Ползвам логиката – не точно заради здравия разум, а защото е интересно.
Логиката е просто методика за изследване на нещата.
Можем да ползваме наблюдения, опит и пр.сетива.
И пак Ранд казва нещо от рода: Онова, което виждаш, е първото, на което не бива да вярваш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

От висшия разум идва усета, него ползвам да, опитвам се да гледам през очите на висшия разум, правя го все по-успешно и от тая перспектива логиката ми изглежда смешна и недоносена.
Представи си една огромна джунгла, насред която човекът е разорал малка нивичка, изсякъл там дърветата и лианите и засадил китки в прави красиви лехички.
Е това е логиката, а джунглата наоколо е битието.
Та отвреме навреме падне некой жълъд или кокосов орех от дърветата извън градинката и логиците го наобиколят и мъдро дуднат, че това не може да бъде, защото никога не може да бъде - не може на всичко, което не ти се вмества в лехичките, да твърдиш, че не може да бъде, щото не спазва размера и тактуването на китките.
Логиката е едно напръстниче в морето, говоря за логиката, базирана на фактите.
Умът човешки ползва логика, висшият разум не ползва фактическата човешка логика, защото там тя е безполезна.

Много пъти съм го писала тук - през една точка колко прави минават, успоредни на друга права?
А ако прибавим 4, 5, 6... измерения?
Умът не е орган, който може да обхване джунглата, умът обхваща градинката, на мен това не ми стига.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Това е добре казано, но проблемът е, че тук и сега се усещаме радостни, удовлетворени и успешни, ако и умът, съзнанието и фактическата логика казват същото.
„Умът човешки ползва логика, висшият разум не ползва фактическата човешка логика, защото там тя е безполезна.“ – добре, какво ползва тогава висшия разум? – усета? – но той също минава през ума и фактическата логика. Идеите за висшия разум пак минават през ума и фактическата логика.

Уж подсъзнанието и интуитивната логика са по-силни, но ако не са стиковани с фактическата логика, нищо не е наред.

Трябват ни техники за стиковане- напр. астрология

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

1. Аз не се чувствам щастлива, когато и фактическата ми логика казва, че мога да бъда щастлива. Даже наопаки - често се чувствам щастлива напук на всякаква логика.

2. Кой ти е казал и откъде си се снабдила с тоя упорит постулат, че усетът минава през ума и фактическата логика? Пчелата си намира кошера през девет поляни в десетата с ум и фактическа логика ли? Няма нищо общо между усет и логика, даже наопаки, често логиката говори едно, усетът друго.

Умът няма никаква представа от нивата и начините на функциониране на висчия ум, в Кибалион, херметизма, имаше един хубав текст, че над нас има същества толкова по-развити от нас умствено, колкото ние сме по-развити от минералите.
Как ти се струва? Един минерал да се опитва да обхване човешкия ум и логика? Или си прилепнала към убеждението, че от човешкия ум по-високо нема и от Искъро по-глибоко няма.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Оу, и в кристалната решетка на минералите има енергия, също както в ума ни. Впрочем, и за аморфните минерали важи същото. Нещо ни държи цели, нали

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не съм казала, че няма енергия, говорех за съзнание.
Защо все избягваш от директното внушение?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

„Защо все избягваш от директното внушение?“
А, смятам, че директните внушения за важните неща са вредни

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нямам желание да чета художествена литература, откак срещнах Ошо, преди много години.
След като се нагълтах с него, после вече всяко земно перо ми изглеждаше мъртво.
След живата светлина всичко друго изглежда тъмно, застинало и мрачновато.
Може би поезията не е, но пък аз не обичам поезия.
И така, след като до определен период поглъщах купища литература, после изведнъж спрях.

Всеки да общува с какъвто разум му е интересно, аз с Башар, ти с който си искаш, вкл. и разума на тоя и оня писател.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Добре, но как си почиваш от живота, от реалността, дори тя да включва Башар и жива светлина?

Че защо трябва да си почивам от Башар и от живата светлина?
Напротив, В тях почивам, а не ОТ тях.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя