Черните лебеди / Религия и мистика / Процесинг

Има една любопитна нова теория за механизмите на обществена промяна - теорията за Черните Лебеди на Nassim Nicholas Taleb
Черните Лебеди са събития, които лежат далеч извън гаусовата крива на разпределение на обществените събитя според честотата им - т.е. случват се толкова рядко, че са напълно непредсказуеми поради ниската си вероятност на случване.
Характеристиките на черен лебед са:
-непропорционално високо въздействие в/у общественото развитие;
-изключително ниска вероятност да се случат;
-невъзможни за прогнозиране;
-иронично - с основна роля в определяне посоката на общественото развитие.
Теорията е развита от физици и социолози (базата й е в теорията на вероятностите) и логично следва понятия от физиката - събитие, което се квалифицира като черен лебед, води до обществена сингуглярност - старите социални закони престават да важат и обществото отива далеч отвъд проста смяна на парадигмата - а именно, в напълно ново състояние.
Според Талеб класически черни лебеди са откриването на персоналния компютър, първата световна война, застрелването на престолонаследника на австроунгарската империя, създаването на интернет, атаката на 11 септември и т.н.

Ние наричаме Черен Лебед събитие със следните характеристики:
1. То се намира извън системата на обикновените очаквания и перспективи, защото нищо в миналото не подсказва неговата възможност на случване.
2. То въздейства неимоверно.
3. Независимо от неочакваността му, хората се опитват да го направят предвидимо и обяснимо, но едва след случването му.
Т.е. събитието е извънредно рядко, изключително въздействащо и съвсем обяснимо и предвидимо, но в ретроспекция. Малко количество от черни лебеди обясняват почти всичко в нашия свят.
В смисъла на теорията за черните лебеди бъдещето на капитализма е напълно непредсказуемо и по дефиниция зависи от случването на събития, които са изключително малко вероятни и лежат далеч извън кривата на всичко, което се е случило досега в историята на човечеството, което ги прави невъзможни за прогнозиране.
Теорията е безкрайно далече от детерминизма и поради това може би по-близо до реалността.

Черните лебеди, не са случайни събития , а събития с изключително ниска степен на вероятност и необикновен импакт; обикновено историята се движи в тръст; черен лебед е събитие, след което от тръст събитията започват да галопират. Черен лебед е моментът, в който историята сменя предавките. Акцентът е ретроспетивната му предсказуемост - един вид , след като се случи, теоретиците си казават "абе как не се сетихме, то е било ясно, че е неизбежно", което обаче е илюзия. Рухването на източния блок изненада де що имаше социален теоретик от двете страни на желязната завеса, а всичките обяснения за "неизбежността" му дойдоха ретроспективно в опит да се реконструират събитията в някаква рамка постфактум.
***
Няма никакви исторически неизбежности. Теорията за черните лебеди е базирана на анализ на събития от 90-те, например - финансова корпорация с мултимилиарден годишен оборот и двама нобелисти по икономика в нея оперира консервативно с разчети на всеки 1000 долара да печели 10 при 98% вероятност или да губи 100 с 2 % процента вероятност. В течение на 5 години компанията генерира по половин милиард годишно и в средата на 98- сеза сефте се случва събититието с 2 процента вероятност и компанията губи 300 милиона за ден; на следващия ден губи 500 и в края на седмицата фалира. Събитието с 2% вероятност е Черен Лебед. Т.е. бъдещето на компанията не се определя от събитията с 98% вероятност, а от тези с 2% т.е. от нищожно вероятните, които обаче са решаващи. Авторите виждат същия патерн повтарян многократно в стопанската история на 90-те. Черен лебед е да падне метеор в мексиканския залив и да изтреби динозаврите преди 65 милиона години - събите с вероятност 1 на няколкостотин хиляди, но предопределя цялото развитие на екосферата за следващите 65 милиона г.

***Обаче пък във всеки терористичен акт срещу фигура от калибъра на Ленин има мистерия -братя Кенеди, Линкълн - кой може да каже какво би станало, напр. дали пък някой от братята не би натиснал копчето при повторение на кубинската криза, та лафът ти за малкия креслив човек, който крещял безобгазие, докато го биели, ми хареса.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя