Квантовият преход / Религия и мистика / Процесинг

Според учените 92% от ДНК-то няма никакво значение, а просто заема място в ядрото на клетките и е еволюционен боклук. Те смятат само 8% от човешката ДНК за носеща важната наследствена информация. Колко удобно на фона на знанието, че природата никога не създава нищо излишно, и изведнъж хоп - 92% от светая светих на човешкото същество се оказва боклук! Казано по друг начин – 92% от ДНК-то, познати на съвремената наука, са напълно неразбираеми за нея. А освен тази позната има и друга част от ДНК, която е многоизмерна и за чието съществуване учените дори не подозират. В нея е записана информацията от всичките прераждания, всички натрупани знания и опитности на всяко човешко същество, там се съдържат мини-хрониките на Акаша, с други думи тя, освен всичко друго, е и носител на кармата. Когато ново бебе трябва да се роди, ДНК внася Акашовите записи, натрупани преди, научените и ненаучени уроци, директно в неговата личност. И така се обяснява защо един се ражда с готов талант в определена област или всевъзможните умения, удаващи се на едни и неудаващи се изобщо на други. Те са отработени в минали животи и сега могат да се ползват наготово, докато друг никога не ги е отработвал и затова в него те не присъстват. Предразположенията, пристрастията, любимата музика, страхът от буболечки или змии – всичко е надлежно записано и връчено на новия живот. Кармата се е предавала от прераждане в прераждане и така от хиляди поколения, но с навлизането на новите енергии тази карма за пръв път може да бъде отхвърлена, при условие, че човешкото същество вземе решение да се движи към все по-голяма осъзнатост. Човек може, стига да има вяра колкото грахово зърно и известни познания, да промени тотално всичките си настройки, живота си, миналото и бъдещето си и самата си личност.
От това, което възприемам като моя персоналност, изхожда вниманието ми, аз гледам на света през очите на моята личност, идентифицирам се с нея и вярвям, че тя е всичко, което съм аз. Но ние се простираме далеч отвъд трета плътност – и в четвърта, пета, шеста, седма, където се намират Висшият ни аз, индивидуалната душа, свръхдушата и т.н., корените са ни високо в небето и чрез тях винаги имаме достъп до всички мерности, на които съществуваме, и дори да откажем да го ползваме, вратата е винаги отворена и достъпът безпроблемен, защото това там пак сме ние.
Наричаме нашата перспектива от пета плътност по много начини - свръхсъзнание, Наблюдател, Висш Аз, ангел-хранител, голямото ни аз, за разлика от малкото ни аз, през очите на което сме свикнали да гледаме на света, понякога дори интуиция, въпреки че интуицията е ехо, отглас на онова, на което е способен Висшият ни Аз, когото за удобство понякога ще изписвам просто като ВА. Той е един за всичките ни прераждания и за него тези прераждания текат едновременно, Докато ние се борим с ежедневието или наслаждаваме на красотата му, ВА се грижи да не прескачаме уроците, за които сме се записали, и ни избавя от неприятности, когато сами не можем да се справим. Той е нас от една различна перспектива и не остава незасегнат от онова, което ни се случва, както и от решенията, които вземаме. През живота ми моето тукашно аз и Висшият ми аз взаимно си влияят, обогатяват и развиват един друг и моите действия оказват въздействие както на Висшия ми Аз, така и на всичките останали мои прераждания, както ги възприемам, независимо дали те според линейните ми представи са вече в миналото или тепърва предстоят. По същия начин на мен ми оказват влияние всички останали мои версии, минали или бъдещи, с техните решения и действия.
В продължение на стотици хиляди години ние сме гледали Битието през очите на физическото тяло, обитаващо триизмерния свят, а сега напредналото човешко съзнание заедно с Гайя (нашата планета) преминава постепенно в четвърта плътност.
Освен физическото тяло от древността на Изток разглеждат човека като съставен от още шест тела, общо седем – физическо, етерно, астрално, менталното, казуално, космическо и божествено, от тази перспектива Висшият Аз се явява казуалното тяло, а умът – менталното. Християнската религия по правило се задоволява да разделя човека на тяло и душа, прагматиците работят с четири тела – физическо, ментално, емоционално и духовно, практично е да се говори и за Наблюдател и наблюдавано (последното, впрочем, все по-често се използва и в квантовата физика, където науката се сближава все повече с религията), психологията ни дели на съзнание, несъзнавано и подсъзнателно и т.н.
С практическа цел тук ще разглеждаме човека като съставен от физическо тяло, емоционално тяло, его-ум (или просто ум) и Висш разум (или Наблюдател, или ВА, или Свръхсъзнание). Физическото и емоционалното са онези тела, които проявяват събитийността на физическо ниво, манифестират планираното, „писаното на небето”. Физическото тяло действа и чрез действие „заземява” в трета плътност онова, което ВА е решил в пета. Емоционалното тяло е най-отговорното за честотата на вибрациите ни, а от тази честота зависи на кое ниво се местонахождаваме, радостта предизвиква едни вибрации, гневът други, тъгата трети. Промяната на вибрациите се осъществява чрез промяна на емоциите и емоционалните ни реакции към събитията. Емоциите от своя страна са следствие от нашите убеждения.

Това Също Е Убеждение.

