Клуб И. Ефремов / Фен клубове / Фантастика

Не се горещя чак толкова. По-скоро когато вляза в дадена роля, обичам да я изиграя до край. Да изстискам от опонента си и последните аргументи в защита на тезата му. Чак тогава мога да "омекотя" малко позицията си. Ако човекът срещу мен не е кибритлия и расъждава с главата си, то би разбрал подобен подход. Може и да си прав - нямам кой знае какъв собствен опит с българските издатели и българският книжен пазар (даже опитът ми в това отношение клони към 0). Но разбирам от маркетинг и мога съвсем искрено и убедено да твърдя, че в това отношение нещата у нас не се правят по най-добрия начин. Целият проблем се заключава в това, че до крайния потребител (наречи го елитен фен, наречи го по-интелигентен от средното, но щом някой иска от него да купува, пък било то и фантастика, значи е потребител) не достига достатъчна по количество и качество, както и като начини за опосредствяване, информация. За да се достигне едно по-високо и по-качествено информационно насищане на пазара, промени трябва да има по всички звена от веригата - като се започне от самите автори, мине се през техните издатели, след това печатници, разпространители и дистрибутори.
В момента кръгът е порочен - повечето писатели не са професионалисти, съответно издателите не желаят или не могат да инвестират в тях, дистрибуторите не обръщат внимание на книга, издадена в малък тираж и с недотам добър външен вид, книгата не достига до крайния купувач, той не дава пари за нея, после обратно по веригата - дистрибуторите нямат печалба, същото се случва и с издателите, няма пари и за авторите и те си остават непрофесионалисти, които се издържат от друго, а пишат в свободното си време. Къде, според теб, може да се разкъса този кръг? Единствената идея, която ми идва на ум, е тази за по-големи инвестиции в маркетинга на книгите. Трябва (не обичам да употребявам тази дума, но понякога се налага) да се намерят хора, склонни да инвестират в подобно рисково предприятие. За да стане това, писателите трябва да направят някои компромиси и да направят книгите си малк по-комерсиални. Не говоря за крайности, но има нужда от известна промяна. Това няма да стане чрез завиране в някоя пещера през девет планини в единадесетата. Много мога да говоря за методите на маркетинговите проучвания и за това какво могат те да донесат на авторите. Ето такава обратна връзка имам пред вид. Но ще свърши работа и по-прост вариант - издава се българска книга, тя (да допуснем) се купува по-малко от очакваното, съответно авторът и променя нещо в следващото си произведение. Трудно би било да се налучка вярната посока с този метод на пробите и грешките, но мисля, че си струва да се опита.
Когато говориш за периода след Съединението, не забравяй състоянието, в което се е намирала самата Турция тогава. Причините за окончателното рухване на Османската империя са били военни, политически, но най-вече икономически. Неуспяла да се адаптира към зараждащия се в Западна Европа капитализъм, пропуснала периода на първоначално натрупване на капитали, подчинена все още на феодални порядки, турската икономика по онова време е в окаяно състояние. Такъв е и стандартът на живот на поданниците на султана. Логично е при това положение да се гледа със завист към съседа. Това не се дължи на цветущото състояние на България, а на пълната мизерия в Турция. Спомни си какво се случва с нашата скъпа родина само година по-късно, през 1913, след Междусъюзническата война. А само няколко години след това България попада във вихъра на Първата световна и това обезмисля всякакви изводи, направени на базата на този период. Как можеш да правиш сравнения, когат нямаш пред себе си тренд, тенденция на развитие, а само моментна снимка, при това направена през очите на чужденец?
И какво направи после Ататюрк? Направи Турция светска държава! Успя да я задържи встрани от хаоса и да укрепи икономиката и. Дали е взимал пример от Фердинад (ето още едно потвърждение за робско мислене - да си викнем цар от Германия, щото не можем да си намерим наш)?
Хайде да свършвам (с писането), че много се отплеснах!
И си пази душевното равновесие, че то е най-ценното нещо! Посети личния си зъболекар тия дни - с 42 зъба трудно се дъвче. Сигурно си само на каши и супи и затова толкова скачаш!
Е, сега вече наистина прекалих.

Abyssus abyssum invocat