Понеже темата(те), в която започна обсъждането за клуб "Ефремов" доста набъбна и с оглед на стремежа на модератора за чистота и ред, независимо чии реплики прекъсва, реших да започна нова тема.
Та, на въпроса! С какво може да бъде привлечен нов фен във гореспоменатия клуб? Нека пропуснем слушането със затаен дъх на откровенията на няколко мъдри глави, нека не споменаваме и дирижираните от водещ дискусии, които са умело направлявани според нечии виждания за това какво трябва и какво не трябва да се дискутира. Има ли нещо друго, с което подобно културно-масово мероприятие може да бъде интересно за човек, който така или иначе е изкушен от фантастиката?

Abyssus abyssum invocat

Понякога стават интересни разговори. Особено ако някой си направи труда именно да прекъсне насоката на някое изложение и излезе на противоположни позиции.

Понякога се чуват интересни факти и идеи. Един-два пъти става хубаво шоу, макар и с ниска познавателна стойност. Често се заформят разгорещени дискусии. Други пъти съм чувал откровени глупости от сферата на народните митове и легенди. Може да стоиш под прикритие дори и сам да си правиш изводите.

The state is the great fiction by which everybody tries to live at the
expense of everybody else

А, да си трая не мога. Тая моя голяма уста все много знае. Затова следвах сто години (е, почти сто години). Не мога да търпя някой да дрънка глупости пред публика и да не се обадя!

Abyssus abyssum invocat

А на собствените си, да речем "неумности" - как реагираш?
(говори Шаркан, но от компютъра на Ендър)

Sharkan za Boby:
"Просто няма нужда от българска фантастика"
"Егоизъм, отчужденост, комплекси, лицемерие"
Два твои цитата, боецо срещу домораслите лапачи на държавен бюджет.
Наистина ли мислиш това, което е подписано от теб?
Тъжно. /На мен ми е тъжно, което си е моя грижа, обаче!/
Обаче нека застана в менторска поза, изтърпи го за малко. Вярно е, че всеки използва себе си вместо линийка за оценяване на света - просто никой друг не ти е винаги подръка, освен ти самият. Но полезно и резултатно би било, докато измерваш околните с твоите си лакти, педи, за по-дребните използвай пръсти и нокти, та докато мериш, не забравяй че в математиката /понеже, стори ми се изказваш нейде възхищение от тази наука/ съществува понятието несравними величини. Арабите имат чудна поговорка: Чужденецът има очи, но е сляп. Всеки спрямо всеки е чужденец, защото не вижда душата му на длан. Така че, както е казал Рей Бредбъри - я по-кротко! Не е голяма грешка да съдиш другите по себе си, но имай едно наум - нямаш квалификацията на Господ, че да си универсален, безпогрешен и окончателен уред за измерване!
Може би наистина завистта е най-българската черта от характера. Егоизмът... бъкано е с него навсякъде по света. Отчуждеността - още не ни е национален проблем, въпреки че вероятно натам вървим, кой знае. Комплексите са харастерни за хлапаците, не за зрели жени и мъже. А лицемерието... Също е общочовешко нещо. Обаче... кои от всичките посочени качества ги има у теб, и поради тях не можеш си представи, че е вероятно да са в по-малки количества у "другите".
Дотук с втория цитат /започнах с гъ** нагоре/.
За първото цитирано изречение - нямам думи, само изрази, боя се, повечето нецензурни. Но ако ще водим някакъв приличен разговор, държа да отбележа: мнението ти не ми звучи изненадващо, след презрителното изказване за българската митология. Съмнявам се, че я познаваш. Това си е твой избор и твоя истина - задръж си ги, да са ти честити. Само дето така сам си избождаш очите, хайде, по-меко - стесняваш кръгозора. Да не би да си прекалено остарял, честни данъкоплатецо, и няма за какво да живееш, няма на какво да се зарадваш, да научиш, няма какво ново да откриеш в познати до втръсване неща? Е, тъжно ми е за теб. След онова, което прочетох като твое становище, мога само да ти пожелая лека пръст.
Иначе съм "съгласен" в едно: повече лекари, програмисти и инженери, а с писатели, артисти и художници ще наторяваме почвата, за да има какво да папкаме. Само така тези отрепки - слово- и четкоблудци - ще изпълнят великия си дълг към Фатерланда и социалистическата родина, HEIL!
/в скоби и подшушнато на ушенце: Боби, ти да не си скинар бе брато? Щото много мязаш/

към останалите:
Е, възлюбени чеда, говорете си за клуба. Приятно прекарване.

Когато ме хванат в крачка, обикновено потъвам в земята от срам! Опитвам се, когато се усетя, да си призная грешката и препоръчвам и на останалите да постъпват така.