Последователността върви в следния ред: убежденията в нас предизвикват емоции, емоциите пораждат вибрации, вибрациите привличат сходна по вибрации събитийност. Събитието потвърждава нагласата и убеждението ни и ги затвърждава и следва ново кръгче.
Убеждение-емоция-събитие
Убежденията и емоциите могат да бъдат прегледани и изчистени с подходящи техники, каквито ще намериш във втора част. Важно засега е да знаем, че действително разграничение между гореописаните тела не съществува, то отново се прави заради ума, защото той умее да борави с дуалности, с анализ, с разчленяване на цялото, синтезът не му е силната страна, синтезът означава обединяване на частите в едно цяло и се постига на някое от следващите нива. Ние сме едновременно всяка отделна част, всяко отделно тяло и всички те наведнъж, ние сме Наблюдаващият и наблюдаваното, ние извършваме действията и пак ние наблюдаваме как се извършват тези действия.
Източните традиции считат, че Наблюдателят е онзи, който всичко осъществява чрез неправене, затова се отдават на медитация и чрез навлизане навътре променят съществуващото отвън. На запад се вкопчват в убеждението, че всичко се извършва от деятеля и не съществува наблюдаващ, затова непрекъснато действат и правят, облягайки се само на ума и логиката.
Начините на взаимодействие с реалността при единия и другия са съвсем различни.
• Деятелят въздейства активно върху външния свят – той има решимостта да действа.
 Наблюдателят избира реалността, която го устройва, и се прехвърля там.
• Деятелят концентрира вниманието си върху процеса на придвижването към целта.
 Наблюдателят концентрира вниманието си върху това как целта се реализира сама, наблюдателят просто позволява на нещата да се случват така, както той предпочита да бъдат.
• Деятелят се придвижва към целта,
 Наблюдателят я притегля.
• Деятелят снове непрекъснато от минало към бъдеще и обратно,
 Наблюдателят остава винаги тук и сега.

Физическото тяло също се намира непрекъснато тук и сега, но не осъзнава това. Физическият ум, пък, е абсолютно неспособен да се концентрира върху „тук и сега”, той е в непрекъснато движение, неспирно „бърбори” и тича напред назад из миналото, бъдещето и пространството, ако по някакъв начин го принудим да спре тук и сега, физическият ум изчезва. Висшият Аз отново е тук и сега и не само осъзнава това, но възприема, осъзнава и манипулира миналото, бъдещето и пространството, които за него са все тук и сега. През очите на ВА ние осъзнаваме, че не сме част от света отвън, както ни е изглеждало от гледна точка на физическия ум, а че светът всъщност е част от нас. Тази перспектива променя нашето отношение към обстоятелствата, които досега сме считали за външни и независими от нас, а себе си за тяхна жертва. Сега, като Висш Аз, ние започваме да ги пораждаме и променяме. Нека всеки властолюбец въздъхне облекчено, няма нужда да води войни, за да завладява света, той така и така го владее – еднолично и недвусмислено. И не само че го владее, той Е светът и целият свят – външен и вътрешен – са само част от него.
Ние не съществуваме само в една или друга мерност, а непрекъснато сновем между наблюдателя и наблюдаваното и в едната роля създаваме замисъла, а после в другата го изпълняваме, отново влизаме в първата, за да коригираме едно и замислим друго, и пак се прехвърляме в другата мерност, така творим реалността си и я тъчем, сновейки напред назад, както паякът тъче своята паяжина.
Когато сме в ролята на ВА, ние помним всичко за останалите си тела и сме в състояние да се грижим за тях, но, когато сме в ума, забравяме бързо по-висшата си част, защото на ума му е много трудно да борави с неща, които са извън разбирането му и най-вече които убиват грандоманията му. Тогава до нас достигат само отблясъци от истинското ни цялостно Аз, а умът обикновено дори тях пренебрегва, защото е научен да се „базира на логика и факти”, които са неговите единствени инструментите, и да не припознава озаренията.
От втората половина на 17-и век западното общество залага все повече на материализма и постепенно започва да отрича съществуването на бог, вярата, тънките светове и съществуването на всичко над ума. Поколения след поколения се възпитават единствено в материализъм, его-умът възпитава его-умовете, че той е царят на Вселената, черешката на тортата и няма нищо, което да стои по-високо от него. Това е пир за егото, то расте, крепне и още повече заздравява убеждението, че няма нищо повече от материалното, а на върха на материалното стои негово величество човекът, разбирай – неговият ум. Всичко е подчинено на него, всичко се върши от него и заради него, любовта е изгонена под юргана, сърцето е детронирано до орган от сърдечно-съдовата система. А днес се чудим каква е причината за толкова много инфаркти. Изследвания в неврокардиологията доказват, че сърцето е сетивен орган, то приема и обработва информация, може да се учи, да помни и да взима решения независими мозъка. Неговото електромагнитно поле е много по-силно от това на мозъка. Сърцето произвежда с всеки сърдечен удар 2,5 вата електрическа енергия, с амплитуда 40-60 пъти по-голяма от мозъчните вълни - достатъчна, за да светне електрическа крушка. Тази енергия създава електромагнитно поле, което се излъчва до 5 метра извън тялото ни.

И, понеже всеки може да има всичко, което си поиска, стига да е готов да плати цената за него, ето го нашият мозък-малък герой на върха на света, стои сам самичък на мъничък дървен сал насред океана, паникьосан, суетящ се, притеснен, нещастен и потиснат от неспособността си да се справи, взирайки се във вълните в търсене на надежда за близък спасителен бряг.