Понеже си говорим какво ЩЕ стане с шаха,
аз веднага се сещам за една фантастика,
която засяга индиректно темата - "Играчът на
играчите". Чели ли сте господа? Много любопитно
четиво... За съжаление е малко "профилирано" и
не знам дали допада на по-широка аудитория:)

Като цяло сюжетът все се въртеше около ИГРАТА.
Един майстор на всякакви логически игри измислени
в галактиката (баш геймър) заминава да разреши
назряващ конфликт с млада, агресивна империя като
победи в един турнир...
Космическа империя, чиято структура на общество е
изградена на базата на сложна игра с много полета и
фигури. На база на уменията, които индивида притежава в
този фантастичен шах, той получава и съответния обществен
статус. Обществото смята ИГРАТА - те си я наричат така,
за самият живот. Колкото по-добър е някой в нея, толкова е
по-способен. Естествено най-добрият е императора...
Вместо избори има състезание - турнир, на който се играе
ИГРАТА... Спечели турнира и вземи каквото поискаш!
Победи най-добрия и ти стани този който си пречупил!

На мен ми се стори доста любопитно четиво и някак си близко...
И сега познавам няколко хора, които са усъвършенствали
уменията си в определени игри. Тези геймъри ходят, печелят
турнири и живеят с ИГРАТА. Направо са придобили определена,
плащеща форма на зависимост като отделят твърде много време
за тези си интереси. БАШ ГЕЙМЪРА вече е реалност! Остава
обществото... Според мен има и определени наченки за развива-
щи се подобни процеси, засега още сред малки, но нарастващи
кръгове от виртуални маниаци. Никой да не се обижда! И аз
джиткам, така че съм в кюпа...

Споделете какво мислите.

С дай-катаната дерзай Банзай!
Направи го!
Самурай бъди до край...

В природата играта има за цел да подготви малките за истинския живот. Тя ги поставя в някакви опростени условия, където могат да се справят и постепенно да се приспособят, да развият заложбите си. В Обществото основната й функция е същата, но когато се застоят в опростената среда, организмите започват да деградират. Това е част от принципа на естествения подбор - оцеляват само най-приспособените, т.е. тези, които имат само качествата, нужни им да оцелеят. Екстрите изчезват. Много хора съзнателно се стремят да се изолират и създават групи и затворени общества със свои собствени закони. Те обикновено се разпадат бързо, защото изкуствената среда трябва да се поддържа и да върви срещу естествения ход на процесите в нея. Границите между игра и дейстителност там могат да изчезнат - в "Плажът" имаше поглед върху тези проблеми.

При създаването на обществени структури обаче неизбежно се стига до опростяване и специализиране на отделни индивиди в някаква дейност. При мравките например има работници, които не могат да се размножават сами. Характерно за нас хората е, че деградираме в почти всички аспекти, но за сметка на това мозъка бързо върви напред.

О, да, спомням си я тази книга, една от най-любимите ми. Впрочем не само обществото обособено около ИГРАТА беше любопитно, това от което идваше нашия човек също заслужава внимание : )... Въобще цялата книжка, според мен, бъка от идеи, които обаче са нахвърляни толкова бегло и непретенциозно, че направо "напиват" от радост свикналото на тежки демагогии и мащабно описани социални експерименти съзнание.
А що се отнася до това дали онзи "строй" би могъл да съществува... Казват, че император Яо измислил Уей Чи за да научи сина си да мисли като владетел, а онази игра беше нещо повече от Шах и Го взети заедно и вдигнати на квадрат : ). Така както я описваха тя наистина БЕШЕ самият живот - вземи Цивилизацията за тенденция, после отдиди до края на възможното й усложняване и резултата кръстосай с реално-времева стратегия и куест и въобще каквото там се сетиш : ). В Чун Куо беше спомената една китайска игра на карти (май с тесте от 250 и повече парчета), името на която се превеждаше "Държавата". Та в нея имаше някакви такива тактики и комбинации - едикойси държи Император-а, обаче аз имам 3-ма Танг-а, Наложница и Син, значи в едиква си комбинация неутрализирам онзи с Първа Съпруга и неговия Престолонаследник и т.н. и т.н. : ) А ИГРАТА се играеше със средствата и възможностите на цивилизация доста напред в бъдещето... Май единственото сравнимо нещо е представата ми (не знам как е в действителност) на описаните в една "Мегаигра" турнири по AD&D или други някакви ролеви, при които всички карти се напасват и покриват подовете на цели халета, а се сглобяват и надповърхностни нива, при което "дъската" става грубо 3D и после почва една... : ) Ама хайде, че се отнесох...

... you have all the tender sweetness of a seasick crocodile...

