Малеее, откога не бях пускал нова тема тука... мдам... Та на въпроса.
Направило ми е впечатление като чета фантастика, че авторите не са вярващи (не вярват в Бог) или поне не го показват. Те по скоро го отричат, приемат съвсем други фактори като определящи. Същото в голяма степен мисля, че важи и за хората, които четат такава литература. Те са по скоро реалисти, отколкото вярващи. Признавам си че и аз съм такъв в доста голяма степен. А вие?
Пример за да не бъда голословен :
" Циана вдигна глава към небето. Вдигнаха глави и четиримата бойци, за
да изстинат в нажежените си доспехи: от млечносиньото небе над тях се
спускаше безшумно някаква заслепяващо бляскава машина.
- Не бойте се, куроси! - рече им Циана, защото ге се наканиха да
побягнат или да паднат по очи, когато машината слезе току над главите им.
Машината застана във въздуха на метър от опечената пръст на Елада, а в
средата й се отвори едно кръгло прозорче. Сякаш самият Адонис, пролетният
любовник на Афродита, надникна от него - толкова гладко, хубаво и младо бе
лицето на мъжа, който подаде оттам ръка:
- Качвай се!
- Но защо, моля те... - възрази арестуваната.
- Нареждане от Института!
И тя пое ръката му, която енергично я издърпа нагоре. Прозорчето се
затвори, а машината мигновено се самоизстреля като стрела по посока на
Олимп и влезе в самото слънце.
.....
След като се изтръгнаха от вцепенението си, бойците на Костакис
нахлуха с трагически викове в двора на Праксител. Костакис излезе от
сянката на беседката с лошо предчувствие. Той тъкмо бе се съгласил с
известния елински философ и геометър, че не си струва да занимават целия
ареопаг с някаква си хетера, когато нещата могат да се уредят и на четири
очи, а сега сделката изглеждаше застрашена.
- Бо... богът от машината и... и... - пелтечеха стражите.
- Един да докладва! - заповяда Костакис.
Посоченият не успя да се успокои и продължи да трепери като маларичен,
докато разказваше как богът слязъл с машината и отвлякъл поверената им
арестантка.
- Ааах, идиоти! Ще ви дам аз един бог от машината! - изрева Костакис. -
Колко пъти ви казвах да не киснете все в театъра!
Праксител и философът навярно не бяха чак такива атеисти, защото с
много богобоязън се загледаха в небето по посока на Олимп. Там обаче, както
и преди, нямаше нищо друго освен огнения лик на Хелиос, който, въпреки че
си беше чисто елински бог, с непонятно за хората еднакво старание изпичаше
в пещта си красивото и грозното, мъдрото и злото, истината и измислиците..."

Това не е единственният пример, който мога да дам, обаче в момента това ми е под ръка.
Е, чакам да чуя други мнения?!

П.С. А можете ли да познаете от коя книга е този откъс? Много е яка. Пращайте ми отговорите на бележки, аз ще съобщавам резултата. Ако са малко позналите верните килограми на книгата... Ще има бира:)))

"Нищо не променя тъй детето, както космосът и пубертетът."
"На всяка звезда, живот има." - Гьоте

Хора разни...
Да вземем например мен. Ако има нещо, в което да вярвам, то не ми е известно какво точно е. Друг пример: Маг! (Ирррррряяяяяяяуууууууу! Смърт!) Едви ли има нещо в което да не вярва, макар че смесва вярата, науката и фантастичната фикция в някаква много странна смесица, която на село например наричат манджа с грозде. Но това е друг въпрос. Проблема е там, че фантастиката предполага усещане за фикциозност - т.е за нещо измислено. Не мога да си представя, как човек може да вярва с такава презумпция освен ако не отдели напълно (в себе си) тези две неща - вяра и фантастика. Ако пък приема писанията на някой НФ райтър като чиста монета, то вече не е фантастика а ... ново евангелие, жития на зергове и все от сорта
Това е ужасна тема

Все пак именно за това съм я подхванал, щото е ужасна. Няма да ви лигавя я! Малко да се стегнете, че както сте ми се разнежили.... Иначе наистина, на мен също ми се струва, че неможе да има (голямо) сходство между фантастика и религия. Имам предвид, че фантастите и феновете не вярват толкова в Бог, колкото в реалното или фантастичното, те имат друга представа за нещата и съвсем не се оповават на Бог...

