И на мен постоянно ми се набиват в очите тенденции, които могат да ни закарат незнайно къде. За разлика от нанотехнологиите, които изглеждадт доста далеч, има и доста технологии, които могат да станат реалност в близко бъдеще или дори СЕГА. Технологии можещи да променят твърде много света...

Преди да започна по същество, искам да направя малко отстъпление.
Отдавна не съм писал тук, и то не само защото нямам време. Някак оставам с впечатление, че няма смисъл. (Какво е смисъл и има ли почва в дира е друга тема.) Аз например, се дразня от заяждането на дребно. Когато има начин някой да бъде разбран “неправилно” (т.е. винаги) непременно се намира друг който го прави и се поражда един безкраен спор нямащ никаква стойност. (Изключвам хората дошли тук да си начешат крастата като коментират интелектуалното ниво на опонента съдейки по правописа или за да се “накрещят” на воля.) Често за това става причина особения начин по който се води разговора тук – не виждаш опонента и не можеш да разбереш веднага (със сигурност) дали е сериозен или ехиден, друг път просто липсва желание у спорещите да се разберат. А това е особено тъжно.
Предлагам да разнообразим малко начина по-който се водят дискусиите в този форум. Моят опит да разнообразя “клубния” живот е следната идея:
Предлагам от време на време да си организираме “мозъчен щурм” на дадена тема. За незапознатите това е опит за решаване (условно казано) на някакъв проблем или задача като учасниците се опитват да се разкрепостят максимално и да дават всякакви идеи. Единственото правило е, че се забранява критиката. (Модераторите остават на пост все пак). Не очаквам така да решим световен проблем. Надявам се поне да избегнем споровете на тема кой е прав, кой е глупак и т.н. Понякога е приятно просто да пофантазираш нали? :-)
Предлагам да не обсъждаме сега дали предложението ми има смисъл или не. (Ще стане "ебаси мозъчния щурм")

И така - направо на темата.

Попаднах на статия в която се отбелязваше, че компютърната анимация е станала доста евтина и е достигнала до ниво, което позволява със “скромен” бюджет да се правят невероятни неща. Например телевизионни компании да си позволят да правят качествена НФ (като ефекти) на ниво по-високо от това което сме виждали в скъпите холивудски продукции през последните години. Не забравяйте че нещата стремително се ускоряват в тази посока.
Втора точка: Помните Джурасик парк предполагам. Като оставим настрана историята, динозаврите си ги биваше нали? Ако сте гледали Final Fantasy може би сте забелязали тенденцията за създаване на изкуствени светове и герои, които изглаждат все по-истински. Тези филми са скъпи. Доста време са създавани героите, и доста време са смятани кадрите. Ако не се лъжа FF е направен за 3-4 години. Как това става евтино днес? Новите настолни компютри и видеохардуер могат да сметнат в реално време тези филми – не една година за смятане, а сега! Ако за момент оставим на страна, какви филми ще гледаме скоро (ухаа,... чакам новата Матрицааааа...) нека обърнем внимание на един аспект, който може да промени много. Количеството такива филми и възможността буквално всеки да ги прави. Това дава възможност за нова “революция” във визуалните изкуства. (По-късно мога да се обоснова по-подробно ако залитнем в тази посока.)
Трета точка: Изкуствените персонажи. Несъществуващите актьори.
Когато тази индустрия се развие до такава степен, че е много по-евтино и и по-истиско да си направиш актьор, вместо да наемаш такъв за 10 милиона и да му търпиш прищевките, тогава какво?
(BTW този август излиза филмът

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

също така, че положението описано в "Generation П" е един от възможно най-лошите сценарии. Без да включваме вавилонските бози които може да имат, а може и да нямат скрит смисъл и замисъл.

Все пак ще ти изтъкна, че навлизането на новите технологии отново представлява повишаване на производителността, но нейният източник си остава човека. Може би именно тези технологии са причината за бума във фантастичното кино - просто без ефекти фантастиката е безсмислено да се филмира. Освен социалната, а там може да се твърди смело, че социалният елемент е водещ, а фантастичният по-дкоро фонов.
С други думи, да заповядат творците. Може би това ще доведе до нов взрив на визуалното изкуство - пак всичко зависи от човешкото въображение и доколко техниката може да го реализира.

И накрая - киното не уби театъра, киното направи театъра достъпен за всички, киното разшири театъра и го извади от 'стайните' му рамки. Но театъра е тук и си е все така жизнен. Просто проблемите с които се занимава (междучовешките отношения и моралните ценности предимно) са все още налице, макар и видоизменени от средата.

Ad astra per aspera

Включвам се с удоволствие и се подписвам безусловно под констатациите за нивото на дискусиите тук, както и предложенията как да се промени нещо.