Цялата книжка беше писана през
"погледа на шахматист", затова и
по-горе споменах "профилирано четиво"
Получил се беше много интересен
фантастичен експеримент и аз поне
не съм виждал нещо подобно.
Помня, че НАШИТЕ не ми направиха
кой знае какво голямо впечатление
- някаква поредна разновидност на
"Републиката" или пък "Звездната
федерация".
Относно ИГРАТА... За съжаление авторът
не бе навлязъл в детайли и бе оставил
свободно да "пърхаме с крилцата" на
въображението си. Помня, че се играеше
на голяма, разделена на полета дъска,
с различни по сила фигури. Последните
можеха да се взимат, подобно на съвременния
шах, но можеха и да се обграждат и елиминират
като формации. Може би затова и ти също
каза "Шах и Го взети заедно". Като прибавим
и факта, че играеха няколко човека накуп
(не си спомням осем или десет), които встъпваха
по между си в коалиции много срещу един, докато
"накрая трябва да остане само един"
като краен продукт получаваме нещо наистина
много сложно - ИГРАТА.
Според мен и ДийпБлу ще се поозори:))

С дай-катаната дерзай Банзай!
Направи го!
Самурай бъди до край...

Мале, колко сложно си го написал!
Като соционещоси

Тук ставаше въпрос за подготовка плюс
изпитание. Нещо като кандидатстудентски
изпит. Подготовката е била преди това до
момента, в който трябва да се докажеш.
Достигаш определена зрялост след това
играеш ИГРАТА на живота си. Впускаш се в
квалификациите и ако ги преминеш, играеш
срещу майсторите (администрацията). И вече важи
законът на джунглата - Изяж го и му вземи поста!
Естественият подбор...

Защо ли си мисля, че мога да бия на шах целия
министерски съвет!?

"При създаването на обществени структури обаче
неизбежно се стига до опростяване и
специализиране на отделни индивиди в някаква дейност"

Тука принципа е, че ако си "хапнал" да речем
министъра на войната, то от утре ти ще буташ
"макетчетата" на танкчета и самолетчета. С това,
че си го победил, ти си показал, че си по-добър
и съответно достоен за поста... Така, че
не можем да говорим за опростяване и деградиране
при специализиране, a отново за естествения подбор...

С дай-катаната дерзай Банзай!
Направи го!
Самурай бъди до край...

подобно в Myth Directions на Робърт Асприн, само че там "играта" беше нещо като ръгби и на нея не се крепеше обществото, а две държави или по-точно рекламните им отдели които включваха цялото население

There are three determined states the cat could be in: Alive, Dead, and Bloody Furious.

Интересното беше, обаче как изглеждаше
Империята отвън, при положение, че
на върха на "пирамидата" беше седнал
най-големият хищник - Императора?!

Като, агресивна и много опасна!
НАШИТЕ имаха само две възможности
- широкомащабна и унищожителна война
или да пратят БашГеймър, който да
прецака империята по собствените и'
правила, печелейки ИГРАТА

С дай-катаната дерзай Банзай!
Направи го!
Самурай бъди до край...

Редактирано от tyshu(tai-shu) на 27.08.02 20:34.

Това е доста реално...
С парите дето се въртят около американския футбол
май могат да се издържат държави!

С дай-катаната дерзай Банзай!
Направи го!
Самурай бъди до край...

"It's the biggest thing to hit Ta-hoe in my life-time," our guide confided. "I mean. Big Game souvenirs are a stock item. If you design it right, you can even hang on to any overstock and sell it the following year. This war thing caught everybody flatfooted. A lot of people are complaining that they weren't given sufficient warning to cash in on it. There's a resolution before the council right now to postpone hostilities for another month. The folks who deal in knitted hats and stadium blankets are behind it. They claim that declaring war on such short notice will hurt their businesses by giving unfair advantage to the merchants who handle stuff like bumper stickers and posters that can be cranked out in a hurry."

Определно и хората от търговията си имат своите проблеми :)

There are three determined states the cat could be in: Alive, Dead, and Bloody Furious.

Мммм, не е в мен сега точно книжката да погледна, но мисля, че играта беше понадхвърлила всякакви board games по сложност и въобще фигурките не бяха така стилизирани както при шах или го. Затова и дадох примера с огромната ролева. А не играеха по 10-на души, а супер много, накрая - всички от последния кръг... но не помня по колко... Бе ще си я припомня, книжката се чете лесно.
Споменах, че "наште" са интересни като строй, защото те си бяха спретнали някакъв странен машинен комунизъм - абсолютно цялото производство (за което си струва да се говори) беше механизирано и изведено в ръцете на полуИИ (в сми, че са суперинтелигинтни, но нямат проблемът на Марвин - ИЧИ (Истинска Човешка Индивидуалност), което формално освобождала хората от моралните баталии на робовладелството) и частната собственост почти беше изчезнала (което не значи, че никой няма нищо свое, а че просто може да има всичко - когато дойде един от Империята доста се поозориха да му обяснят, че никой не си поръчва планета, защото няма какво да я прави цялата...). Та такива неща, че и други. Идеята беше, че и нашите както в Империята бяха стигнали до разцвет на игрите (и всички изкуства впрочем), но по съвсем различен път - просто бяха толкова презадоволени, че единственото, за което им оставаше да се грижат беше собственото си забавление.

Don't disturb my circles!