Abyssus abyssum invocat

Не смятам, че това твое мнение изобщо заслужава отговор. Най-малкото защото не е никак коректно да ивадиш отделни цитати от контекста, в който са били употребени и да ги коментираш, при това - крайно тенденциозно. Все пак, моят основен недостатък отново взема връх и ето го плодът:
Ще започна оттам, откъдето завършваш. Не, не съм скинар.
След това - отначало.
Ще допълня първото изречение, което коментираш, защото явно то не е успяло да пробие до нечии обгърнати в мъгливи видения за величие и непоклатимост на тъй нареченото явление българска фантастика мозъци:
"Просто няма нужда от българска фантастика в този и вид!"
Твърде дълбокомислено и цветисто се изразяваш за тази част от недостатъците, които съм си направил труда да спомена. Донякъде си прав, не съм склонен да се съглася само с тълкованието ти за комлексираността - тя е доста разпространена, дори и сред определените от теб като "зрели жени и мъже". Огледай се около себе си - та това е една от основните мотививиращи човешкото поведение сили. За нещастие, твърде малко хора осъзнават този факт за себе си (страхувам се, че и ти попадаш в това число). Съгласен съм, макар и да оспорвам правото именно ти да ми поставяш подобна диагноза, че, поне частично, споделям изброените недъзи на характера. Знаеш ли, обаче, коя е основната разлика между мен и гръмко наричащите себе си "български фантасти"? Аз не се опитвам да тиражирам егоизъм, отчужденост, комлекси и лицемерие на хартия, да взимам пари за това и да се оплаквам, че твърде малко хора са си купили появилият се като резултат боклук.
И къде, по дяволите, съм се изказвал презрително за българската митология? Или съм крайно късопаметен, или нещо си се объркал! Изказването ми в тази връзка беше в смисъл, че българската митология (поне някои елементи от нея) би изглеждала неразбираема за един чужденец, ergo би била направила произведенията, в която е употребена директно, непродаваеми в чужбина. Какво презрително виждаш в това?
Ако си решил да разширяваш нечии интелектуални хоризонти, защо не започна първо от себе си? Би имал определена полза от един по-малко разтеглив (поне не до безкрайност) критерий какво си струва четенето и има някава стойност и какво - не. Колкото е лошо да се проявяваш като кон с капаци, какъвто ме наричаш индиректно, толкова - и да приемаш всичко, написано на хартия, за шедьовър на изящното слово.
Свободният пазар си има своите недостатъци, но има и едно основно предимство - некадърните не оцеляват. Това, за нещастие, не важи за българската фантастика. Именно нейните най-отявлени и открояващи се представители са построили комунизма в най-лелеяната от масите форма. Няма критетии за оценка, цари пълна безкритичност и това просто погубва свежите проблясъци, които се появяват периодично. След като е повече от ясно, че няма човек или група от хора, която да може да направи достоен подбор и да подкрепи това, което наистина си струва, защо не оставим пазара да свърши своята работа? Или и ти си от ония, които смятат, че фантастиката е за избрани, а не за масовата публика? А той, пазарът, така или иначе ще надделее. Защо удължавате агонията? Оставете нещата на естественото им развитие. Нека има български писатели, артисти, художници, но не на шуро-баджанашки, съюзочленов или някакъв подобен принцип, а такива, доказали себе си пред лицето на по-голям брой хора от този на камерната групичка, която се интересува от тях в момента.

Към останалите: Не позволявайте да ви прекарват! Употребявайте вместо това думичката "изкарване".

Abyssus abyssum invocat

Щом мнението ми не заслужава отговор, защо си хабиш тока да ми отговаряш?
И прощавай, ама в текстови режим мога да вярвам само на онова, което е написано. Ако с интонация или жестикулация си маркирал, че "друго искаш да кажеш" /ами кажи го де, не просто искай да кажеш!/ - това в цитатите не личи. Дай си труда да си прочетеш собствените мнения, погледни ги отстрани и прецени дали са дръпнати от контекста.
След като имаш нещо предвид, изкажиго пълно и точно, не да се обясняваш после.
А твоите интелектуални хоризонти да разширявам - прощавай, но не е моя, а лично твоя работа. Подразних се само колко самоуверено звучиш в контраст с някои твои твърде смислени мнения /дано не греша и наистина са твои/.
...Съжалявам, друг път ще продължа... /очевидно има какво да си кажем, опоненте. Саби или копия?/

Ha taka. Boj PO mutrata

1. Къде е този клуб?
2. А защо сте го нарекли точно "Ефремов"? Защо не "Лем", например?