|
"Как се пише критика"
от Victory Crayne
Да сте се чудили как някои критици могат да намерят слабостите
в работите ви, докато други ги пропускат изцяло?
Изтискваш енергиятя си и изливаш 9/10 от душата си в една история. Ден и нощ се бориш със себе си върху всяка страница и дума. И най-накрая си готов! С нервно нетръпение се осмеляваш да направиш следващата смела стъпка - даваш някому - може би на друг писател, приятел, редактор и дори враг - да прочете написаното.
Чудиш се - това ли е моят шедьовър? Дали си се научил как се пише най-после шедьовър? Нали си се постарал толкова много, че да се получи по-добро от предишното? Седиш като пред съдя на собственото си дело за убийство. Ще чуеш ли присъдата "Невинен"? Ще изръкопляскат ли окуражително съдебните заседатели?
Или ще чуеш ужасната присъда : "Виновен за Лошо Писане"?
Професионалистите се учат да систематично организират знанията си как се пише добре. Една от областите на това знание е как се пише професионална критика. Истински детайлна, безпощадно подробна и разкриваща всяка малка слабост от всеки възможен ъгъл.
Това е един списък с точки и въпроси засягащи много от аспектите на писането на белетристика. Те ще ви бъдат полезни за да може да оцените едно произведение. За вас самите или за човекът, който сте избрали да ви критикува.
Естествено има много различни стилове за писане на критика. Предложеният списък трябва да се разглежда по-скоро материал за размисъл, а не като набор от стриктни правила. Всъшност много малко са хората, които се опитват да засегнат всичките въпроси.
Когато си готов със следващото си произведение остави го да отлежи няколко дена [срокът на Стивън Кинг за романи е МИНИМУМ ШЕСТ седмици - бел. пр.]. След това прочети тази статия, нахлупи си критикарската шапка и се заеми с произведението си.
Довиждане в листа с Най-Продавианите Книги!
С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е
1. Процесът на критика
А. Не четете други критики преди да прочетете произведението
Б. Напишете впечатлението си като читател
В. Опитайте се да кажете какво би могло да се промени
Г. По възможност дайте примери за подобрения
Д. Похвалете, когато има за какво
Ж. Никога не критикувайте самият автор
З. Китикувайте така, както нихте искали вас да критикуват
2. Списъкът (неща за които да внимавате)
А. Начало
Б. Конфликт
В. Фабула
Г. Обстановка, обркъжаваща среда за действието
Д. Характери и развитието им
Е. Диалог
Ж. Гледна точка
З. Казване срещу показване
И. Форматиране на текста
Й. Граматика и правопис
К. Стил
3. Малко подсказки
А. Пояснете дали това е жанр (тип история), който принципно харесвате
Б. Не се страхувайте да критикувате неща, чийто жанр не ви е добре познат
В. Четете как другите пишат критика
Г. Имайте в предвид публиката за която е предназначено произведението
Д. Разкажете за подобни случаи или ваш личен опит(ако искате)
Е. Разкази и романи
4. Препоръчителна литература
А. Общо за белетристиката
Б. За научната фантастика
В. Други
5. Благодарности
-------------------------------------------------------------
1. Процесът на критика
А. Не четете други критики преди да прочетете произведението.
Ако прочетете други мнения, това вероятно ще повлияе на вашето. Авторът със сигурност би предпочел вашето мнение да е наистина ваше и да е неповлияно.
Б. Напишете впечатлението си като читател
Беше ли историята завладяваща още в първите няколко параграфа? Беше ли ви приятно да когато четяхте произведението? На какъв човек би му допаднала такъв тип книга? Смятате ли че произведението е продаваемо?
В. Опитайте се да кажете какво би могло да се промени
Запомненте - целта на критиката е двойна:
- Да покаже слабостите на произведението И
- Да предложи на автора конструктивни съвети, които биха подобрили призведението.
Ако просто стъпчете творбата, без да предложите нещо полезно на автора, няма да бъде професионално.
Г. По възможност дайте примери за подобрения
Когато дадете примери как да се подобри нещо, вашата идея ще бъде много по-ясна за автора. Както се казва "Един пример е по-ценнен от 1000 думи"
Д. Похвалете, когато има за какво
Дали не забравихте да добавите и положителни коментари за нещата, с които авторът се е справил много добре?
