Смешник!
За твое сведение съм чел повечето от тези автори, че и доста отгоре. Чел съм ги с едничката цел да открия нещо стойностно, написано от българин, защото откакто се научих да чета, ужасно ми тежи, че такова нещо липсва.
Извинявай, ама точно Чудомир е толква самобитен, че едва се чете.
Не хуля никого. Не хваля никого. Всички писатели, които споменаваш, пишат прилично, даже добре. Но никоя от книгите им не би могла да се нарече "шедьовър". Липсва един Достоевски, Гогол, Булгаков, Хемингуей или поне Уайлд. Имаме си златната среда, както се казва. Нищо, което да стърчи поне малко над нея. С други думи, посредственост.
Ти си нагледен пример за въпросната посредственост. Защо ти трябва да се изпъчиш като един нов бай Ганьо, да се биеш в гърдите и да ревеш "Булгар, булгааар!", имайки предвид "И ний сме дали нещо на света"? С това последното изречение ти отговарям кой е единственият български писател, който изпъква и се откроява сред сивата маса. И то не заради литературните достойнства на книгите си. Ха сети се сам защо, българино!

Stonewall - Can't we see
We're our own worst enemy

Аз не съм настръхвал срешу теб, напротив, подходих максимално доброжелателно, въпреки че явно не сме на едно мнение. Опитах се да аргументирам своето, мисля че опитах и успях да разбера и твоята гледна точка. И да се съглася донякъде с нея.
Абсолютно нищо не се опитвам да те изкарам
Определено не одобрявам две неща в този ти пост -
-"Ама ако това е цената народа да си поразмърда мозъка ..." Не си прав. Има хора които си мърдат мозъка, и по въпроса, и въобще, не им е нужна провокация която да ги накара да се разклюкарят. Но именно това е и проблема - приказките не са единствената проява на мозъкомърдане. И тези хора се напъват и стараят да променят положението с Кофти БГНФ. Това което казваш обижда тези хора. Не знам дали го разбираш...
-Намека за шегичките. Тук общуваме изключително в писмена форма и такива неща като интонация, жестове, шеговит тон и прочие екстри на живото общуване ги няма. Няма как да разбере един форумник кога друг го псува наистина и кога не. Не може и да се реагира с два-три постинга закъснение ("току виж, това в което ме обвиняват се окаже майтап..."). Така че ще съм ти благодарен, ако в изказванията ти използваш намеци (иконки) кога нещо е на майтап и кога не.
Благодаря предварително

Feindlichen Flugzeuge in Luft! Всички в бомбоубежището! Боби-бомбардировач 110 с голямата брадва и изтребителите от Локсли! Който не внимава, да се сърди на себе си!


Ама, Боби, недей все пак така до основи... Човекът милее за родното, нищо че не подбира добри примери и малко се увлече да си придаде авторитт и тежест.

Досега поствах бъзици, обаче положението с българската литература (влючая фантастиката) желае нещо по-добро.
Все си мисля обаче, че опирайки се на родната си култура (или създавайки собствени митове) един автор има възможност да направи нещо толкова свястно, че даже щатните ни критици да рекат: Амиии... бива.
Дали обаче с това "ще пробие", не зависи само от качеството на произведението. Това го казвам понеже нещо се замъглиха критериите на участниците в тази тема - кое е "добро" и кое не, а и много върлуват субективните мнения с претенции за обективност.

И накрая към критиците на критиците: Стига бе, хора! Аз самият съм получавал от Убийствена Двоица бая шамарчета, но след като ми мина гневът (справедлив, разбира се , благороден така да се каже), се убедих, че тъкмо от техните мнения съм си извадил едни от най-важните поуки. Но от друга страна имаше и някой много дълбоки четки, които ми посочиха къде съм УСПЯЛ и от кой плацдарм да развивам нататъшното настъпление... айде сега, милитаристични сравнения! Пфу...

Редактирано от Sharkan на 18.07.02 11:30.

Ja, ja!
Признавам, че малко се поувлякох, ама като не мога трая реплики от рода на Bulgaristan uber Alles. Та почти несъзнателно заставам на противоположната позиция. Не заради това, че хич нямаме литература (това не е вярно, разбира се), а защото не може някой съвсем безконтролно да разхвърля национализъм наоколо. Трябва да има опозиция просто заради равновесието.

Stonewall - Can't we see
We're our own worst enemy

Аз нещо друго ли казвам?
(Това за истребителите ми харесва! Може някои от по-духовитите автори да напише разказче за алтернативна история на самолетите Спитфайър. Храбрите английски пилоти ще поразяват Ме109 с големите си английски лъкове и три ярдовите си стрели с комулативно шрапнелен заряд...
Както казва Жулиан - "каса бира ако ме включиш и във втора част!")

Едно не разбрах, кога съм се престарал с критика по твой адрес? Двата ти разказа от Точката отнесоха само адмирации, а едновремешната критика на Дракончето не беше детайлна, така че не виждам как си си направил поуки (освен че самото произведение не ми хареса твърде). Още думичка не съм казъл за Царска заръка!
(Много добро пожелание ми отправяш в личното посвещение. Мисля да се възползвам от него. Само че, преди човек да намери съдбата си, трябва да си намери работа. За съжаление.)

