ДНК-то се променя, нови енергии текат, всичко се променя, сигурно и ние. :-)
Добре де, забележчица някаква поне няма ли да отправиш?
(продължавам да те подкукуросвам като дяволче в комина)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Спомни си случай, когато не си знаел какво да правиш, когато не си умеел да го направиш или когато ти е било много трудно, или направо невъзможно да го направиш.

Човек много често не знае какво да прави, може просто да не му достига знание или опит, това не е глезене. Например вземеш си за сефте куче и никога не си се занимавал с кучета, не знаеш как се гледат, това глезене ли е?
Ти си в пети клас и ти дадат да смяташ диференциални уравнение, като не можеш да ги смяташ, това глезене ли е.
Всъщност човек е наясно какво да прави, само когато си е в прословутата зона на комфорта, която представлява отвоювано късче поле от вселената, което си си утъпкал, познаваш, там си копаш, работиш, живееш и всичко ти е ясно и понятно. Имаш си я яснотата на карлито.
Но как пристъпиш навън, не знаеш какво да правиш, щото ако продължаваш със същата яснота, която имаш вътре, скоро ще ти бият шамари. Навън е неясно и неизвестно, който мисли, че знае какво да прави и как да го направи, е голям глупак.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

и аз упорствам в опитите си за реакция

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Всъщност човек е наясно какво да прави, само когато си е в прословутата зона на комфорта,

а когато е изправен пред стена или в някой ъгъл и няма други полезни ходове, просто действа и действията му са винаги единствено правилните точно за него и в точно този момент.
Карлитко, както ти го наричаш, ми даде нещо безценно - самодиспилина, яснота и разни други неща.

трябваше да изобретят уред, наречен луцид дриймър, за да се съгласим най сетне, че има такова нещо като други, осъзнати сънища, те са реалност и постижими.
сега, дали сами ще го постигнем или с помощта на уред, е въпрос на избор.
да постигнеш сам нещо е по трудния вариант и той е пряко свързан с мързела ни. що да тренирам, като мога да го получа наготово, а ?

преди години, затънах в сняг около 1м , в който имах глупостта да се набия. после, с помощта на само един човек и едно просто изречение, извикано силно и с насочена воля, измъкнахме колата ( по скоро някой просто я премести като че ли беше детска играчка ) и си продължих по пътя.
та така.. това глезене ли е по твоите стандарти или прилагане на нещо научено ?
все ми е едно дали някой ме смята за глупак, моето ЧСЗ вече е много малко.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз всъщност почти не използвам думата глезене в речника си.. и даже не намирам нищо лошо в това да можеш да се поглезиш.
Но съм съгласна, че всеки дава най-доброто от себе си във всеки един момент - дори когато се глези.
А когато не може да направи нещо на момента, това означава, че просто не знае.
Башар кара някой да остави монета на земята и после да се наведе и да я вземе. И го пита - ти сега мислеше ли как да го направиш, как ще се наведеш, кой мускул ще използваш с коя ръка, точната последователност? Не, просто се наведе и взе монетата. Така е с всичко останало. Ако не можеш да го направиш по същия начин, значи не знаеш как. И това не е глезене според мен, а недостатъчно знание.
Мен дисциплината ме стресира и съм минала на башаровия вариант - да следвам най-голямото си въодушевление. Тогава не ми е нужна дисциплина. Такава е нужна, като си решил да се самоизмъчваш.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

друга приказка от моя свят :

вървиш си по пътека. виждаш, че обувката ти се е развързала. спираш се, навеждаш се и я завързваш.
в същия този момент, огромна скала се стоварва на мястото, където би трябвало да си ти, ако не се беше спряла, за да си завържеш обувката.

вариант две
вървиш си по пътеката. виждаш, че обувката ти е развързана . спираш, за да я завържеш.
в същия миг огромна скала пада върху теб и те прави на мокро петно.

та, открий приликите, а не разликите в двата случая.
освен това, какво би могла да направиш, от гледна точка на Башар или от известните ти много учени Учени ?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Отговорът ми е, че нещата са в ръцете на висшия ни аз или духа по карлитовски. И че колкото и да се напъва да мисли и да дудне умът, който познаваме, тия неща няма как да ги знае и не е създаден за това.
Обаче ако умреш в страх, бъдещето ти ще се развие по един начин, ако умреш в умиротворение, по съвсем друг начин.
Т.е. - обстоятелствата нямат значение, само нашето вътрешно състояние има значение.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

има начин да знаем.
проверен начин.
ако знаеш, че ще падне скала, просто няма да минеш по този път.
това е пряката ни връзка с Духа.
да, донякъде е свързано с нашето вътрешно състояние.
но само донякъде.
останалото е учене и практика на макс.

иначе - да умреш в умиротворение или пък ядосан - каква е разликата ??
това ми прилича на един виц от времето практиката ми в спешното отделение -
има значение дали си карал автомобила си с колан или без колан.
в първия случай умрелите изглеждат като живи.
във втория случай си изглеждат само умрели.
сори за черния хумор, но той е много необходим, когато работиш под супер напрежение и не трябва да позволяваш на работата ти да повлияе на душевното ти състояние.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Няма какво да учиш, връзката с духа е мигновена и незабавна. Що да си насилваш мозъка, като имаш моментална връзка с висшия си аз и оставяш всичко в ръцете му. Егото учи и практикува, да се прави велико, виждаш ли колко съм успяло и какъв съм пич и дисциплиниран.
Нещата са леки, ако си изключиш ЧСЗ-то.
Но виж, ако настояваш да си велик, ще се потиш.

Помисли по въпроса, че духът не използва никакви усилия, бог е невидим и неусетен, най-голямата сила се постига с най-лекото и ефирно движение, останалото са игри на величие.
Но пък щом ти харесва да се напрягаш, напрягай се.

Бъдещето зависи от състоянието ти и отношението ти към нещата, не от случващото се, а от твоето отношение към нега, вие хуанистите май не вярвахте в прераждането, та примерът ми беше лош.
Да кажем, че следващата скала ще падне или не в зависимост от това какво отношение си извадил към това падане на скалата.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Тибетците прекарват голяма част от живота си в подготовка за смърта. Имат медитация която минава през всички стъпки които се получават преди и малко след смърта. Приветства трите светлини греещи преди някои да умре, връща елементите на земята един след друг веднага след това и минават накратко през стъпките преди следващото раждане, приемайки гледната точка на Херука както често правят.

Малко странно от гледна точка на индийците които смятат, че Херука е демон... Както и да е, идеята е че за тях смърта е най-големият проблем от към следа оставена нататък, съответно най-много време отделят да се готвят за да мине спокойно... Странен избор, според мене и аз не съм голям привърженик, но съм правил медитацията доста пъти и е силна...

Вечен е само мигът. – Месечка, Приказка без Край