"Струва ми се че имам наистина слабост към критичната оценка. Но кагато видя добро попадение винаги викам ура. Това също е мнение. Защо трябва грешките винаги да се избутват на предна линия, а сполуките да срещат само мълчание - така бедният автор, който е вложил душа и сърце, получава само "не, не, не"...
Нямаме ли ние, критиците, задължението да кажем и кое е било добро и защо, така че авторът ДА НЕ ГО ПРОМЕНИ и да го окуражим да продължава в същия дух?" J. R. Lankford (Jilla)
"Всички ние имаме нужадата да ни се казва в кое сме били много добри заедно с това, в което сме били много, много слаби. В противен случай няма да можем да се развиваме." Pete Murphy
"Мисля, че има нещо, което се омаловажава в критикуването. И то е да се покажат и силните страни на една история, да се окуражат тези моменти. По този начин авторът ще бъде предпазен от промяна на тези неща към по-лошо." Debra Littlejohn Shinder
Ж. Никога не критикувайте самият автор
Фокусирайте вниманието си върху произведението в настоящият му вид.
З. Китикувайте така, както нихте искали вас да критикуват
Преди да изпратите мнението си задайте въпроса: Това ли е начинът, по който и вие бихте искали да ви критикуват?
2. Списъкът (неща за които да внимавате)
А. Начало
Завладаява ли ви произведенеито още в началните изречение? Покават ли те основният проблем на главният герой? Споменте си как преценявате книга, когато за първи път я отворите в книжарницата. Не е ли вярно, че човек често решава дали да си купи дадена книга след като прегледа едва първите няколко реда? Успява ли авторът да ви заинтригува достатъчно бързо?
Б. Конфликт
1. Под конфликт не се разбира екшън от типа тупа-лупа. Конфликт е "Умствената или морална борба, причинена от несъответствие на желанията и целите. Това е типът конфликт, който прави историите жизнени" - Ben Bova в "The Craft of Writing Science Fiction That Sells".
2. Има ли емоционален конфликт ВЪТРЕ В главния герой? Между основните характери? Емоционалният конфликти е това, което кара читателите да проявят интерес. Примерно : любов срещу вярност, алчност с/у дълг, страх с/у страст, отмъщение с/у съмнение в себе си.
3. Дали конфликтите не са прекалено малко или прекалено много?
"Работата на писателя е да бъде пакостник! Забъркайте основният си герой в колкото се може повече неприятности и конфликти. Оставете проблемите да израстват един от друг. И никога, никога не разрешавайте един проблем, преди да сте поставили поне два нови. Неразрешените проблеми, които създават верига от обещания, е това, което поддържа читателския интерес." - Ben Bova.
Това естествено важи само до края, когато всички конфликти трябва да бъдат разрешени.
4. Има ли достатъчно конфликти м/у героите? Изразяват ли се те чрез действие, диалог, отношение или ценности? Или всички [герои] изглеждат доволни от отредените им роли? Имат ли те портенциала да се променят един друг?
В. Фабула
1. Ясна и правдоподобна ли е основната фабула?
2. Имат ли основните характери ясно дефинирани проблеми за решаване? Почувствахте ли че в края на произведението, че тези проблеми бяха разрешени или че героите се развиха в степен че да приемат липсата на решение?
3. Беше ли възможно да определите достатъчно бързо времето и мястото на действието?
4. Дали историята започна от правилното място? Завърши ли тя на правилното място според развитието на фабулата?
5. Има ли сцени, които да не спомагат за развитието на фабулата?
6. Има ли прекалено много връщания към миналото, което да раздвои вниманието ви?
7. Ако произведението е разказ, то има ли много странични фабули? Ако творбата е роман, то може ли тя да се подобри, като се подчертаят или добавят второстепенни фабули? И обратното - има ли прекалено много вторични фабули, които ви объркват какво точно се случва?
8. Полезна ли е всяка вторична фабула? Дали тя допринася за цялостната история или просто авторът я е добавил само за да има повече сложност?
9. Скорост: Дали фабулата/второстепенната фабула се развива достатъчно бързо, така че да задържи вниманието на читателя?
