Човек естествено не може да осъзнае напълно целите на духа. И за да се насочи развитието му в нужната посока, оставяйки му в същото време свободна воля, бил приложен много остроумния апарат на потребностите.

Потребността не е нещо друго, а бич, с който подсъзнанието бие човек, ако неговите действия започват да го водят встрани от предначертаната му еволюция.

Страхът от смъртта и потребността от храна, потребността от общуване, любов, себепознание, себеразвитие-всички тези потребности носят отчетливия характер на юзда, тъй като неудовлетворяването им носи дискомфорт и крайно неприятни усещания, а удовлетворяването им-нещо подобно на облегчение след преминаване на зъбобол.
Обикновената рекомендация, която човек получава в такъв случай, е че трябва да промени живота си по такъв начин, че съответният проблем да загуби своята актуалност.

Случва се естествено след удовлетворяването на потребностите да възникне и усещане за щастие. Обаче причина за щастието се явява не самият факт на изпълнение на желанието, а това, че човек в някакъв момент се е оказал на мястото си в еволюционния процес: разрал е, което трябва; или е направил, което е усетил. И го е направлявало удачното съчетание на потребностите, създадено от духа му.
Щастието не е душевно (емоционално), а духовно състояние, когато висшето АЗ сигнализира, че всичко върви правилно.



Потребността не е друго, а някаква програма на подсъзнанието, предизвикваща съответни ситуации, съответстващи на желанието. Удовлетворяването на потребностите само по себе си няма отношение към целите на духа, тоест към еволюционния ръст на човека. Духът формира потребности, само за да насочи развитието на човека в определена посока. Може да се каже, че потребностите са сигнални знаци на пътя на еволюцията, по който в тъмнина пътува човек

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Подводни безспорно е майстор.

Може би разковничето е в правилното формулиране на въпроса, иначе стигаме до парадокс.

Кой въпрос, какъв парадокс?
Отгоре имам ковната тема Парадоксална магия, Башар много обича парадокса също, казва, че когато се озовем пред парадокс, значи се намираме в най-вътрешната сърцевина на себе си, защото ние сме самият парадокс или нещо подобно.
Аз цял живот работя само с парадокси, линейното течение ме ужасява и ми прави живота скучен, ти защо се противиш на черните лебеди?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А, да – харесваш парадоксите, които са свързани с интуитивната логика, а не с фактическата, при която няма противоречия

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

какво разбираш под интуитивна логика и къде виждаш противоречия?
Впрочем изискването да няма противоречия е един от най-старите прилепнали постулати, всъщност битието се движи чрез противоречия, а непротиворечивата логика е стотна от процента от Цялото, т.е. чрез непротиворечието разглеждаш една малка част от света и изхвърляш цялата останала огромна част от 99,999%

Разбираш ли, имаш механизъм, чрез който изхвърляш всичко, което не му уйдисва на тоя механизъм, но на тоя механизъм цетката му е такава, че изхвърля реалността почти напълно.
Смени си механизма.

А за стремежите - зависи докъде те водят, стремежът за пари доведе земята до колапс примерно...

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Говорихме конкретно за стремеж към светлина, любов, други плътности и нива.
Ако ги имахме тук и сега, нямаше да казваме, че се стремим към тях.
И още- отчетохме горе, че се чувстваме по-комфортно, когато имаме някакви желания и стремежи.

Колкото до интуитивната логика, тя е различна от фактическата.

Ами нещата са И-И, не са или-или.
От една страна ги имаме тук и сега като висши същества, от друга страна ги нямаме като земни същества.
Башар казва, че имаме висш аз и персонализация, персоналното ни аз слиза тук долу все едно се гмурка в океана и толкова дълбоко се е гмурнало, че е забравило за другата си част, която стои горе на повърхността в лодка и помага на гмурналото се да се оправя.
И понеже отиваме много надълбоко и забравяме за горе, то затова сме изградили преди слизането си надолу един стремеж към обединение, към светлината и горето, за да можем чрез него някак да се върнем обратно.
Стремежът към обединяване с половинката ни не е любовен стремеж между мъж и жена, както си мислим, а е стремеж на персонализираното его дълбоко надолу в океана да се върне обратно горе в лодката при половинката си - висшето аз.
Та така погледнато, Башар пак сложи точка на размишленията и съвсем логически изведе защо се стремим и какво всъщност правим.

А да сме тук и сега е равно на това да се върнем обратно във висшето си аз, защото то е винаги тук и сега, т.е. почувстваме ли се тук и сега, сме се слели с висшия си аз и наистина няма към какво повече да се стремим.

А за интуитивната логика ти ми разкажи, аз сефте я чувам.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Тоя въпрос за логиката е като тоя за стремежите – отговаряме му според светогледа си.
Бих казала, че интуитивната и фактическата логика са като ези и тура. Заедно формират монетата, т.е. абстрактната ни логика.
Иначе фактическата логика почива върху факти /физическа реалност/, а интуитивната – акцентът пада върху въображението.
Ти имаш ли идея защо все пак се случва тая подялба на логиката?

Нямам идея защо, всъщност сега сефте от теб чувам за интуитивна логика и за нейната подялба и съм любопитна да ми дадеш пример за интуитивна логика.
Защото още не мога да разбера кое например е интуитивна логика?

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Пример – да речем, че интуитивната логика подсказва, че на земята е имало посещения от извънземни, а фактическата логика не предоставя безспорни факти.
Изобщо интуитивната логика е свързана с подсъзнанието, интуицията, вертикалните причинно-следствени връзки, със стремежите; а фактическата логика – със съзнанието, хоризонталните причинно-следствени връзки, с желанията.
Идеята е обединение на интуитивната и фактическата логика, пък необходимостта от разграничаване най-вероятно идва от добрата практика да се придържаме към оная максима- обединението е успешно, ако първо добре се разграничим:)