не мисля, че е съвсем ясно - кое е по-опасното - диск с операционна система, била тя и не толкова съвършена - или форматиран стар диск, но със същото количество дупки и лоши сектори на него?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ми за теб може онова да е по-опасно, за мен това.
Затова хората са различни и харесват или не харесват различни неща.
За мен старият диск не е опасен, просто е скучен и предвидим, а новото, макар и опасно, е любопитно и интересно.

А алчността е навсякъде, сега пак си работя за стария шеф и ме принуждава да се циганя за пет лева, не знам докъде ще го докарам, то всяко нещо трябва да е умерено. Бизнесмените не са и чували за сциентология, пък са алчни, политиците ни също. Та от сциентологията не произлиза алчността, тя си е вездесъща, очевидно обаче сциентологията не може или не иска да я излекува.

Сега ще ти кажа нещо, до което аз съм достигнала. Единственият път за пречистване е покаянието и смирението. но толкова ни е страх от него, че се занимаваме с всичко друго.
Поне за мен е така, няма пречистване без покаяние, а няма покаяние без признаване на грешността.
Ученията са си наред, по-добре някой да върви с тях, отколкото хич и без тях, все нещо ще му влезе в главата, не си мисли, че ако ги нямаше тия учения, хората щяха да се залетят към истинските.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Покаянието и смирението обаче не значат страдание!

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

естествено, че за Козирог не могат да значат страдание

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не става въпрос за козирог, казвам, че само смирението и покаянието водят по пътя и допълвам, че само смирението и покаянието, нека не прибавяме автоматично към тях и страданието.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

така е, но и те са разтегливи понятия за повечето от днешните хора.

на хората им е удобно да имат разтеглив морал, да нямат виждания за добро и лошо, а по-удобното - според зависи...

тъжна е тази възцарила се демагогия. тя застига и смирението и покаянието дори. имам една приятелка, тя много лудна по езотерика, самопознание и себеусъвършенстване последните години. Но всичките ги прилага в много приложната им и в най-лесно-удобната им форма - според кое й изнася - и както й изнася - действа, и кое не - не е важно.

та тя много заговори за смирението и покаянието напоследък. но - както всичко останало - с тях е според собственото й удобство. ще кажеш - тя има право на собствен прочит за що е смирение и що е покаяние - и аз пък няма да се съглася

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Всички днешни хора бягат от покаянието като дявол от тамян, ужасно чувство е.
За смирението пък да не говори.
Та нека поне го имат предвид, че изобщо такова нещо съществува, пак е нещо, а хич?

Всеки се опитва да се изсули от неприятното и така е откак свят светува. Така сме създадени, да се стремим към приятното и да избягваме неприятното.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

не е добре да се правят генерализации :всички:всеки:винаги:никога:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Питай тия хора за мотивацията им и няма начин да не откриеш дълбоко под целия им героизъм пак наслаждение. Например колко са уникални, особени или просто какви са герои...

А критикуваш религиозните, защото си убедена, че твоята истина е най-правилна.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

жалко, ако наистина мислиш така - и по двете точки. и не - не "защото моята истина е най-правилна", а защото "винаги съм се старала да мисля, да проучвам и се информирам, а също да постъпвам правилно". но не мисля, че това е причината да изпитвам скорошната си критика над сектантствата. по-скоро тяхната натрапчивост от всякакви посоки напоследък ми идва като нашествие на хлебарки.