10. Разрешаванетто на конфликтите : Дали конфликтите и напрежението във фабулите са разрешени смислено и логично? Или пък авторът ни оставя да се чудим какво точно е станало? След като всико свърши, остават ли неща, които според вас се нуждаят от допълнително изясняване?
Ако авторът е оставил нещо неизяснено или неразрешено, то намеква ли, че ще последва някакво бъдещо продължение?
Г. Обстановка, обркъжаваща среда за действието
1. Има ли достатъчно описание на обстановката в историята, така че картината да е достатъчно правдоподобна за читателя? Почувствахте ли се пренесен в онова време и място?
2. Има ли прекалено много описание, от което съвременият читател би се отегчил? Описанието с клишета ли е направено?
3. Добре ли са подбрани имената на хора, места и вещи? Трудно ли е да се запомни, кой кой е? Има ли имена, които не съответстват на характерите? Дали имената са прекалено стереотипни?
[...]
4. Авторът успя ли да ви убеди, че тези хора в това време биха действали по описания начин?
5. Имаше ли несъответствия в последователността на действието и развитиетио на времето? Примерно, Джон кара нова кола в 6-та глава, но я купува едва в 10-та.
Д. Характери и развитието им
1. Изглеждат ли хората истински? Или пък главните герои са стереотипни, еднопластови, с 'хартиени' характери?
2. Дали фактите относно героите са точни и последователни?
"Много е важно да се изграждат характерите на героите с 'факти', които са точни и последователни. Ако споменете в глава втора, че сестра ви е е зодия Лъв, а след това в 12-та, че празнува рожденния си ден докато вали сняг навън, то достоверността ще се загуби (освен ако не се намира на северния полюс или в южното полукълбо). Дори и читателят да не види какво точно е сбъркано в картинката, тя/той ще имат усещането, че нещо не е в ред." - Debra Littlejohn Shinder
3. Хората не съществуват във вакуум. Те имат семейства, приятели, професии, тревоги, амбиции, и т.н. Почувствахте ли присъствието на тези неща, но не и прекалено много, за главните герои?
4. Получихте ли достатъчно добра картина за културата, историческия период, местоположението и заниманието на главните герои?
5. Достатъчно ли са засегнати парадоксите в самите характери? А техните емоции, позиции, ценности?
6. Предистория: дадена ли е прекалено много предистория на куп, която да разсейва читателя? Авторът дава ли прекалено много информация относно миналото на героите в една-две дълги речи, или пък научихте за това от отделни места на порции?
7. Главният герой преминава ли през някакви промени/развитие в течение на историята?
8. Може ли историята да се подобри ако се добавят повече детайли за репутацията на героите; за основните им вярвания; за мрежата им от отношения с другите хора; навици и типично поведение; таланти и способности; вкусове и предпочитания; или физическо им описание?
9. Има ли във всяка глава/страница достатъчно сензорно описание? Може ли читателят лесно да усети какво се случва физически с главиния герой? Има ли достатъчно думи за възприятията - зрение, звук, допир, миризма, вкус?
10. Ако в историята има противопоставящ се герой (злодей), изглежда ли той също реален? Или пък е представен прекалено зъл и едностранчив, така че прилича на 'идеален' злодей? Има ли той някакви положителни качества? Изглежда ли че злодеят е 'добър герой' в собствените си представи?
11. Всеки читател има мярка колко характеризиране е достатъчно. Има ли историята според вас порекалено малко/много харектеризиране?
Е. Диалог
1. Дали думите на героите са със съзвучие с характерите им?
2. Има ли прекалено малко/много диалог според вас? Обикновено писателите включват по-малко диалог от нужното.
3. Има ли герой, който да говори с прекалено дълги монолози?
4. Успяхте ли да почувствате конфликтите, отношението и намеренията на всеки герой в неговите думи, без да се налага авторът да ви ги обяснява директно?
5. Успяхте ли да откриете някаква обмяна на енергия - в сексуален, физически, политически или социален смисъл?
6. Диалогът лесно ли тече? Може ли да го чуете? Ако звучи необичайно, може да предложите на автора да си го прочете на глас.