Моето спонтанно предположение, макар да съм мислил на тази тема е че киното след време ще стане нещо като писането на разкази сега. Теоретически - всеки който може да пише, може и да пише разкази. След време ще е аналогично - всеки който има подходяща техника ще може да създава това ново изкуство. Не казвам че това ще е непременно кино. Н о и кино, разбира се.
Големият въпрос е дали фантазията у хората ще се почувства освободена от оковите на задължителните литературни умения, които ще отпаднат с настъпването на тази епоха. Или без тези окови ще започне да се извращава и деградира, поради рутинизирането и на най-смайвашите визии. Тоест, дали поради лесното реализиране и преситеността на визуални продукти, това ще доведе до постепенна загуба на интрес към това ново изкуство
Аз лично, като един скромен творец, бих приветствал това ново изкуство, въпреки че едва ли ще ни се размине новата придобивка без извесна преориентация на ценностите. Което не винаги е за добро

За Пиво

За да не опошля темата, която започнах, няма да влизам в спор жив ли е театъра или не. Не това е въпроса, който ме интересува. Точно както в киното има нужда от добри актьори, така е и в театъра. Т.е. не е това основната разлика която търся. Аз не твърдя че компютрите ще заменят хората. Да, това ще е човешки труд, но с някой много основни разлики. Живите актьори имат своите ограничения изглеждащи непреодолими в театъра. Знаем че в киното е съвсем в реда на нещата в едни кадри с нашата героиня да се вижда една глава, в други чужд бюст, в трети идеални крака, който са на трети участник. Сега си представи че и останалите ограничения отпаднат. Възраст, типови роли, ограничения в работното време. Наример Робърт Дениро може да е превъзходен актьор, но вече не може да играе 6 годишно хлапе, или да изпълнява ролята на Линда Еванджелиста на 17 години. Представи си софтуер, който може да е душа на всяко виртуално тяло. Или виртуална кожа обитавана от група актьори изпълняващи специфична роля (мимика, движения, бойни ситуации). Представи си сега библиотеки с разработени типови герои, които могат да се модифицират по желанието на режисьора. Има доста възможности...
Това все пак е механичната страна на въпроса. Ако продължим по-нататък и се вгледаме как този феномен ще окаже влияние на останалите сфери на обществения живот може да се появят много неочаквани проблеми. Престави си човека на бъдещето откъснат от реалността и единствените хора, които е виждал, са от телевизора (компютъра, холовизора) и те всъщност не са хора.
Аз твърдя че не е нужно един актьор да има човешки интелект за да свърши работа. Най-простия пример са собствениците на домашни животни – те са абсолютно сигурни, че се разбират с питомниците си. Науката обаче не признава сложното им поведение за индикация на интелект. Колкото за уникалното човешко поведение – то рано или късно ще се алгоритмизира.

За Сър Робин

Какво ще кажеш да “пишеш” или да създаваш произведение като се срещаш с виртуални герои и разговаряш с тях. Може предварително да задаваш легенда, а част от способностите им да се генерират случайно. Хрумна ми много забавен конкурс: Предварително задаване на история за виртуални личности, които са доста точно пресъздадени от истински хора. Печели този който открие комбинацията в който историята завърши с happy end :-)

Ще е забавно. Както и обратния вариант - "Конкурс за виртуално участие в конкретна история. Печелят учасниците, чиито виртуални портрети доведат нещата до хепи-енд

Възможноста да си синтезираш актьорите едвали ще промени много киното - свестните филми се /и ще продължват да се/ правят от кадърни сценаристи, режисьори и т.н. Още повече, синтезираните актьори се /ще се/ правят да изглеждат като хора, и когато се докараме да няма разлика м/у истински и нарисуван - какво значение ще има какъв е?

Налагането на стереотип как да се държим и да изглеждаме е нещо много по-старо от киното, и всъщност това което сега утилизира фасона на цели поколения е телевизията, не киното, особено след навлизането на сателитното разпространение.
И като стана въпрос за сателити, правене на новини и т.н. - предполагам гледаш/си гледал поне веднъж/ CNN - т'ва ако не е правене на новини...

И в опит за обобщение: точно тази насока на развитие на технологиите едвали ще промени нещо съществено в сегашната цивилизация /визирам нашата си, "западна" цивилизация/.

--------------------------------------
Започва Път от моят праг...

Гладай сега, аз съм напълно съгласен с теб, че виртуализацията на субектите с които човеците общуват коренно ще промени обществото. Най-верочтно юридическите лица да се увеличат драстично, с тази разлика, че те ще имат собственици. А когато се появи ИИ и това може да изчезне.

По отнощение на актьорите.

Представата за филм изпълнен с играещ режисьор превъплътен през компютъра е интересно, но за момента е трудно осъществима. Например не знам точно как е озвучена финалната фантазия - я кажи, на мен малко студени ми се видяха гласовете на героите. Освен това макар да е вярно, че Де Ниро не може да играе 6-годишен и 6-годишния не може да играе Хамлет. А Хамлет изпълнен от де Ниро е неповторим от компютър, защото докато денировия хамлет е синтез на режисьорска и актьорска визия, компютърният хамлет е дете само на режисьора. Намаляването на координацията определено ще улесни режисьорите и продуцентите, но това хич не значи че актьорите ще изчезнат.

