"Ender's Game "ot Orson Scott

Interesna li ?

и... книжката е страхотна

Dori ima tema - Ender's Game - sega e na vtora stranica...

КАто че повечето от хората тука са я чели, да ти кажа...

Не ми стана любима книга, обаче ми беше интересно да я чета - има действие, има и размишления за отношенията между човечеството и останалите раси във Вселената. Всъщност книгата започва с дефинирането на един определен начин на общуване между тях и завършва с отричането му.

Когато я четох за пръв път се подразних, че главните герои са деца. Смятах, че не може такава отговорна дейност (като това да бъдеш главен герой на роман ;-) ) да бъде поверявана на разни изтърсачета. По-късно обаче разбрах, че дори НАСА наема деца и тийнеджъри да работят с компютрите им, понеже те имат много по-добри рефлекси от възрастните, много по-кратко време на реакция (ако трябва да се управлява дистанционно космическа сонда, да речем) и много по-лесно учат нови методики. Това не ме накара да захаресвам "Играта" повече, но поне оправда в моите очи един нейн недостатък.

Hellen

Книгата е изключителна, многопластова и динамична. За съжаление съм чел само нея, останалите части тепърва ще ги чета. По ценното в книгата за мен не е отношението между нас и другата цивилизация, а описанието на бруталното преформиране на психиката в името на някакви "възвишени" цели. Това, че военните знаят само един начин за постигане на резултат, не означава че той е най добрия. Изкореняването на всичко добро и позитивно, за да се създаде една машина за убиване е нещо, което се случва всеки ден на много места по земята. А у нас (в нашата казарма) се изкоренява пък желанието за това да си свършиш добре и бързо работата - защото ще ти дадат още и още, а може и от свободното ти време да вземат. Тук осъзнавам какво значи "не е важно да постигнеш целта, важно е да вървиш по пътя към целта". Военните са сред най-непродуктивните хора които съм срещал (те бълват тонове продукт, под формата на записки, обяснения, инструкции и прочие никому ненужни глупости). А взимат големи заплати и имат гарантирана работа.

Айде свършвам, че и без това накрая нищо общо с "Играта на Ендър" не остана в мнението :).

nesto, koeto posle ne vleze v knigata.
A imenno che sa izbrani deca zastoto te sa mojeli da ubivat burzo i bez zaddrujki.
Priemali sa vischko kato na igra
A vuzrastnite sa zapochvali da se zamislqt predi da strelqt
Nqkoj akomopje da nameri razkaza ste sum mu blagodaren za tochniq citat

Българската литература

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мисля, че така се казваше журналният вариант на Играта на Ендър и излезе в едноименния брой 10 на SF трилър. Не ми е под ръка в момента обаче.

-------------
- Нейм?
- Goa.
- Пиши: Гоа. Мейл ор фимейл?
- Имейл?
- Пиши: хермафродит.

Не смятам за недостатък това, че главният герой е дете. Напротив, той можеше единствено да е дете, иначе книгата нямаше да се получи. Всички идеи на Кард се крепят на това приемане. Целият психологизъм на ситуацията, цялата драма, която накрая се оказва страшна трагедия, взаимоотношенията на гравния герой с околната среда, всичко това е взаимосвързано и спояващият елемент е именно детското у героя.

-------------
- Нейм?
- Goa.
- Пиши: Гоа. Мейл ор фимейл?
- Имейл?
- Пиши: хермафродит.

много от пишещите тук я смятат за култова книга. Според мен тя е много силно произведение, но наистина култова книга е нейното продължение - Говорителя на мъртвите. А казват, че и второто продължение - Ксеноцид - заслужава внимание (за съжаление обаче май няма скоро да излезе на български).

-------------
- Нейм?
- Goa.
- Пиши: Гоа. Мейл ор фимейл?
- Имейл?
- Пиши: хермафродит.

Убийствена книга! Може да се опише само с една дума: изключителна!

Cognito Ergo Sum!