Re: Sarafova / Фен клубове / Фантастика

Темата (и въпросът) за смисъла на живота е една доста глупава тема. Ще се опитам да илюстрирам с два въпроса, които не изискват отговор:
1. В едно село бръснаря бръсне всеки, който не се бръсне сам. Кой бръсне бръснаря?
2. Защо човека има три ръце?

Първия въпрос илюстрира психологическия феномен инерция на мисленето. Човек свиква с дадено понятие, прилага го тук и там и понякога забравя че въпросното понятие има строго определена компетентност, извън която няма смисъл. В случая, понятието смисъл (на живота) има компетентност строго определена гледна точка и тя е - субекта. Винаги когато ние използваме думата смисъл, се подразбира някаква полза (какъв е смисъла от това една кола да се движи? Да ме вози естествено) за субекта. Ако някой се сеща за изключение - нека ме поправи. Понятието смисъл приложено обаче за нещо много над субекта си губи компетенцията. Невъзможно е да не се доуточни - за кого да има смисъл живота? Пак за субекта? За бог? За принципите на мирозданието? Докато не се уточни гледната точка, подобен въпрос е лишен от каквато и да е логика.

Втория въпрос се включва в темата косвено. Той илюстрира един доста популярен кръг въпроси, аз лично ги наричам въпроси съдържащи грешна презумпция. Ясно е че не може да се отговори защо човек има три ръце след като той няма три ръце. Но за много други въпроси това не е така ясно и затова много хора стигат до извода, че (например) смисъл на живота има, но на човешкия ум не е по силите да го дефинира. И така тръгва притчата за вечните философски търсения и въпроси (а според мен - глупости). Живота няма смисъл, докато не се уточни гледната точка (повтарям се), но на субекта друга гледна точка, освен неговата интуитивно не му е интересна, затова той по подразбиране задава въпроса именно от своята си гледна точка, което на свой ред е логическа глупост от сорта на кокошката и яйцето. Живота просто съществува (преди субекта), и това че субекта извлича от този факт пряка полза е единствения възможен смисъл за него от съществуването на живота като явление.
Има и един тънък момент - обратната връзка. Ако живота не съществуваше (респективно субекта) , то и субективната гледна точка, която осмисля съществуването на живота не съществува (т.е. - кого ще го боли, че ни няма? Нас? Ами нали ни няма?) Това е така. Звучи парадоксално, но е съвсем естествено. Та нали никого не го боли за трилионите яйцеклетки изтекли в канализацията (и неизвестно къде още) - потенциални личности (респективно , нови субекти , които биха отбелязали факта, че живота съществува, като едно доста приятно обстоятелство).
Да не се разливам повече.