В резултат на моя грешка вчера стана дума за Свободните от Дюн на Франк Хърбърт. И тази сутрин се замислих за следното: защо Свободните да са свободни?

Преди години, когато четях първите книги от сагата, Свободните ми се струваха едва ли не най-cool (каква ли ще да е българската дума?) типове във вселената - ходят където си искат, не се подчиняват на никакви закони, умело боравят с оръжие; да не говорим, че са облечени в черни, лъскави, следващи формата на тялото костюми, а поради средата, в която живеят, всички са слаби, гъвкави и стойни - почти еротична представа! ;-)

...Постепенно романтиката започна да избледнява, обаче.

Понеже си дадох сметка, че дори и да "ходят, където си искат", те неизбежно са ограничени от пустинята, в която живеят. Накъдето и да тръгнат, никога не биха видяли море, сняг или гора - единствено родната им пустиня, "в сравнение с която пустините на другите планети изглеждат влажни".

И въпреки че не се подчиняват на междупланетните закони, те имат свои вътрешни, много по-тежки семейно-племенни ограничения. За правата на жените им дори няма да започвам да приказвам - основната им функция е мълчаливо и ненатрапващо се да внасят и изнасят храна и да подреждат стаята за новодошлите. Предполагам, че ако някой реши да отскочи до съседен сийч, за да се види с гаджето си, ще го спрат - от съображения за сигурността на сийча, разбира се. Да не говорим, че не си спомням в книгите да пише каквото и да е за гадже от чужд сийч...

Единствено Бене-Гесерит имат по-строги ограничения на личната свобода от Свободните - но те са "изтъргували" това неудобство срещу невероятната мощ, която всяка света майка получава като член на Сестринството. А Свободните? Какво получават те в замяна на убийствените условия за живот, спарените сийчове, доживотното принудително мъчение в спарен влагосъхраняващ костюм, в който питейната вода е собствената им преработена урина?

За мене Свободни са да речем рибарите на Каладън. Те не са се самоизключили от социалната структура на галактическата цивилизация; напротив - те са активни участници, като произвеждат нещо, от което други имат нужда и им го предлагат. Те са далеч по-силно обвързани с останалите светове, но това им дава и много по-голяма лична свобода - да отидат където желаят, да са част от света...

...Такива едни мисли ме спохождат...

Hellen

abe Svobodnite sa svobodni zashtoto se podchiniavat samo na sebe si(vupreki che se podchiniavat na sobstvenite si sueveria i tradicii, no v kraina smetka chovek nikoga ne moje da e poveche ot tova koeto sa go napravili, koeto sa go vuzmitali i sa mu nalojili). Osven tva sa svobodni shtoto sa antisocialni puk za pravata na jenite...
nali znaete vica...
"Vupros:Koga edna jena poluchava orgazum?
Otgovor: Na koi mu puka?"
kolkoto do gadjetata ot drug sietch... t'va puk oshte po-mako mu puka na niakoi...
I nakraia - na Svobodnite hich ne im dreme dali sa cool dali sa razlichni i dali sa svobodni i za kvi gi misliat(t'va e drugata prichina naistina da sa svobodni)

I'm building a ruin - I ruin a building. My bridges are burned out - my tunnels are filled in.

SkyClad

[I'll walk my path to heaven through ten thousand miles of Hell...]

There are three determined states the cat could be in: Alive, Dead, and Bloody Furious.

Рибарите на Каладън са васали на дука на Каладън. Във вселената на Дюн свобода няма. Всички, дори падишах-императора са сковани от правила и закони.
Свободните са военизирано общество - т.е. членове на една изключително дисциплинирана структура. В нея правилата са строги и непрощаващи, наказанието - смърт. За жените - не съм много съгласен.
Единствените близо до "свобода" в смисъл " без отговорност" са Бене Тлейлакс.

TANSTAAFL

И да са се чувствали свободни някога, бързо са си изградили клетки в душите си. Най-вече защото са религиозни фанатаци. Както на Тлейлакс.
В света на Хърбърт наистина НЯМА свободни. В крайна сметка в романа (наред с множество други неща) е показан естествения стремеж на всяка власт - тоталитаризъм.
А Ордена на сестрите май наистина е "по"-свободен, защото вършат нещата по вътрешна убеденост и сред тях се появяват "еретички" - майката на Пол. Сред Свободните такова нещо няма. Те са роби на самите себе си.

[But if you should remember - hope you smile and wish me well]



A gain for every loss Time gathered me...
but kept me flying

Тия свободни са като лишеите. Оцеляват там където
другите немогат... Изтикани са в пустинята, но отказват
да загинат. Може би в това се състои статуса им на
СВОБОДНИ... И изобщо каква романтика може да
има във: "Водата ти принадлежи на племето"

С дай-катаната дерзай Банзай!
Направи го!
Самурай бъди до край...

[On my Christmas card last year it said:
"So sorry, Santa Claus is dead.
Crawl into the oven when you've had enough
'Cos it keeps sitting here quietly waiting to be stuffed."

What a festive way to go
Here beneath the mistletoe,
With open eyes and an open wrist
To vanish from your Christmas list.]

You know :)

There are three determined states the cat could be in: Alive, Dead, and Bloody Furious.

Ще използвам възможността да пусна линк към първата компютърна игра по Дюн. Тя ми е единствения допир със световете на Хърбърт. Там всичко е доста простичко - Фремените са загадъчни диваци, които не престават да сервират изненади... Те са свободни, обаче идват лошите Харкони и ги заробват... Някъде имаше една фременка, която беше останала самотна в изоставен сийч. И там скърбеше за мъжа си. "He was killed by a youngster", казва тя на Пол, ако не ме лъже паметта. Значи Фремените сигурно имат и свободата да се избиват взаимно вътре в племето - не е малко :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Свободните, Хелън, са били много поколения поробен народ. Поробителите са ги разселвали на различни планети.

Най-накрая на Аракис са се освободили от игото. И затова са Свободни.

Ad astra per aspera