос обаче постави Мелконян - и с него очерта действително страховитата пропаст между "старите кучета" и "младите таланти"; тоталното разминаване не само на мненията, но и на възгледа към действителността. А именно: ЗА КОГО ПИШАТ ФАНТАСТИТЕ? Само че - в контекста на това, че българската книга не се продава, а не самоцелно.
На пръв поглед отговорът е еднозначен: ЗА СЕБЕ СИ (в смисъл, за свое удоволствие). Проведеното препитване сред някои от присъстващите... добре де, Мелконян не познава наистина младите автори, които тепърва пробиват; това е нормално, някои от присъстващите и аз не ги познавам!... та, проведеното препитване показа, че 99% от присъстващите мислят така - единствен Пламен Митрев бодро отговори, че пише за публиката. Но това е половината от целия въпрос, защото... Да, един писател не може - или поне не бива - да пише комерсиална литература. В смисъл, да седне пред компютъра с твърдата мисъл, че ето тази лигоч ще се хареса на масовата публика и заради това той ще напише въпросната книга. Никой не го прави и не мисля, че има наистина добър писател някъде на Запад, преуспял само и единствено с подобна мисъл в главата. Ако не ти доставя удоволствие да пишеш и не ти е приятно да разгръщаш сюжета и героите, и приключенията им, заниманието е обречен каторжен труд и резултатът няма да е добър. А следователно няма и да се хареса на публиката. Моите извинения за Митрев, но той просто не е в състояние да ме убеди, че не пише и за себе си. Че не му доставя удоволствие да се чете в последствие, което е всичко по-горе казано, но накратко.
Само че това, което пречи на българските фантасти е положението, че повечето от тях пишат ЗА СЕБЕ СИ. В смисъл: самоцелно. И в последствие се изумяват, че публиката клати глава и подминава, щом види българска книга на сергията. Защото... Ами, ЦЕЛТА на писането е наистина да ти хареса да се четеш - няма спор. От тази гледна точка то Е самоцелно. Но, както се каза на дискусията, то и графоманстването съответства на същите условия. А една книга е добра когато, освен че се харесва на автора си, допада и на публиката.
В хода на тази дискусия цитирах един известен български скулптор, който твърди, че публиката трябва да ДОРАСТНЕ, за да може да оцени творчеството му. Един вид, трябва да развие по съответен начин вкуса си, иначе не е способна да види хубавото в нещата му... Дали това е вярно? Много налудничава и изкривена логика, но ВЯРНО ЛИ Е? В хода на същата мисъл следва, че лошо изкуство няма: има публика, която не го разбира... Теоретично, това е така: все ще се намерят поне един-двама души на света, които да се възхитят от модернистична картина, нарисувана със задник, две артистично подредени клечки, рокля от презервативи и метални вериги... от стихотворение което е безсмислен набор от думи - и от книга без смисъл и цел.
Което, впрочем, води до една небезинтересна дискусия от "Ефремов" отпреди известно време - кои книги са качествени. Там се стигна до напълно логичния извод, че хората развиват вкусовете си и, съответно, започват да харесват неща, които преди не са разбирали; това пък, което им е допадало преди, започва да им се струва плоско. Да, така е. От тази гледна точка читателите не са дорасли за изкуството на повечето български фантасти, а и писатели изобщо.
Но... има и нещо друго. Въпросната пропаст между поколенията - или по-скоро между пластовете. "Старите кучета" (извинявам се за термина, но не съм го измислила аз!) са израсли и са се формирали с руската фантастика и старата англоезична такава. "Младите" растат и се оформят с новата англоезична. Старите книги не им допадат - и има защо. А новата англоезична литература е ориентирана към публиката. Времената се менят, целта на фантастиката - също. Резултатът е не дълбоко-психологически и технически подплатена книга, а приятно четиво, в което ненатрапчиво са вплетени каквито там идеи писателят иска да изрази. Начинът на правене на книгите е - може би - различен, защото ново поколение се е формирало, то вече е запознато с техниката; повече от самия писател, най-вероятно; мисловните му мотиви са завъртени на 180 градуса спрямо тези на писателя... Понякога си мисля, че живеем в реалния свят на "Портокал с часовников механизъм". Не можеш да накараш... повечето петнадесетгодишни, да речем, да прочетат Достоевски и да му се възхитят. Чудно ли е тогава, че не купуват и не харесват да речем един Карапанчев? Или един Мелконян? А щом това е представителната извадка за българската фантастика според средно-статистическия читател, то той няма да си купи и другите книги, защото те за него ще са също тъй бездарни и самоцелни като това, което вече не е харесал.
Така че - на калпавата ракета космосът й е крив. Писателите трябва да спрат да мрънкат, че читателите не ги харесват и да пропишат така, че да бъдат читабелни и харесвани. След което - бавно и полека, дори в условията на нашия стагнирал пазар - читателят ще открие българската фантастика и ще започне да я чете. Така стана в Русия. Така ще стане и у нас. Показателен е списъкът с десетте (пардон, единадесетте) книги на десетилетието: първите две места са заети именно от ЧИТАБЕЛНИ, повествователни и, ъъъ, ами - комерсиални! - книги. Има и още доста от същия списък; май само "Историята на самотния редник" и "Сенки от плът" са от "елитарната" категория.
Тъй че, господа и дами български фантасти, ако не ви харесват, потърсете причината в себе си - става ли?