"Нищо не променя тъй детето, както космосът и пубертетът."
"На всяка звезда, живот има." - Гьоте

Темата за Бог и вярата е доста обширно развита в най-големия фентъзи - бестселър на всички времена - Библията. Достоверността на повечето фантастични романи не се отличава съществено от нейната. Основната разлика се заключава в това, че в Библията се използва един стар като света трик за повишаване на тиража (използван, например, от Дефо и неговият издател в първото издание на "Робинзон Крузо") - всичко да се представя за истинно. Същото важи и за Корана, както и за всяка друга свещенна книга. Така че, защо им е на фантастите да вярват на конкуренцията?
Сега по-сериозно. Ако един автор вярва дълбоко, много трудно би прописал фантастика. Самата тя до голяма степен анализира и проектира в друга плоскост и от друга гледна точка част от проблемите, засегнати в Библията.
Как би могъл Зелазни да вярва в бога и в същото време да напише "Създания от светлина и мрак" или "Господарят на светлината"? Струва ми се, че фантастиката и религията заемат едно и също място в сърцето на човек и поради това не могат да се намират едновременно там.
А примери за вярващи фантасти (макар и не точно в общоприетия смисъл на "религиозност") има - Л. Рон Хабърд.

Cognito Ergo Sum!

просто вярват не непременно в Бог, ами и в други неща.

Обичам родината - мразя държавата - графити на Бул. В. Левски

Eдин пример за вярващ фантаст - Карл Сейгън. Има и други.

Не знам какво толкова се блъскат двете неща. Даже взаимно се допълват и не могат едното без другото. Просто все още си стои старата мода, тия дето се пишат, че са много наясно с науката, да застават "срещу" религията, да опровергават всичките й твърдения, за да си придадат важност. Реално религията и вярата са различни неща, а най - големите учени винаги са били
силно вярващи, което според мен трябва да е за урок на "невярващите" фантасти. (Нали по начало фантастиката е "научна")

It's not a nightmare,
this things are everywhere.
Can't you see?
This is our reality.

Фантастите са според мен фанатиците на новото време те са оракулите на бъдещите богове, колко те ще приличат на старите това е друг въпрос, но ако човек не вярва силно в нещо то той не може да накара и читателите си повярват в това което пише макар и да знаят че не е истина. Във фантастиката се обсъждат всички вечни въпроси измъчвали човечеството през цялото му съществуване, обясняват света макар и бъдещ (но невинаги), както досега го е правила религията. Според мен фантастиката и религията не се противопоставят, а вървят успоредно в една посока и просто обхващат хора с различни способности (и желания) да разберат света който ги заобикаля.

-----------------
за малу дъ умръ ут скукъ

Чудесно казано... Много мерси за мнението, но не мислиш ли, че се случва понякога и двете понятия фантастика и религия да се скупчат в едно? Ето давам ти друг пример - Дюн. От това по фантастична книга - здраве му кажи. Но в същото време се отнася и много сериозно и към религиозната част. Почти непрекъснато се говори на такава тема там. Даже в един момент Лито го обожествяват май... А пък Пол се превръща в месия. Вярно самата книга много е близка с исляма, като вяра, но все пак... хммм?

"Нищо не променя тъй детето, както космосът и пубертетът."
"На всяка звезда, живот има." - Гьоте

точно в това е въпроса, те не са религиозни... или поне не всички. То и аз вярвам, но не по такъв начин по който им се иска на свещенниците и католиците да речем...

П.С. И все пак нема бира... знаеш защо!

"Нищо не променя тъй детето, както космосът и пубертетът."
"На всяка звезда, живот има." - Гьоте

Добре де, учените са вярващи. Но науката иска факти. А къде е доказано, че Бог съществува? Можеш ли да (ти или някой изобщо) да докаже нещо от това за което става въпрос в библията да речем? Ангели, дяволи, ад, рай, Бог и т.н. А в колко книги които съм чел, писателите представят нещата съвсем обратно и излиза, че не Бог е виновен или невинен, а самата техника да речем! Тук май ще се пообъркаме

"Нищо не променя тъй детето, както космосът и пубертетът."
"На всяка звезда, живот има." - Гьоте