7. Прилича ли диалогът ПРЕКАЛЕНО МНОГО на обикновената реч, с прекалено много незавършени изречения, паузи, повторения, вулгарности, клишета, и т.н., които са ви подразнили?
8. Авторът използва ли твърде тежък диалект, който е труден за четене?
9. Има ли всеки герой свой собствен ритъм на речта, акцент (ако е необходимо), речник и дори дължина на изреченията?
10. Когато се обменят реплики, лесно ли се разбира кой говори, ако ги нямаше полът и имената в изреченията?
Ж. Гледна точка
1. Дали всяка глава/част са написани от една гледна точка? Има ли прекалено много гледни точки в историята?
2. Историята прескача ли от 1-во в 3-то лице? Промените на гледната точка отбелязани ли са достатъчно ясно? Няма нищо лошо по принцип в смяната на гледните точки, ако не се прави прекалено често.
3. Ако историята е написана от 3 лице, както са повечето произведения, то тя придържа ли се към 'всезнаещата' гледна точка или пък към 'ограничената' гл.т. (при която ние не знаем мотивите на всеки герой освен по намеците в техните думи и действия), или пък дали авторът ги е смесил тези гл.т.? Според вас изборът на гл.т. правилен ли е?
"Основната цел е да се ангажира читателя в контракта, който предлага автора: 'Няма да показвам всичко, което става в главата на героя, защото това ще развали удоволствието. Вместо това ще разкривам нещата постепенно с развитието на историята, но обещавам, че няма да мамя.'" - Trevor Lawrence
4. Когато гл.т. се сменяше, успяхте ли бързо да се ориентирате от чия гл.т. се развива действието?
З. Казване срещу показване
1. Ако гл.т. е от 1-во лице, то авторът описва ли какви са усещанията на героя - зрение, звук, допир, миризма, вкус? Или просто той ви казва, че вечерята е била много хубава?
2. Авторът описва ли как точно действат/реагират хората?
3. Има ли прекалено много общи обяснения там, където специфични детайли биха имали по-голямо въздействив в/у читателя?
4. Има ли прекалена употреба на думи като "много", "наистина", "страхотно', "хубаво", на места където едно по-детайлно описание би било по-колоритно?
5. Авторът дава ли възможност да интерпретираме какво чувстват героите или пък ни го казва директно? Примерно аз веднъж написах: "Две седмици по-късно, след повече часове от колкто на Джет му пукаше да си спомни, той се почувства много, много изморен." вместо да използвам да опиша самата умора.
И. Форматиране на текста
Лесно ли се чете произведението или пък параграфите/редовете са прекалено дълги?
Би ли било добре да се сложат празни редове м/у параграфите?
Ако творбата ви ще се чете от монитор, празните редове биха улеснили четенето от вашите критици. Заб.: Когато изпращате последната версия на творбата си до издателя е най-добре да се придържате към формат ръкопис (без празни редове м/у параграфите).
Й. Граматика и правопис
1. Лесно ли се чете произведението? Има ли то прекалено много граматически грешки, злоупотреба с пунктуация, предълги изречения и т.н.?
2. Посочете на автора няколко парвописни или погрешно написани думи. Колко пъти ви се е случвало да пропуснете такива грешки, защото сте чели собственият си познат текст? Има ли прекалено много такива грешки, които затрудняват четенето?
3. Използва ли авторът прекалено много удивителни? (Това е дна от общите слабости)
4. Има ли клишета в повествувателните пасажи? [...] В диалог клишетата са допустими, но само ако това му отива на героя.
5. Авторът използва ли мелодрама? Примерно аз веднъж написах: "Със сълзи на очите и едва мълвяща, главната сестра се обади на началника Личен Състав. Тази нощ щеше да има много плач". Чувате ли жално стенщи цигулки на фона на тази картина?
К. Стил
Ако искате може да напишете и нещо за стила - хумористичен, многословен, разпокъсан, литературен, недодялан, техничарски, и т.н..
3. Малко подсказки
А. Пояснете дали това е жанр (тип история), който принципно харесвате.
Това ще помогне авторът да разбере гледната ви точка. Неща, които не харесвате, могат да допаднат на някой, който е запален по този жанр.
Б. "Не се страхувайте да критикувате неща, чийти жанр не ви е добре познат.
