Понеже тук се обсъждат предимно лични дрязги бих искал да обсъдим едно добре познато класическо произведение - "Градът" на Клифърд Саймък.

По мое мнение книгата е най-доброто му произведение.
За любителите на прогнозите и спекулациите авторът се занимава именно със съдбата на човечеството и други неща покрай нея.

Е, какво ви е мнението ?

Ad astra per aspera

Съгласен съм. "Вси4ко живо е трева" също е много свежо, но там цялата книга се върти само около една-единствена идея, докато в "Градът" има и някакъв /успешен или по-малко / опит за развитие, на прогностика / което на мен най-много ми харесва във фантастиката

"I believe in Karma what you give is what you get returned" - Savage Garden

Великолепна книга, единствената на Саймък която не съм препрочитал и надали скоро ще препрочета. Навремето доста ме рацтърси плавното превръщане на Хората вуебстъри...

TANSTAAFL

Монументална книга! Препрочитала съм я десетки пъти. Определено ми е любимото произведение на Саймък.

Любимият ми момент е когато Човекът напада Сянката, която току-що уби едно от кучетата. "Човекът се надвеси над нея - с немощно тяло и жалки юмруци. И смелост. Смелост - да победи и самия Дявол. Смеслост да слезе в Преизподнята, да разбие тресящата се настилка и да изкрещи зла, оскърбителна дума към Пазителя на Прокълнатите." ... Съжалявам, цитирам по памет, така че може и да не съм съвсем точна.

Hellen

По ирония на съдбата скоро започнахме приказка за Саймък във Фентъзи, та там стана дума и за "Градът". Велика книга! Спомням си как я започвах няколко пъти като ученик, стигах до 30-та страница и я оставях. Това за мен е нехарактерно, обаче на - явно си имам кармична връзка с тая книга. Защото веднъж като преодолях първите 30 страници, после така се омаях, че не знаех къде се намирам. Една от много малкото книги, които наистина са ме оставяли изпълнен с благоговение и възторг.

Какво ли нямаше в тая книга! Не знам с кое да почна. Може би най-много ми се иска да кажа за това, което се случи на Юпитер. Помните ли? Изведнъж хората намериха Рая и Земята опустя... И все пак един човек намери сили да се откъсне от Рая и да последва дълга си... А мравките? А кучетата? А...

The novella "Gilgamesh in the Outback" by Robert Silverberg won Hugo Award for the year of 1987.

Какво да му обсъждаме на "Градът"? Това е една от малкото книги, които са променили начина ми на мислене осезаемо за мен самия. Това мога да кажа.

Lasciate ogne speranza, voi ch'intrate.

тийнейджърската ми душа беше дълбоко разтърсена от идеята, че човечеството може да си избере такава съдба.

Но чувствам как ще отида на СЛавейков да си я купя....

Ad astra per aspera

защото много хора тази книга не са я чели изобщо, а се пишат фенове на фантастиката.

Ad astra per aspera

Мислиш ли, че някой от тези, които не са я чели, ще се трогнат и ще се хвърлят да я четат с ентусиазъм заради хвалбите на "старите кучета"? Казвам стари кучета не заради възрастта, а защото тази част от феновете, които не са чели "Градът", приемат хората, които се ровят в книги от 50-те години на 20 в. за стари без допълнителни уговорки.

Lasciate ogne speranza, voi ch'intrate.

доста си прав. И двете страни имат вина за тази ситуация. Според мен причината за това е предимно във факта, че те просто са невежи по въпроса.

Ето повод за размисъл - темите в Ефремов трябва да се занимават предимно с популяризиране на класически произведения.

Ad astra per aspera