В клуб Политика водя един спор с RAGE за фундаменталните научни изследвания. На всички е ясно, че човешките постижения описани във фантастичните книги биха били възможни само ако се инвестират значителна част от ресурсите на човечеството (според мен поне 5% БВП) за изследвания и то за дълъг период от време - поне 1-2 поколения.

Морално оправдана ли е такава политика ?
Няма ли същите резултати да се постигнат от само себе си без да се налага да се тласка обществото в тази посока ?

така като гледам поста, ти имаш предвид правителствата да инвестират в наука
в *нормалните* държави основните инвестиции са от големи фирми, и като цяло надхвърлят 5 процента от БВП на дадената държава.
друг е въпроса дали и кога ще достигнем даден етап в познаването на фундаменталните правила на света - тук може да се спори до посиняване дали изобщо светът е познаваем.... което според както аз ги виждам нещата е безсмислено - ще поживеем(те) ще видим(те)

въпросът за *моралност на такава политика* е неясен (имам предвид, че немога да разбера какво питаш????)

също и за *постигане на същите резултати без да се тласка обществото* - какво общо има *обществото* и, примерно, законите на Нютон?

Мисля, че в Сащ се заделя много повече.
Дали е морално - ... Морал, политика! А стига бе.

Фактите от историята показват, че всички цивилизации, съществували до този момент на земята, постепенно са изпадали в застой и са изчезвали. Очевидно е, че всички те са били не-технологични цивилизации, с неутрално до негативно отношение към разработването на технологии. Единствената цивилизация до този момент, която продължава да съществува и не проявява признаци на технологичен упадък, е цивилизацията от европейски тип, която *форсира* целнасочено ресурсите си в тази посока.

Ако въпросът, който дискутираш с опонента си е дали е морално да се пращат сонди на Марс, докато децата в Индия гладуват (примерно), аз бих отговорила, че двете неща нямат връзка помежду си. Няма идеални общества и винаги ще има някой, който да е или гладен, или болен, или недоволен от нещо. Но ако изчакваме да си разрешим проблемите на Земята, за да започнем да изучаваме останалата част от Вселената, ще вземем да загубим ищаха си за търсене.

Имаше един разказ на Шукшин, в който някакъв ентусиаст от малко сибирско селце тича насам-натам и разправя на хората: "Человек на Луне! Человек на Луне!" Те му отговарят намусено: "Че какво толкова - ми той е американец." Той казва: "Какво като е американец, нали *човек* е кацнал на Луната!" Те пак: "Ама виж реколтата, картофите пак са загнили..." Той отговаря: "Остави картофите, човек е кацнал на Луната!" Въпрос на приоритети...

Между другото, ако някой може да ми припомни как се казва разказа на Шукшин и откъде да го намеря, бих била много благодарна.

Hellen

Въпросът е за държавната намеса в науката и защо държавата трябва да определя какво да се изследва и какво не. В крайна сметка ако хората годишно харчат повече пари за нови разработки в областа на чипса и пуканките, отколкото за космически разработки това си е изцяло тяхно право и никой няма право да им казва, че не са прави и да им взима парите за пуканки и да ги дава за ракети.
Същото важи и за децата в Индия. Те са проблем на родителите им.
И мене ми се приплаква като гледам Армстронг на Луната, ама се питам нужно ли беше ? Практиката показа, че не е било нужно защото сега никой не се интересува от Луната в краткосрочен план.

Правилно си разбрал за държавата. Аз съм против. В момента разходи за изследвания се правят но от частници за неща които са им интересни и изгодни. За момента частниците не искат да инвестират в лунни колонии. Проблемът е че има голяма група 'научни екстремисти' които подкрепят социализацията и национализацията на изследователския процес, за да се насочат усилията в определена посока (това нарекох тласкане. То се опосредства чрез данъци и насилие спрямо гражданите/поданиците).

За моралността - нещата са прости : Откъде накъде аз трябва с моите данъци да усвоявам Луната ? Ами ако искам да купя на децата си хляб, маратонки или БМВ-та ?

Заделят ама когато и както искат. И никой не им казва какво да правят.

taka ogranicheno be choveko.

Saglasen che goliama chast ot otkritiata sa napraveni v chastni universiteti ili labove. No ima osobeno fundamentalni izsledvania koito ne MOGAT da badat finasirani po chasten pat prosto edva li nikoy shte se navie da dade tolkoz pari

A bez fundamentalni izsledvania e oshte shteshe da si v peshterata (ne che e losho zavisi ot glednata tochka)

Za primer Appolo si vrashta parite 18 pati s razrabotkite pokray proekta a tova se zabravia ne e samo poleta.

Spor v club politika lele dobre che ne vlizam tam nishto che sam ex member na KPSS

Welcome my son, welcome to the machine.

>Правилно си разбрал за държавата. Аз съм против.
за държавата явно съм разбрал, но не разбрах ти против кое си?

>В момента разходи за изследвания се правят но от частници за неща които са им интересни и изгодни. За момента частниците не искат да инвестират в лунни колонии.
това звучи като да смяташ думата *частник* за мръсна... няма да го коментирам - нямам желание, не му е тук мястото...
нямам представа какво е *социализацията*, но знам какво е *национализацията*. мисля че не е хубаво нещо - ако някой мисли по друг начин - хубаво, всеки @@@ с номер, някои - с програма.
btw, *частниците*, искат, или не, финансират и *фундаментални* изследвания (само не ме питайте каде

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Маи против намесата на държавата в науката.
За частниците нещо не си ме разбрал. За мене частник е много красива дума.
Въпросът е частниците да си финансират тези изследвания които искат, а не тези които някой друг смята за полезни. Тях този някой да си ги финансира сам.

"то ще започне само и тогава когато има икономическа причина за това." - Скоро няма да има. Изглежда на първо време за усвояване на Луната ще трябва да разчитаме на правителствата (гадно но факт).