По-скоро екипите произвеждащи моделирани герои ще излезнат на пазара на труда в киното. Също така не виждам защо някои компютърни 'модели' да придобият статут на звезди и да играят в множество филми. При такава ситуация най-вероятно ще намалят доходите на звездите, заради частично елиминиране на ПР елемента в бюджетирането на даден филм. Все пак както знаем почти никой филм не прави огромни продажби без голяма звезда. Особено ако сценария е по-тривиален...

Проблема с актьорите се усложнява и от това, че режисьорската визия макар и доста по-напред от тази на обикновения човек все пак си има своите ограничения - например мъжът режисьор не може идеално да пресъздаде женската реакция, докато актрисата-жена го прави по-скоро инстинктивно. Като добавим и това, че половете не се разбират чак толкова добре ала-бала тинтири-минтири....

Аз лично мисля, че трябва да задълбаем именно върху виртуализацията на обществото като цяло - например медиите. Кому е нужен истински телевизионен водещ ако си има перфектен модел достъпен 24/7 ? Кому са нужни доброволци-клакьори, ако има компютър ? Кой ще гледа заекващия жив водещ, на фона на някой перфектен симулиран образ ?

Виртуализация на рекламата ? Това е интересен проблем, доколкото някои рекламни стратегии наблагат повече на реализма, а други повече на идеализирани образи.

Ad astra per aspera

Не ми се иска да се ограничаваме само с киното. Тази технология намира най-видимо приложение там защото има кинти. За да огранича проблемите описвани от вас ще разделя възможното приложение на технологията на две въпреки, че може да съществува и в смесен вариант. В единия случай имам компютърна визия управлявана от жив актьор, а в другия софтуер, който може да имитира работата на жив актьор и бива управляван от “технически” персонал. Няма смисъл да казваме може или не това да се постигне 100% сега. Въпроса е какви са резултатите ако може. Интересен аспект е възможността преди да се създаде изкуствен интелект да се направи такъв изкуствен актьор който “се прави” на интелигентен без да е наистина такъв. Ако говорим за Final Fantasy, там имам много забележки, но докато го гледах не можех да се отърва от усещането, че това са живи хора, които просто играят зле. А това малко по малко ще се промени. Проблемите с известните актьори и рекламата на филмите ще носят някаква инерция, но ако технологиите станат бързо достатъчно добри и наистина е по-евтино, няма смисъл да се казва на публиката че еди коя си звезда е изкуствен персонаж.
Ако оставим на страна изкуството, факта че съвременното общество се управлява посредством електронните медии възможността на изпробването на тези технологии “на живо” е съвсем реална.

BTW Не знам дали погледнахте линка за s1m0ne, който дадох по-горе. Историята на филма е, че никой не разбира че това е измислена звезда. Сондират гадовете...

Редактирано от basstoon на 13.08.02 15:25.

Взимам повод от първите няколко изречения от постинга ти. Доколкото разбирам, искаш да кажеш, че компютърно синтезираните "актьори", колкото и прерфектно да са нарисувани, няма да носят духа, таланта и несъвършенствата, ако щеш, на реалния човек.

С която теза не съм съгласна. Бих казала, че независимо от изразните средства (да играе с тялото си или да играе с ... молива си, фигуративно казано), в края на краищата успехът на дадено произведение зависи от човека, който го създава.

И "Final fantasy" е много добър пример именно в това отношение, понеже, колкото и професионално да беше направен, колкото и да успявахме да видим всяко косъмче в косите на героите (за който ефект, научих, са отишли сума ти пари), филмът беше изключително посредствено кинематографично явление. Вероятно единствените пазарни групи, които имат добро отношение към него, са начинаещите програмисти (възхитени от майсторството на колегите си) и децата, които си падат по компютърни игри.

Въпреки съвършената триизмерна графика сюжетът беше плосък, характерите бяха двуизмерни и повърхностни, нямаше никаъкв хумор, нямаше никаква философия (освен пришитата с бели конци такава) ... изобщо - това беше изключително слаб и незапомнящ се филм.

Обратното - "Шрек", който е с по-слаба графика, не търси никакъв буквален художествен реализъм, но има оригинален сюжет, хумор на бали и живи герои, одухотворени от характерни актьори като Мег Райън, Еди Мърфи, Дик от "3rd rock from the Sun" и т.н., е едно от най-успешните филмови събития *изобщо*. Доколкото си спомням даже взе първия в историята Оскар за рисуван филм.

Или, с други думи - колкото и добро да е техническото изпълнение, нищо не може да замести таланта на атриста.

Hellen

Здрасти Hellen!

Токова ли е сложно в тази тема да не спорим? "Вземайки първите изречения на постинга ти" изобщо не мисля така :-) Аз също мисля че Шрек е по-добър филм. Темата е по-скоро общо-футуристична, а не кинаджийска. Организирам “мозъчен щурм” на тема как ще се промени света ако технология, която позволява да се симулират добре живи хора, стане масова (във FF не беше достатъчно добре). Ако държиш - не просто живи хора, а добри актьори - от класа на Дениро напр. Има доста интересни следствия...