Много хубава книга! Малтус би я харесал!
Поставя много интересни въпроси за моралната отговорност на творците и новаторите.

ВИе какво мислите ?

Това е една от онези книги, които започвам да чета просто защото са увлекателни... В един момент затварям последната страница, защото книгата е свършила... а в главата ми всъщност не е свършила. И сюжетът се оказва само отправната точка за мисли, които само най-бегло са свързани с него. Наистина е прекрасна книга!!!
Не зная коя точно отговорност имаш предвид, вероятно онази пред обществото, на което си член... Аз обаче по-силно се вълнувам от отговорността, която носи пред себе си една личност със способности или качества, които са рядкост или са недостъпни за членовете на това общество. Отговорността да бъде реализирано всичко на което си способен... за добро или за зло... а всяка новост или напредък, то всъщност е напредък в една посока, която е невъзможно да се определи изначално дали е напред или назад, а и защо да се ограничаваме само в тези двете?
Дори не зная наистина ли е отговорност, а не необходимост... В края на краищата, това което си, е онова, което ти се случва...

Ignorance is bliss

Ако можеш да промениш света по определен начин, би ли го направила ?
В книгата Шооран започва да твори повече земя за хората. В резултат настава суша и хората които до този момент са мечтаели за нови оройхони започват да проклинат илбеча задето е променил света. Видиш ли те били щастливи и преди - гладни с вечно увеличаващо се население и мизерия, войни и болести.

Накрая делото на Шооран извежда хората на нова земя, подобна на нашата, където благополучието зависи от способностите и труда, а хората вместо да са благодарни се страхуват от него и го проклинат в митовете си. Наричат лошите хора 'шоорани'.

Тук трябва да зачекна приказките на Гоа за 'хубавото минало'. Как хората имали време да мислят и били щастливи. Логинов казва именно това - в ръцете на добрия творец прогресът винаги носи добро на хората. За нещастие те често не оценяват добрината по достойнство просто защото хората трудно се променят в рамките на 1-2 поколения.

Например за да се научат хората в Западна Европа да се къпят поне 3 пъти седмично са трябвали повече от две столетия.

Доколкото пък аз разбирам от твоите думи, става дума за следното: хората са тъпи твари и трябва да получават съответното отношение. Освен това не ценят нищо, получено наготово, трябва да получават само това, което сами си направят, за да няма кого друг да обвиняват за собственото си нещастие.

Нет товарищи...
Кое, кое?
Културата, брат...

ама май ме тълкуваш както Дяволът тълкува Евангелието.

Хората били тъпи твари и трябвало да получават съответното отношение...
Това ли съм казал ? Първо прилагателното 'тъп' не е много приложимо спрямо 'твари' тъй като самата дума 'твар' съдържа в себе си оценка за липса на интелект.

Освен това хората не може да 'получават' нещо, след като сами са си го направили. Получаването предполага намеса на второ лице.

Ама нейсе щом ти казваш какво аз казвам ще взема да се съглася с теб.

Не казвам какво казваш, а това, което разбрах от твоите думи, че казва книгата.

Нет товарищи...
Кое, кое?
Културата, брат...

е очевидно проблемът е в мен...

Ъ-ъ. У мен е.

Нет товарищи...
Кое, кое?
Културата, брат...<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от Xapви на 17.05.01 11:15.</EM></FONT></P>

Редактирано от Xapви на 17.05.01 11:15.

аз ще го поема.

----------------
When you dream there are no rules -
People can fly...

пак се сдъфффкахте за глупости???
Нали си говорехме за книгата...
Всъщност, някъде по-горе имаше май въпрос към мен. И отговорът е да, разбира се. Не съм сигурна какво точно иска да внуши Логинов, но това, което пасва най-много на моята природа в тази книга е следното... Вярвам, че глобално правилен път няма, нито правилни постъпки изобщо... Но ако имаш някакъв дар, ако имаш какво да дадеш, било на себе си или на човечеството или на обществото или както искате го наречете... длъжен си да го направиш.... Кой ще прецени дали е полезно??? Дали е добро??? Ами кой може да го прецени??? Пък в края на краищата, нима единствено Доброто (дори ако някой посмее да го дефинира) е причината за прогреса и за развитието...
И по-жалкото е, че според моята интерпретация, Шооран накрая загуби... В реалния живот точно така се и получава, всичко онова за благодарността на масите, за моралното удовлетворение си е чиста заблуда обикновено...
Отстрани неговите действие водят до промяна за хората, в края на краищата положителна.... Неговата единствена "награда" е да се превърне в онзи елемент, който ще провокира следващата промяна, следващия Шооран...
Осъзнавам, че книгата е прекалено многопластова, за да мога да дам някакво завършено мнение, само си помислете за Земите на добрите братя... Колко далечна е алюзията според вас?
Погледнах и другата тема за книгата, някъде на втора страница е в момента. Мисля си, че щом може да докара толкова много противоречащи си или разнопосочни мнения не е за пренебрегване...

Ignorance is bliss