Изключително ми е неприятно да пиша в онази тема за непрепоръчаната литература, затова отварям нова. Правя го, въпреки че съм изключително притеснен с времето, и в момента би трябвало да върша доста по-важни неща, ама не издържах, защото много ме заболя за някои неща.

Първо искам да ви кажа, че идваме тук, заради това, което ни събира, а не за това, което ни разделя. И аз имам писатели-фантасти, които не харесвам, ама никъде не съм седнал да ги оплювам. Например никога не съм криел, че не съм много запален фен на Бюджолд. Обаче - първо, не съм тръгнал наляво и надясно да я плюя, и второ - когато срещна някой, който е фен на Бюджолд, не тръгвам да му обяснявам тя как не може да пише, а започваме да си говорим за фантастика. И когато се възмущавам, че при номинирани "Ксеноцид" и "Падането на Хиперион" наградата Хюго е взета от "Игрите на Вор", го правя не защото смятам, че последната е боклук, а защото според мен първите две са гениални и пренебрегнати в случая. Това е мое мнение. И всеки има право на такова. Но това не означава, че като го налага, трябва да обижда останалите писатели и феновете им, както това правят например Boby_ и Molein3.

В онази тема има някои постинги, които ми харесаха - например един на тигър, този на StormWitch, който много добре обяснява какви са причините за пускане на такива теми, прекрасната тема на Hellen и първата част от тази на Afala. Обаче Хелън, която я боли от нападките срещу Пратчет и Бюжолд, и е написала наистина нещо прекрасно, на други места е писала такива неща за някои книги на Хайнлайн (на когото друга част от книгите са сред любимите й), че на мен направо сърцето ми се е късало. Значи толерантността не е лесна работа. А пък Afala беше започнала прекрасно постинга си - със защита на две наистина хубави книги, но в един момент - бум - и веднага падна на нивото на охулващите. Ами добре, за мен "Човекът във високия" замък е една от най-великите книги във фантастиката, в нея съм намерил безброй неща, постоянно си я препрочитам и мисля за нея. Изведнъж се появява Afala, с право отбелязва: "Да, правото на мнение е въпрос на вкус, т.е. личното мнение за това е лично... но има неща, които... Абе, заболя ме. " и в следващия момент - "Човекът във високия замък е боклук". Ами добре, значи по тоя начин все едно ми казва, че аз съм боклук, щом толкова години се занимавам с тази книга, значи съм някакъв дебил. И въпросът не е във мене. Аз нямам претенции, че не съм боклук. Ама пък в тоя форум може да идват и някои достойни хора, които да харесат тази книга, и да се обидят...
Всъщност Афала е права в това, че има неща, на които не може да се посяга. Има горе-долу обективни критерии, по които може да се оцени една книга. По-маловажния критерии, но не без значение, е колко хора я харесват. Ако една книга излезе в милионен тираж, това не е доказателство, че е гениална, ама означава, че все нещо има в нея. А по-важния критерии според мен е - какво влияние оказва дадена книга на изкуството и на развитието на обществото и мисленето на хората. В това отношение Филип Дик е сред най-великите писатели на двайсти век, не само във фантастиката, но и в литературата изобщо. Не може един писател да вдъхнови Гибсън да напише "Невромантик"(а той от своя страна да вдъхнови създаването на цял жанр), по леко преработени негови романи недобросъвестни плагиати да направят филми като Матрицата, Ъндърграунд, Шоуто на Труман и Боен клуб (които от своя страна да породят много дискусии и последователи), книгите му да са издигнати в култ сред хора с определено мислене, и изведнъж някой да каже за най-добрата му книга, че е боклук, та дори тоя, който го каже, да е Афала. Тук изобщо не споменавам Боби, който е сложил "Война на реалностите" (а и "Невромантик", нека да не се ограничаваме с Дик, Гибсън също е явление от много голяма величина) сред непрепоръчаните си книги, защото неговите глупости са ясни на всички и някой едва ли е очаквал друго от него. Занимах се с постинга на Афала, защото от нея не съм го очаквал, още повече, че в първата част на написаното тя се възмущава точно от такова поведение.
И въпросът не е само в това, че по този начин се обиждат жестоко събратя по интереси. Помислете и за друго:

