Сърбят ме ръцете, затова пускам една тема, която ми хрумна от "Мъртвородените идеи във фантастиката".
Осъзнавам, че някои няма да я прочетат поради алергия към ника ми. Все пак ги призовавам да направят усилие над себе си и да се престорят че не аз съм отворил темата - мненията и мислите им имат стойност.

Та така, ето я стръвта:
На какво ще прилича фантастиката, когато проима колония Марс и Алфа Центавър? Когато машината на времето ще е по-банална от компютър? Когато ще си пишем e-mail-и с извънземни? Когато рано сутрин стана и реша, че искам да имам сини очи и наредя на генетичния си имплант да го стори?
Когато ми хрумне да щракна с пръсти и да се озова далеч-далеч от Земята, ако не съм я забравил вече, понеже само щъкам из Вселената и паралелните светове?
Ъ?

Както веднъж се беше изразил Наско Славов, фантастиката е като сянката на парен локомотив. Локомотивът е науката. Тъй че преди да сме стигнали до ремонтния завод, където на локомотива ще му бъде направена модернизация, е доста трудно да кажем каква ще бъде формата на сянката му. Пък и зависи откъде грее слънцето - ако осветява локомотива отзад, сянката ще върви пред него и ще има доста странна форма.
А за бъдещето на фантастиката не се притеснявам особено - човечеството винаги ще има мечти, а когато ги изгуби, значи или ще е изчезнало, или ще се е превърнало в нещо друго.

Stonewall - Can't we see
We're our own worst enemy

За Змейове, Змейкини, дракончета
За алтернативна история
За велика България
За романи на тема - "Когато се наливаха основите" - разбирай напалма над Марсинаските канали
и най вече - за вярата в щастливото бъдеще - за какво друго всъщност пише фантастиката?

Българската литература

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Фентъзито е здраво стъпило в илюзията за 'златния век', следователно тази форма поне ще има още по-голямо поле за изява. Нищо чудно да се появи фентъзи в което героите се возят на трамваи и автомобили с ДВГ, гледат двуизмерно ТВ получено в сателитни чинии и си говорят по GSM.

Иначе не бих се безпокоил за фантастиката - човешкия ум е по-голям от вселената - все някой болен мозък ще роди нещо ново.

Ad astra per aspera

Не се безпокоя - за мен ще стигне, аз няма да живея вечно!

Вечния живот - ето ти още една фантастична тема.
Не че хората не работят по въпроса.

а иначе може и да се получи като с романтизма. В бъдещите учебници ще пише - "Фантастиката е литературно течение породено от мечтателството на 20 век." Или нещо такова.

Ad astra per aspera

цитирай ти на Наско бруталните сравнения... добре че не е казал нищо за бронепоезд...

Рече и отсече!

Ама защо напалм? Там трябва вода.
Велика България? - Може да се окаже не фантастика, а документалистика...
Дракончета... кой е казал, че това е фантастика? Чакай да те ръфна аз тебе, пък обяснявай после, че те е ухапало нереално същество!

време когато хората се биеха с динозаврите, мъже в черно издирваха извънземни, СССР осъществяваше "автоматизирани полети", а Че Гевара бе привлечен като рекпамен експерт:)

Българската литература

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За да използваш определението "цитат" за горното сърцераздирателно умотворение, значи имаш доста растеглива представа за това що е цитат.

Stonewall - Can't we see
We're our own worst enemy