Скоро прочетох обобщените рецензионни правила ("рецензионни правила", направо убих коня) на Робин в темата за българските разкази. И докато се дивях, че никой не казва нищо, видях нещо много очевадно, върху което досега не съм се замислял.
Защо, по дяволите, всички млади автори искат да наблъскат в разказите си много чувства, стотици емоционални изблици и, това направо ме шашка, сума ти психо елемети, прикрепени със солидно количество кръв, отрязани глави и животински секс?
Чел съм доста неща из мрежата. И в много от тях е пълно с психарски жалки опити и разни пуберски неща от рода на "пия си водката с Господ, после му тегля маината и паля цигара". Дали цялата тази история с писането на лоши психоидеи е плод на младостта или е нещо наше си и българско. Един вид - дайте сега да го напиша като във филм, с много напрежение, крайници из стаята и опити за шокиране.
Ако съм обидил някой, който се взима за Българския Харис, съжалявам. Просто ми е адски чудно отде тоя зор за псевдо хорър...
Да се разберем, нямам нищо против хоръра. Обаче да ги набутваш навсякъде - във фантастиката, във фентъзито, в есето си по философия, в преразкзаната готварска рецепта... това не е сериозно. И всичко е пълно със сложни и завъртяни изречения - трябва да ги четеш по 5 пъти, докато разбереш дълбокомислената идея авторова. Къде отидоха простите изречения? Къде са семплите и разбрани изрази?
Чудно бъдеще.

Най-трудно е да убедиш глупака в глупостта му...

Редактирано от Alvin на 07.03.02 16:50.

ъъъ, ти самия пишеш някой тоста емоционални работи. Не си точно Азимов по стил, така да се каже...

Ad astra per aspera

Знам. Обаче помисли върху написаното, а не върху това кой го е писал. Ако това ще ти помогне - ок, и аз съм един от самозабравилите се, дето пише психоемоци, при това на аматьорско ниво.
Обаче защо се получава така?

Най-трудно е да убедиш глупака в глупостта му...

И свава богу, щото на Азимов стила...
Пиво, не ми се връзваи на шегата. :)

Алвин, според мен грандоманския стил (...пия си водката с
Бога...) и слозхните изречения са резултат от зхеланието
за самоутвързхдаване. А узхасите идват от трудния зхивот в
България и подсъзнателното зхелание да се създаде фон, на
които тои не изглезхда толкова труден.

42

Alvin, съветвам те да не забравяш, че Робин доброволно се е нагърбил с ролята на рецензент (някога авторите са ги наричали подигравателно рецензори)!
Той си е чешит, но нека да си каже препоръките, все пак! Пък и кой автор си харесва критика?
Доколкото знам - няма значение какво ще пише критиката, дали ще е добро или лошо, авторите по правило се чувстваме неразбрани!
Хм... впрочем - май тъкмо това ни кара да не спираме да пишем.

Вальо, не ти се връзвам, точно същото имах предвид.

Ad astra per aspera

Не си ме разбрал... споменах Робин във възожно най-положителния смисъл - даже едва ли не с благодарност, че ме е навел към мисъл, която ми се е въртяла само подсъзнателно.
А за авторите, че са неразбрани и т.н. - знам го. Вече си мисля, че пиниза е, да си максимално личен в написаното и същевременно да те разберат възможно най-много хора. Обаче това е друга тема.

Най-трудно е да убедиш глупака в глупостта му...

В това има смисъл!

Муркок,

Серж Брисоло, и много други френски фантасти, които пишат в подобен стил...

не мисля че е типично "наше си и българско"...

Перифразирайки Ричард от "Плажът", то и затова тяхната фантастика покорява света, нали?! Гадни... ЕВРОПЕЙЦИ!


We've got The Bigger Bang!...