Достоевски за мен е най-великия писател който може да съществува. Е, не всички са съгласни с това - много го хулят (повечето от тях завинаги ще си световно неизвестни) но тези сред тези, които го боготворят и го смятат за свой учител, странно защо са някои от най-големите писатели на нашето време (например Селинджър и Керуак). И изведнъж се появява Набоков (също много голям писател, но първо - определено не от величината на Достоевски, и второ - най-силната му книга "Покана за екзекуция" странно наподобява излязлата доста по-рано "Процесът" на Кафка.) И тоя Набоков изведнъж започва да се мисли за втори след слънцето и започва да хули много яко Достоевски. Е, мога да ви уверя, че от това Достоевски не са започнали да го четат по-малко. Набоков също, впрочем. Единственото последствие от тая работа е, че когато хората четат тия изказвания на Набоков, се усмихват, поклащат глава и казват "Горкичкият". Нищо че е Набоков.

Така и не разбрах какъв точно е проблемът с "оплюването", както ти самият го наричаш. Всеки има право на мнение и това, че ти се връзваш, не би трябвало да е проблем за останалите и не виждам защо се опитваш да го превърнеш в такъв.
Наричаш ме глупак, но изпускаш от поглед мотивите, които определят поведението ми. Ще го преглътна. Имаш нахалството да съдиш другите за грешка, която допускаш и самият ти. Е, това си е твоя грижа.
Аз наистина си позволявам по-остри думи по отношение на някои писатели и техните произведения, но се въздържам да си служа с argumentum ad hominem. Защо не пробваш и ти?

Adversus solem ne loquitor.

Драги Lazy! Ти все пак си духовен човек /казвам го в най-добрия смисъл на думата!/ и толерантността за тебе е естествено състояние на духа. В този форум, за преобладаващото мнозинство от хората ДУХОВНОСТТА Е ХОБИ /помедитирай над това с главните букви!/. Затова отношението към пикателите-фантасти е като между футболни отбори и феновете като запалянковци непрекъснато крещят кой отбор е по велик и кой да мре. Ти какво очакваш от човек, който е отишъл на конни състезания или на мач? Да покрещи, разбира се, само че тук крещенето е прикрито зад псевдоинтелигентност. Е, има и малко изключения...

Моля, не преиначавай думите ми. Не съм те нарекъл "глупак", а съм намекнал, че правиш някои глупави неща, което съвсем не е едно и също. Ето ти конкретен пример - наричаш Дилейни негър-педераст. Глупаво ли е? Да. Прав ли съм? Да.
Освен това си ме нарекъл нахалник напълно неоснователно, въпреки че се въздържаш "да си служиш с argumentum ad hominem".

Драги Генерале! Не коментирам за кого фантастиката е хоби, но ще ти кажа защо написах това нещо. Разликата между нас и тези, които ходят на мачове и конни състезания би трябвало да е следната: ние трябва всичките да сме от един отбор, независимо от това кой колко сериозно приема фантастиката. Защото на нея и е достатъчно трудно, и си има достатъчно врагове, за да се почваме и ние един-друг.

Когато кажеш, че някой говори глупости, това е непряк начин да го наречеш глупак. Но както и да е. Понеже в случая спорът засяга най-вече моите и твоите изпълнения във форума, argumentum ad hominem са си съвсем на място, защото засягат именно основната теза на спора.
Искаш да ти обясня защо нарекох Дилейни негър-предераст? Не мисля, че е глупаво да си правиш майтап с някого. А обясняването на вицове отнема солта им.
Извинявай за определението "нахалник". И аз не съм го казал точно така, но карай да върви. Ще се въздържам в бъдеще.

Adversus solem ne loquitor.

Уважаеми Генерале, bon apetite!
Пожелавам ти го, защото ще ти е нужен, ако си решил да сдъвчеш псевдоинтелегенцията. Само ще те помоля преди да говориш, да дадеш едно работно определение, за да мога аз (и всеки желаещ) да се самоопределя.