... Господарката въплъщава мечтите на човечеството... тя самата е сила за мрака.

Браво!

Stonewall - Can't we see
We're our own worst enemy

Не че ми разбира главата нещо от изкуство, но това с рокличките от презервативи ми се струва ориентирано към публиката. Един-двама души... няма да го харесат. Аз ако можех щях да направя такава рокличка. А този скулптор дето се е оплаква, че скулптурите му не са дорасли, ами сигурно е така :) Нека си прави за себе си. Не исках да прозвучи толкова объркващо, не ми обръщайте излишно внимание.

Добре казано. Виждам, че на Булгакона за пореден път сте мъдрили житието и битието на страдалния български писател.

Искам само да отбележа, че тези които имат мисия жертват нещо за нея. Това важи и за авторите. Много често публиката не иска или дори не може да чуе това което авторът иска да каже.

Апропо, според вас колцина са авторите които искат да кажат нещо ? А не да разкажат нещо ?

Ad astra per aspera

Блягодаря за обобщението.
Издържах трудно началото на дискусията (тя започна като лекция на Атанас П. Славов в любимия му стил " а вие младите сега слушайте внимателно, защото няма къде другаде да го чуете това", добре че Карапанчев и Пощаков го озаптяха). За мой късмет се появиха старозагорци, та отидох на бира. Не се извинявам за това си отношение на почти никого.
Тази дискусия се води поне от минали я Булгакон, резултата е клонящ към 0.

Въпрос: Някой от издателите и писателите в залата сети ли се да попита някой чукча-читател какво е мнението му по въпроса?

TANSTAAFL

Чудесно, Афала!
Все едно, че си ми чела мислите!
Но само мислите - за да го напиша освен мисли ми трябва и поне малко талант ама го нямам.

Но проблемът има и още един аспект - ИЗДАТЕЛЯ.
И докато авторът е ТВОРЕЦ, ИЗДАТЕЛЯТ трябва да бъде бизнесмен. Истински. И то да бъде и ИНВЕСТИТОР. То ест да ВЛОЖИ нещо от себе си в материализираното творение на писателя. И да поеме риска в пазарната му реализация.
Както е по цял свят. И в Русия.
А така ли е у нас? НЕ!!!

А и още нещо - издателят трябва да рискува и в БЪДЕЩИ таланти. И да бъде и техен откривател. Което също е невалидно (или не съвсем) за българските издатели.

П.П.
Както казах - нямам таланта да си подредя добре рошавите мисли. Надявам се по-нататъшна дискусия да ги подреди и допълни.

Колкото хора, толкова мнения!

Благодаря..
.. много точно!
За разлика от Копо успях да изслушам цялата дискусия, макар и мърморейки под нос и постоянно оглеждайки се за дрога. Учудващото за мен беше това, как умни и талантливи хора говорят умни и верни неща, а от тях вадят невероятни заключения...
Господа писатели никой не казва, че трябва да "изневерявате" на себе си, за да се харесате на читателите. Тогава защо всеки подскача като опарен, когато стане дума за комерсиалност. И защо се сърдите, че нямате достатъчно продажби, след като публиката въобще не ви интересува??

"Не съм ли ти казвал вече, че всичко започва и свършва в Библиотеката" Ютакалтинг

Много добре казано. Публиката изобщо не познава
българските писатели фантасти, а и те самите казват,
че пишат ЗА СЕБЕ СИ!!! Тоест нямаме контакт и от
двете страни... И за какво тогава става въпрос???

Според мен иде реч за това как българският писател
(не само фантаст) бавно, срамежливо и упорито
отричайки истината се учи да бъде комерсиален.
Не ми скачайте като ужилени, КОМЕРСИАЛЕН не е
срамна дума и на практика комерсиален=читаем!!!
Нали това е целта в края на краищата??????????