Има определени неща, които са важни за ВСИЧКИ видове белетристика и един добът писател/критик би трябвало да може да ги разпознава. Аз получавам едни от най-добрите си критики от хора, които 'никога не четат НФ'." - Joan Shapiro
В. Четете как другите пишат критика
"Мисля, че четенето на критика по принцип -- примерно за съвсем различни истории -- може да помогне на един начинаещ критик да рзбере как се правят нещата. Примерно, аз се съгласявам да направя анализ на дадено произведение -- и понеже не знам по-добър начин, се впускам в лични предпочитания ("Не обичам жени като главни героини!" или "Трябваше ли непременно да използваш религиозни образи? Не понасям религията." - а всъщност тези неща може би са с важно значение за историята и нищо повече от лични предпочитания). Четенето на добра критика би помогнало на начинаещите, да рзберят че професионалистите предлагат обективни съвети относно важни проблеми (развитие на героите, граматика, развитие на фабулата, употреба на диалог)." - Anthony Boyd
Г. Имайте в предвид публиката за която е предназначено произведението.
Вие, като критик, имате ли добра представа за какви читатели е предназначено произведението. Преди да критикувате нещо, което вие лично не харесвате, си задайте въпроса: кои са читателите, за които иска да пише този автор? Това подходящо ли е за такъв тип публика?
Д. Разкажете за подобни случаи или ваш личен опит(ако искате)
Ако имате опит или умение, което е свързано с ваш коментар, може да го споделите. Примерно, когато прочетох, че устройство в компютър е в грешка, аз посочих на автора алтернативно описание, което да звучи по-правдоподобно за тези, които познават добре компютрите. Обосновах се на годините опит, който имам с тези машини. И м/у другото тя ми благодари.
Е. Разкази и романи
1. Когато анализирате разказ, запомнете че всяка друма е от значение. Има ли изречения и/или параграфи, които не допринасят значително за развитието на историята и може би могат да се махнат?
2. Има ли прекалено много второстепенни фабули? В разказ, една допълнителна фабула може и да е добре, но ако са повече, това често е прекалено.
3. Авторът прекалява ли с откъси свързани с миналото/предисторията? По принцип в разказите такива пасажи трябва да са много малко.
4. Романите не само позволяват повече пространство за изразяване, детайли, разговори, настроения но и читателите очакват повече в това отношение.
4. Препоръчителна литература
А. Общо за белетристиката
1. "Characters and Viewpoint" by Orson Scott Card.
2. "Creating Unforgettable Characters" by Linda Seder.
3. "How to Write a Damn Good Novel" by James N. Frey.
4. "Art of Fiction" by John Gardner
5. "Becoming a Novelist" by John Gardner
Б. За научната фантастика
1. "How to Write Science Fiction and Fantasy" by Orson
Scott Card.
2. "The Craft of Writing Science Fiction That Sells" by
Ben Bova.
3. "The Writer's Guide to Creating a Science Fiction
Universe" by George Ochoa and Jeffrey Ogier.
4. "How to Write Tales of Horror, Fantasy & Science
Fiction" edited by J. N. Williamson.
В. Други
За много подробен списък с прегледи на книги и списаниям които се занимават с писането, прочетете "m.w. recommended reading list", поддържан от Terry L. Jeffress <jeffress@utw.com>. Този отличен лист се публикува веднъж мевсечно в нюзгрупата 'misc.writing'. Също така може да се намери и на:
http://www.utw.com/~jeffress/mw/rrl_toc.html
[По-добре опитайте : http://www.xmission.com/~jeffress/mw/rrl_toc.html -бел.пр. ]
5. Благодарности
Авторът иска да изкаже изкрените си благодарности на хората, които допринесоха с идеи за написването на тази статия: Anthony Boyd, J. R. Lankford (Jilla), Trevor Lawrence, Pete Murphy, Christopher Olson, Joan Shapiro и Debra Littlejohn Shinder.
Автор : Victory Crayne <victory@crayne.com>, California, НФ писател.
Copyright 1995, 1997 by Victory Nancy Crayne. All rights reserved.
*** КРАЙ ***
Превод : Ясен *<;о)
Ясен *<;о)
Never mistake motion with action. A. Einstein
|
[
