Май не. Май това не е целта и смисълът на съществуването и.
Май никой не познава бъдещето. То се кове ден за ден. И във всеки един момент може да залитне в неочаквана посока. Опа, май го избивам на метафизика.
Както и да е. Една от книгите които си поръчах на Хелън май доста точно улучва тренда на настоящето. Дадох я на един приятел да я прочете пръв и той е очарован от прочетеното до момента. С нетърпение очаквам да я прочета и да напиша нещо за нея.
Някой да е чувал за авторка на име Ейн (Айн) Ранд ?

Кога ли ще дойде 1.9., за да захапя и аз въпросното четиво - Atlas Shrugged ?

Гледам тук хората са се занимавали с обичайните неща - хумор, ритане по кокалчетата (и други по-болящи места), сбирки на 'Ефремов' и пр. Аз на морето прочетох "Ксеноцид" на Кард. Книгата е добра, макар и не на нивото на "Говорителя" или на "Играта". Може би защото авторът е обърнал курса в посока космическа опера (донякъде) и липсва опожаряващото емоциите човеколюбие и емпатия на "Говорителя" или спиращия дъха мрачен екшън на "Играта". Все пак книгата определено си струва. Може би дори си струва да бъде издадена на български, макар че очевидно местният пазар е твърде постен и издателите трябва внимателно да подбират бъдещите си проекти, за да не се препънат лошо. Някой друг да я е чел ? С радост ще обсъждам достойнства и недостатъци.

А вие фенове какво правихте/прочетохте през миналата седмица ?

The state is the great fiction by which everybody tries to live at the
expense of everybody else

Не съм съгласен, че фантастиката не познава бъдещето. Всъщност, като се замисля, единственото нещо, за което не са се сетили е клетъчния телефон...Разбира се аз говоря за чистата НФ.
Какво чета напоследък ли? Ами боря се с изключително скучноватия Дейвид Едингс като го разреждам със стари "Трилър" -и. Много здрави разказчета има там....

извинявам се за правописните грешки, останалото е липса на вкус.

По моему НФ-то направо чертае пътя на бъдещето, няма да се спирам на Жул Верн ама като го погледнеш то си е така. По специално предметите и технологиите - идеята за тях. А за обществото не знам, повечето автори променят света, но хората си остават същите, дали това е възможно, ВИЕ ми кажете?, аз лично се съмнявам. И Дарвин е казал че: " Количествените натрупвания водят до качествени изменения", а гледай колко народ поземята май минахме отдавна петте милиарда.

Kletachnia telefon e predskazan v "Tova se sluchi na 35 mai", ot Erih Kestner. Sega to moge i da ne e chista fantastika no e fantastika (detska).

Hey :),

Javno ima hora, za koito tova ljato e vreme za zabavlenie. As lizhno prez poslednata sedmica dadoh 3 ili chetiri degurstva, edno kontrolno, niz ot drebni nepriatni zadachi, koito njama i smisal da spomenavam :). NO, za smetka na tova, si zeh ot tukashnata biblioteka (Voennoto uchilishte v Shumen) "Alejata na prokalnatite" ot Zelazni i "Odiseja 3001". Pogelavam vi priatno izkarvane na Cona, as sas sigurnost njama da moga da doida.

A za poznavaneto na budeshteto - Internet ne go poznaha... Spored men samo fragmenti mogat da se poznajat, no ne i cjalostnata kartina - za tova si trjabva jasnovidka :).

Клетъчния телефон - такъв, какъвто го знаем днес, се появява за пръв път в романа на Хайнлайн Space Cadet (1948)

Според мен Ксеноцид не отстъпва на първите два романа от поредицата. Едно достойно продължение, изключително многопланово, с оригинални нови идеи (сюжетната линия с планетата Дао и момичето-компютър е невероятно попадение). За съжаление едва ли ще излезе скоро на български, защото за момента цената на авторските права е непосилна, като се има предвид състоянието на българския пазар на фантастика.

Целта на фантастиката е да ПРЕДПАЗВА!
Макар, че и ПРЕДСКАЗВА!
Древните римляни са казали "Историята е майка на знанието и учителка на живота!" Ама някой да се е ПОУЧИЛ от историята?
Ей затова е фантастиката - по-скоро да предпазва и да УЧИ. Ама и на нея някой да й обръща внимание.
Но въпреки всичко нещо и някой трябва да ни държи БУДНИ! Инак заспим ли - те ти го и АПОКАЛИПСИСА! Без намесата на Господ!

Quot homines, tot sententiae.

ЗДрасти! ЕСтествено че не познава бъдещето. Тя го налучква! И затова някои си мислят че предсказала това или онова. ПРичината да налучква а не да предсказва е доста прозаична - никога не си е поставяла такава цел. Писателите фантасти търсят просто нови декори за стари чудеса. Нищо лошо, нали трябва да е интересно. В малкото случаи когато някои автор действително се е вълнувал от бъдещето и го е показал това в някое произведение се е оказвало че автора е слаб футуролог, програмист, политолог, социолог и т.н; слаб дори за любител. Единственото изключение за което се сещам е Кларк и Стругатцки. Лем и Азимов - твърдо не, твърдо не и Верн. Това си е мое мнение, карайте се колкото искате, не ми пука.

В момента чета Xenocide и планетата се казва Path