Adversus solem ne loquitor.

Виж сега, интелигентността или я има или я няма. Тъй де, зер знаем какво е то интелигентността.

Оттам нататък как хората си я ползват си е тяхна работа и въпрос на житейски път.

Ad astra per aspera

Съгласен съм с горното, с две забележки:
-първо, защо никой не ме похвале че не оплюх никого! Толкова упорито НЕПИСАХ в тази тема, толкова трудно ми беше, а се заяждат с Афала вместо с мен. Твоа не е справедливо! А как човек да оплюва на воля (Лейзи, замислял ли си се, че общия интерес който води хората в този форум можа да не е точно любовта към фантастиката, а например, любовта към оплюването...), след като все някого ще настъпи по мазола. Джордан не може, най велик бил. Толкин - абсурд. Хайнлайн и Бюджолт... няма как, не мога да каже че ти или Хелън сте глупаци. Стругацки също не може, защото са Учителите. Гибсън... няма желаеши да го оплюват него. Оказа се че и класиците от началото на века не може, все някой е израснал с тях... Е, по дяволите, дайте да намерим един автор, дето да си го плюем без никой да се обиди! Аме все някой да го е чел...
Това разбира се е шега, не на сериозно. Но иронията все пак има повод. Ти например за много произведения на АБС казваш открито - е тука братята са се осрали. Особено на финала, егаси тъпия финал. Или пък - Ричи Блекмор е най велик, това е всеизвесно, а останалите виртуози, които са цели стъпала над него са просто аматьори и плагиатори. Е? Къде е толерантността за която призоваваш? Аз не се засягам когато опрюват някой любим мой автор/изпълнител, не ми е кофти дори когато го прави някой мой близък човек. Дори съм склонен да споделя с този "неразбиращ от хубаво" човек защо аз харесвам нещо и как така го усещам, че ми е харесало толкова много. Просто това което ти наричаш оплюване не е толкова жестоко посегателство срещу личността на някой. Може би следва да се измисли друга дума... Но по същество съм съгласен с теб, човек трябва да си мери приказките и да помни че това което е малоценно за него, все за някого представлява ценност и го обижда , ако обижда ценностите му. Ако обаче си е грубиан по натура, не му трябва да помни такива неща, това е само в рамките на добрия тон.
-Второ! По въпроса за непреходните ценностии обективните критерии. Съгласен съм че такива има, но не мога да се съглася че това един автор колко последователи и плагиатори има е такъв критерий. Това се напича ефекта на първия, на пионера. Да вземем например Бийтълс. Прекрасна музика. Но едва ли щеше да има толко голямо влиание върху попмузиката ако се бяха появили днес. От друга страна - ако някоя днешна група бе свирила и творила в онези времена, тя безспорно би постигнала подобен ефект. Или пък Уокмена на Сони. Сони бяха първите, продукта им предизвика истински фурор на времето, но ако някой ми каже че най хубавите уокмени се правят от Сони бих се изсмял. Примери в тази насока има колкото щеш. Това че Гибсън първи е прописал киберпънк (а дали е бил първи?) все още не значи че патента за жанра е негов. По скоро е ничий, а най точно казано - принадлежи на компютърната индустрия. Просто той е бил един от първите. И без него Симънс пак щеше да напише Хиперион. Не бива да се надценява този ефект. Не бива и да се омаловажава приноса на даден автор за жанра или за фантастиката въобще. Но това не е белег и критиерий за нещо непреходно. Има много примери, как произведения оказали фундаментално влиание на културата и изкуството, извадени от контекста си се оказват пълна скръб и като литература и като идея.
Това са двете ми забележки, повтарям че те не са по същество. Винаги съм бил ЗА добрия тон и съм склонен да правя големи жертви за внедряването му.

Работно определение: ПСЕВДОИНТЕЛИГЕНТ Е ТОЗИ, ЗА КОГОТО ДУХОВНОСТТА Е ХОБИ. Помедитирай над това.