С дай-катаната дерзай Банзай!
Направи го!
Самурай бъди до край...

Редактирано от tyshu(tai-shu) на 09.09.02 13:51.

Afala, hubavo reziume na sitiacijata v BG SF (ne samo na diskusijata na Perperikona, na kojato njamah chetsta da b&da), blagodarja.

Mnenieto ti me podseti za Ray Bredb&ri, kojto s vremeto zapochna da pishe filosofski eseta, maskirani kato zastolni razkazi v njakakva irlandska ili shotlandska kr&chma. Tova ne se e slchilo samo s nego - po-k&snite neshta na Strugacki s&shto zapochnaha da s&zdavat podobno usehstane. Ili p&k Stanislav Lem. No Lem e osoben sluchaj - znaete che e ochakval da umre i prosto ne e iskal ideite mu da si zaminat zaedno s nego.

B&lgareskjijat fantast e pritisnat po podpben nachin - no ne ot onaja s kosata, a ot obstojatelstvata. Koga da pishe "populjarna obvivka" na ideite si (govorja za tezi, koito gi imat, razbirta se), kogato trjabva da si zaraboti za nas&shtnija. I se poluchavat ne razkazi i romani, a konspekti i filosofski eseta. I ot tam - "chitateljat e nedoras&l da me razbere".

Za men ne e chudno, che naj-hubavija razkaz na A. Karapanchev - "V spohata na Unimo" - e napisan otdavna, a sega v sbornika mu izobilstvat rejdb&rianski razkazoidi.

Ne e chudno i che samo otnositelno mladite avtori namirat vreme i sili da pishat po stila, za kojto govorish - te imat chustvoto, che vechnostta im prinadlezhi. :)

S tova mnenie ne se opitvam da opravdaja "starite" ili da vzema strana. Tova e malko kato pisaneto na istorija - sled vreme e mnogo lesno da pravi chovek "second guesses" i da obvinjava Napoleon v glupost, zashtoto ne e zapochnal atakata pri Vaterloo edin chas po-rano. Prosto bidejki izv&n stranata, smjatam, che imam po-obektiven pogled, zashtoto ne s&m obv&rzan emocionalno s&s situacijata, no v s&shtoto vreme ja sledja dokolkoto moga (napr. chrez Kiro).

Mislja, che napisvaneto na statijata ti e vse edno da vlezesh razmahala ognen mech v kr&chma s njakolko tiho placheshti pijanici (lelel kakva mrachna kartyina na BG SF narisuvah :), vseki pot&nal do ushite v chakshkata si, otolkoto da se opitash da razberesh zashto horata pravjat tova, koeto pravjat. Tova ne e po-dob&r podhod za razreshavane na problema ot "lekcijata" na Atanas Slavov.

Horata mnogo trudno se promenjat osobenno sled 7-mata godina. :( Edinstvenijat shans e da gi ubediush, che te samite iskat taja promjana, no tova e mnogo po-trudno.

V konteksta na taja diskusija bih iskal da znam kak se prodava "Zelevijat cik&l"? Spored men tova e edna ot malkoto knigi, koito s&chetavat dvete tendencii - predlagat material za razmis&l po prijaten i nenatrapchiv nachin.

Spiram tuk, che stana d&l&g posting na latinica... :(

42

Здравей Афала, както винаги ми е приятно да видя нещо от теб.
Чудесна статия, но проклет да съм ако разбраз какво трябва да означава всичко това. Финалният извод - търсете причината у вас, не следва от изложението и освен това - едва ли някой го оспорва, освен може би хорат които твърдят че проблема е в издателите, недостатъчната реклама, разпространителите и бог знае къде още. Това, между другого, е точно толкова нормално, колкото и човек да пише за себе си.
Е, пак (се) питам - какво от това? Някой хора си го признават, други не, трети търсят под вола теле.
Според мен, целия проблем е че на тези неща се отделя прекалено много внимание. В крайна сметка, читателите чрез пазара издават макар и не най справедливата, то поне най безпристрастната оценка за даден автори и книга. Защо да се дърлим с Мелконян и Митрев, след като размера на тиражите е достатъчен като мнение по въпроса? Вярно, от това страда тиража на други книги, които МОЖЕ БИ, биха се продавали малко по добре. Ако не бяха титаничните и абсолютно ненужни самопожертвователни напъни "да се издава нещо". Но с приказки такива напъне не могат са се пресекат. Тогава какво?
(ето тук идва моя извод от постинга ми, който произтича от горното:)
ДА ЖИВЕЕ КОНКУРСНОТО НАЧАЛО!!!!!!!!