имате ли вече мнение за новоизлязлата книга на Тери Пратчет - Магисточник?
аз лично преживях голямо разочарование - това е първата книга на Пратчет, която просто не можа да ме увлече. чета, прелиствам, все чакам да разбера какво става, да прочета нещо свежо и идейно, нещо хумор малко... изобщо - всичко онова, което феновете на Т.П. очакват от него.
уви, не се получи. направо я оставих, а аз съм много кален читател и рядко се предавам.
книгата е издадена за първи път през 1988 година, вътре има Ринсуинд и багаж. и досега оценявах най-ниско поредицата за Ринсуинд, тази книга съвсем ми затвърди мнението.
имам две обяснения за това - или човекът още е навлизал в занаята тогава, дет се вика, или просто я е писал по задължение - щото е имал договор или са му трябвали пари...
ще ми се да чуя и други отзиви

Всъщност, ТП, е един много добър занаятчия с добро чувство за хумор.
Но това не значи, че не му се отдава да пише слаби неща.
Спомням че 5-тия континент беше също порядъчно слаба. Личеше си от километри, че е писана заради договор и изтичащ срок...
От което съвсем резонно заключих, че аз ако седна ще напипша по-добра от оная боза...

Редактирано от Яceн *;o) на 02.08.02 14:56.

коя точно книга визираш
а) Петият слон
б) Последният континент

--------------------------------------
Започва Път от моят праг...

Книжката е Чу-Дес-На!!! Въобще не мога да си обясня реакцията ти, поне не и извън вече палеонтологичния по възраст разкол сред феновете на Пратчет на фили и фоби по отношение на Ринсуинд.

Лично аз, чета и примирам от удоворствие!

"Магизточник" си има всичко - Ринс ( В Света на Диска има 8 степени на посвещаване в магията. След 16 години усилия, Ринсуинд не е успял да заслужи дори 1-а степен. Наставниците му се придържат единодушно към мнението, че е неспособен да постигне и 0-ва степен, която нормалните хора имат по рождение. Иначе казано, според някои след смъртта на Ринсуинд средните окултни дарби на човечеството дори ще нарастнат мъничко. // Един от наставниците му бе казал за него, че "да наречем представата му за теорията на магията "отчайваща" би означавало да не си оставим подходящи думи за уменията му в практиката".), на който пак му усложняват живота; Багажът( "Какво е това?"- прошепна свирепо Конина. - "Ами Багажът"- отегчено я просвети Ринсуинд. (...) "Опасен ли е?" - "Има 2 мнения по въпроса - започна Ринсуинд. - Някои твърдят, че е опасен, други възразяват, че е изключително опасен."), който се влюбва но някак няма да го огрее понеже е от "дървеното вероизповедание", пък и ще тръгнат едни слухове; дъщерята на Коен Варварина - Конина ("... от него имам сухожилия, с които можеш да влачиш кораб, рефлекси като на змия върху горещ котлон, непреодолимо желание да крада разни вещи и ужасяващия копнеж, щом срещна някого, да забия нож в окото му от 30-на метра. Мога, да знаеш." - заяви тя с намек на гордост. - "Леле..." - "А това май отблъсква мъжете." - "Предполагам"-съгласи се унило Ринсуинд. - "Щом ме опознаят, трудно ми е да задържа някое гадже." - "Освен за гърлото."-допусна той.), която се стреми към кариера във фризьорството; патриция Ветинари (... слабоват, висок и студенокръвен като умрял пингвин. (...) Изглеждаше от онези типове, чието примигване трябва да се отбелязва в календара като събитие), който е "детрониран"; Найджъл...ъъъ...Разрушителя - wannabe варварски герой ( Да опишем младежа като "слабоват" би значило да пропуснем идеалната възможност да използваме думата "хърбав". Външността му заблуждаваше, че сред прадедите му е имало закачалки и сгъваеми столове.); а и ИДВА КРАЯТ НА СВЕТА!!!

Така че, ако ми позволят перифразата () - "Това е Пратчет! Няма оплакали се."

Въобще търсенето на свръхдълбокомислен смисъл във всяка книжка от поредицата би било едно да го наречем недалновидно, за да избегнем глупаво, занимание. Дори, би могло да се каже, че Историите от Света на Диска грубо могат да се разделят на 2 основни течения - по-скоро философси, ценни, със смисъл и дори един вид авторова проповед от една страна, и лека, "Just Pure Pleasure", добронамерена гавра с приключенската фантастика и фентъзито в частност. Съответно, приключенията на Ринсуинд (макар, че в повечето случаи по-скоро той е техен), разбира се, попадат във втората категория.