Редактирано от Poбин oт Лokcли на 18.07.02 11:43.

Аз мисля, че не бива да се подценява влиянието на информационните технологии и лесното ни приспособяване към тях. Места като Ефремов могат да окажат единствено положително влияние и техният брой трябва да нарастне. Преди десет години връзката между тях би представлявала проблем, но сега в чисто практичен план общуването изисква само малко компютърна грамотност. Това е вярната посока - преди на българската литература да бъде отделено внимание в медиите, нужно е тя да стане част от ежедневието на повече хора. Но къде-къде по-лесно е на съверменния български читател да се посмее, хехе, на тъпите български автори. И четейки, да ги сравнява със съвършенството на делата на западните (а защо не, и източните) богове, както и техните наместници на земята - преводачите. А когато човек се смее, не чува какво му говорят и губи една част от своята индивидуалност. Това сигурно е някакво неосъзнато отмъщение към изучаваната в училище национална литература, от което до известна степен патят и авторите, нямащи общо с нея. Аз лично много се радвам, когато се случи някоя подобна глупост да излезе наяве. Така стана преди време с книгите-игри. Тогава една млада аудитория от фенове, която сигурно е бягала от "Под игото" към Статуята на свободата, се прекара по един доста приятен начин :) Че остана и малко класика... (добре де, това си е само мое мнение)

Извинявай приятел, ама така както си написа мнението, дето му викат постинг имах чувството че и ти застана на крайното мнение, че не само в българската фантастика, ами и в цялата ни литература няма нищо свястно.
Е, и мен това ме накара да реагирам остро. И ме кара да мисля, че не си ги чел.
Просто ти дадох примери за действително стойностни неща, ама много стойностни.
Не харесването на българските писатели си е твой проблем, а това, че аз ги харесвам си е мой. Харесвам си ги и това си е. Какво да правя. Опитах се да не ги харесвам, ама не мога. Мъчих се да не ги чета, да не говоря за тях, да не мисля за тях, ама не мога и не мога. Срам не срам си признавам, че отвреме на време си препрочитам Чудомир, Алеко, Хайтов, Радичков... И те пак вземат та ми харесат. Не съм за Европа, не съм... С тая националистична любов към нашите писатели направо съм заникъде.
Кво да се прави, ако не харесаш нещо, може да се напънеш, да го прочетеш два-три пъти, да поискаш разяснение от приятел-критик и току виж, че ти хареса. Виж с нещата, които харесвам нищо не мога да направя. Харесват ми и това си е. Мъка, мъка.
Пък за капак ако кажа, че фантастиката която най-много съм препрочитал е от български писател, ще ми се смее целият форум барабар със съседните такива. А най-лошото от всичко е, че ми харесват и новите писатели фантасти, а пък те за късмет също българи.

Е, Алеко го забравих, грях...

И Turing си тръгна без да разбере, кой аджеба стои срещу него...

Редактирано от Turing на 19.07.02 00:49.

Е, имаме известен напредък - поне за Алеко сме на едно мнение.
А колкото до харесването на блъгарските писатели, предпочитам да харесам и разбера нещо след първото му прочитане и без разяснения. За съжаление не притежавам достатъчно читателски мазохизъм, за да си позволя друг подход.
Но както и да е. Спорът ни наистина е безпредметен - понякога и аз чета български книги, при това с удоволствие, но поради ред причини не мога да ги поставя на едно ниво с шедьоврите на световната литература.
Всичко като че ли е въпрос на светоусещане и мироглед - ако този на автора се различава твърде много от този на читателя, нещата между тях не се получават.

Stonewall - Can't we see
We're our own worst enemy

Стрнно и обидно е че подобна тема наистина съществува , ама тя обаче си част от обидната и странна обективна действителност, където хора - за начинаещите писатели,разбирай "потенциални читатели" четат или по- точно ползват SF литература за собствено удоволствие и наслада. Глупавото в случая е че явно сериозни хора ни обясняват проблема с особеностите на "социума" или може би пък с предопределенията на зла съдба пред родното пишещо братство , докато други не по-малко разумни ни препоръчват мъдро най-Чудесните "върхове" , като НОМАД на Елена Павлова. От последното по-голяма дивотия не съм чел- нито преводна нито чужда , но пък за сметка на това този роман е чудесна илюстрация на темата за българската фантастика.

Човек напише нещо- разказ или дай боже роман и след това няма къде да го побликува... в най- голяма степен ако е начинаещ!.. А, нещто ще спечели ли!? Все пак е положил значителни усилия и време. И като знаем, че най-често, повечето дебюти не са на някакво впечатляващо ниво! Колко от утвърдените имена са дебютирали с гръм и тясък!? В нашета страна, няма кой знае какви възможности, за да си позволиш провал, особено на старта. Доста работи могат да се напишат, но трябва да отивам на работа. А, някъде покрай нея, трябва да измислям нещто, което да става за четене.