Final Fantasi: Най-добър фантастичен филм ли? / Фен клубове / Фантастика

Чета от известно време постингите по темата и се чудя. Ама наистина.
Преди да съм забравил, нека кажа на NIKITA, че съм съгласен с нея, но в няколкото мои постинги се въздържах от силни думи не защото не ми идваха на ум в главата, а защото не бяха за постинг!
Сега, мисля ние тук се вземаме много насериозно и въртим мелницата на приказки по отношение на нещо, за което другите вече забравиха (и с теб съм съгласен, StormWitch). Нещо повече, някои хора тук обявиха недоносчето за явление и започнахме да му приписваме блестящо бъдеще. Не искам никого да засягам (затова и ще спестя пипера), но не мен ситуацията ми изглежда (гротескно предадена) така: Специалистите по производство на дъвка от страната Мапония след 4 години упорит труд и няколко гениални патента, разработват компютърно контролирано производство на алуминиева дъвка. Предимствата: блестяща е (можеш, примерно, да се оглеждаш в нея), лека е, устойчива е на ерозия и е с голямо бъдеще (според тях). Специалистите по ядене на дъвки от страната Му-Ес-Ей с любопитсвто се наредили на опашки (първия, че дори и втория ден след "премиерата", а някои даже и на третия), опитали, намръщили се, теглили една солена на мапонците и забравили тая работа. Обаче в един форум в Мългария се намерили специалисти по осигуряване бъдещето на алуминиеви дъвки (на доста хора тя кой знае защо доста се усладила). Някои предрекли, че след време ще се ядат само такива, че останалите (като мен, NIKITA, StormWitch и допускам други "консерви", по-свенливи да изкажат сродно мнение) нямат вкус и че след време (благодарение на засилена реклама по онова, на което след 100-200 години ще му викат телевизия), та казвам благодарение на интензивно промиване на мозъците, ще започнем да възприемаме (аз не, защото слава богу отдавна ще съм се спасил от това бъдеще) алуминиевите дъвки като дар божи, като първа наслада и естествено развитие на прогреса, още повече че те най-вероятно (в трудния преходен период) ще бъдат поднасяни леко подсладени (за да се запази някаква прилика с "истинския" продукт).
Такива работи ви казвам...
Ако пофантазираме за МОЕТО бъдеще обаче (онова, което виждам аз или по-скоро, което ми се иска да се реализира, защото с това глобално затопляне и т.н. изобщо не е ясно ще има ли някой, който да се безпокои за тези неща след 100-200 години), та в моето бъдеще хората ще са освободени от грижата за оцеляването, ще вършат все по-малко затъпяваща работа и ще имат все повече свободно време да се изявяват кой с каквото може. И няма да се тикнат в студиа за да карат суперкомпютрите да създават все по-точни техни подобия (това тогава сигурно ще може да става с натискане на един клавиш, ако още се използват клавиатури - едва ли!), а ще търсят истинска (а не опосредствена) изява. В моето бъдеще всеки ще иска да е артист (най-общо казано) и много ще могат да бъдат. Компютрите сигурно ще правят изявите им по-лесни и може би по-ефектни, но те няма да създават неотличими от прототипите образи на хора, защото това ще бъде безсмислено. И това, че някой някога (в смешното минало) е обичал алуминиеви дъвки ще остане като куриоз (ако бъде запомнено изобщо, разбира се). А думата "маркетинг" няма никому да говори нищо и отдавна ще е забравена, но не защото е мръсна, а защото няма да има нужда някой да те лъже, че алуминиевите дъвки ставали за ядене.

A sign from a Majorcan shop entrance:
Here speeching American.