Нещо повече - всеки "преял" със стойностна фантастика читател, търсещ разтоварване в нещо което хем да е леко, хем да не е лековато, хем да е пленяващо, хем да не е обвързващо, бе въобще - онзи утопичен активен отдих за ума, на мястото на който откровените бози, колкото и да се дуят на килограм, не успяват да натежат, има единствена алтернатива в поредицата малки книжки с шантави корици, които всички толкова обичаме.

Още не съм прочела цялата книга, но вече съжалявам, че не безкрайна - малко като усещането в края на лятото, когато златистата нега на дългите мързеливи дни още не си е отишла, но на хоризонта вече се забелязват острите ръбове на числа и вече се усеща хладът на времето когато животът пак тръгва окован в ДАТИ... : /

Дотогава обаче - "МАГИЗТОЧНИК". Enjoy!

- Ринсуинд, познавам те само от 1 час, но вече не мога да повярвам, че си оцелял досега!
- Да, ама точно това съм направил, нали? Имам нещо като дарба. Питай който щеш. Пристрастен съм.
- Към какво?
- Към живота. Увлякох се на млади години и не искам да се отказвам от този порок. Повярвай ми, има нещо сбъркано!


P.S. Ааа, пропуснах да спомена, макар че то си е ясно - повечето жители на Анкх-Морпорк, а и целия Диск стават свидетели на големи чудеса (примерно Анкх потича кристално чист, а не както досега - пречистен от хилядите бъбреци през които водата му е минала; и др), и са принудени да живеят в "интересни времена", а това неминуемо води до появата на любимите на всички реплики в Caps Lock и закачуленият им "автор".


Змията отвърна на погледа му и сви рамене...

Още не съм видяла българския вариант на книгата, но оригиналът е изключително увлекателен и задълбочен. Чудесна комбинация от хумор и философия, която по нищо не отстъпва на обичайното ниво на книгите на Пратчет.

Единственото обяснение, което мога да си дам за подобна негативна оценка е, че вероятно преводът отново е съкратен и преработен (както вероятно хората си спомнят, "Дядо Прас" излезе на български 105 страници по-кратък от оригинала (включително липсва цялата последна сцена от три страници), "Последният континент" - около 60 страници, като основно беше пострадъл хуморът. "Петият слон" също се появи съкратен, но още не съм проверила кои точно пасажи са били изпуснати.

Но, Джам, аз имам книгата в оригинал (даже, ако не се лъжа, в София), така че мога да ти я дам. Даже може направо да звъннеш да си я поискаш от роднините ми, всъщност. ;-)

Hellen

Knigata sum ia chel samo v original i mislia che sled poslednia kontinent e nai-slabata na terry ne mislia che e losha no opredeleno e pod-srednoto nivo
poredicata za Rinse naistina e nai-slabata(s izkluchenie na Interesni vremena deto e niakuv probliasuk) no kato kazvam nai-slabata triabva da se ima predvid che stava vupros za terry deto niama slabo no na fona na drugite proizvedenia...
deto vika edin priatel(podvizavasht se s nicka Morgoth)
taz kniga e tupa chel sum ia samo 2 puti:)
inache edinstvenata zadulbochena ideia spored men e tazi deto se dviji v poredicata za veshticite - s magia ne moje da se pomogne na horata(toest neshtata koito idvat ot vuzduha ne pomagat)
v interes na istinata tova e edinstvenata kniga na terry deto se chudia dali da si ia kupia (shtoto sum ia chel na angliiski veche puk niamam jelanie da ia cheta pak)
kazano chesno ne moga da razbera zashto poredicite s poveche humor(rinsewind) se haresvat poveche ot tezi s poveche smisul(strajite, smurt)

I'm building a ruin - I ruin a building. My bridges are burned out - my tunnels are filled in.

Е, доживях някой да иска да се сравни с Пратчет. Че и да го мине, олелей! Сакън, недай боже!
Go GO!

Брак с две жени - бигамия; брак с една жена - монотония.

На български ли е ? Щото от 20-тина дни не съм стъпвал в книжарница. Пък и при нас нещата идват по-късно.


KiDo

На български е, да.
Аз съм до средата на книжката и в интерес на истината ми харесва, при все че не съм голяма фенка на поредицата с Ринсуинд.

N.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На мен Sourcery ми хареса изключително много. Стана ми интересна още с първите редове и ме държа почти до края по този начин - финала го прочетох прибързано някъде към 3 през нощта и две не виждах:)

Според мен книгата е отлична, може би поражда известно неразбиране за онези, които не са чели предните за Ринсуинд. Ринсуинд е от най-приятните главни герои на Тери - изключвам само първата книга, Цветът на магията, в която Пратчет още е наблягал на пародията, правейки компромиси с чувството за последователност и логичност. На Ринсуинд му липсват отвратителните черти на Есме, Ветинари, Ваймс, Керът, Ангуа, Веселка и т.н. - имам предвид способността им винаги да се СПРАВЯТ със ситуацията.

Тъй че МагиЗточник RULEZ :)P