Значи трябва да проявим достатъчно интелигентност за да не е прав Башар и да не ни се случва ей това:“ Човек, колкото и перфектно да разсъждава логически, колкото и да му е безупречна логиката, накрая, като да взима решение, се обляга на емоционалния си ум. Може да изведе логически една перфектна верига разсъждения и накрая, се извърта на 180 градуса и крайният извод и решение да са абсолютно несвързани с логиката, защото емоционалният ум надвива.“

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Значи напоследък съм се наслушала на безболезнено развитие, ти си лежиш и си спиш и те ти излъчват и те променят, така си лягаш един, ставаш друг...но ми се струва, че нещата без лично усилие просто няма как да станат.
Всички тези терапии без участието на самия теб и без личните ти усилия просто не знам как биха вършили работа...из фейса има една приказка, която ми харесва.

Когато яйцето се счупи отвътре, се излюпва пиленце. Когато яюцето се счупи отвън, става омлет. Всички стойностни неща на този свят стават отвътре....

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Значи трябва да проявим достатъчно интелигентност

Каква интелигентност? Нали се разбрахме, че абстрактната си я имаме, ама не става, а емоционалната не сме я възпитали. И въпреки всичко ти предлагаш да използваме абстрактната вместо да възпитаме емоционалната ли?

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

както беше казал Силвъра някъде горе - имаме един ум, една интелигентност. а също и един хороскоп, едно сърце. едно тяло. все ограничения.

бих добавила и мое си умозаключение от опит, - сциентоложки, и други модерни учения, които пропагандират неща от рода: "да се тренираме достатъчно технично, достатъчно усилено и така можем да постигне практически всичко пожелано, мечтано, и прочие." - ами не е баш така. от всяко дърво свирка не става. каквато и свирка да вземем за еталон.

такъв е животът - някои стават свирки, други гайди. трети пък въобще не ги бива за музика. някои стават градинари - други и за косачи не успяват да се цанят.

иначе поривът към съвършенство е хубаво нещо, но до колко постижим...

Имаме висш ум и физически ум, имаме абстрактен ум и реактивен ум, или имаме рационален ум и емоционален ум.
И нямаме никакви ограничения, освен ония, които сами си налагаме.

иначе поривът към съвършенство е хубаво нещо, но до колко постижим.
Няма порив към съвършенство, има порив към това да бъдеш себе си и да се освободиш от прилепналите убеждения, които ти пречат да бъдеш напълно и съвсем себе си.
Да, един е косач, друг е орач, трети болногледач. Стига да са себе си.
Проблемът почва, когато орачът се стреми да бъде биолог, а астрологът пробва всячески да стане копач.

Животът няма друга цел освен да накара всеки да бъде себе си и да вибрира на своята собствена уникална честота.
Не знам, аз не съм срещала из моите сблъсъци със сциентологията техники как да бъдеш всичко, каквото си пожелал или каквото рекламите са ти внушили, че си си пожелал.
И досега никога, ама никога не съм внушавала тук или където и да било другаде, че човек трябва да се води по модните течения и да бъде супермен щото е модерно.
Нито на мен това ми е целта, нито на процесинга това му е целта, нито на всички техники, които използвам или на които се възхищавам. Съжалявам, ако си останала с такова убеждение.

Не предлагам розови мечти, предлагам упорита вътрешна работа, затова и няма наплив.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

ето. успях и теб да обидя. а уж си говорех по принцип за мои си разсъждения. за друго не знам дали ставам, но много ме бива да се карам с хората

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

а, напротив, не си ме обидила, само ядосала

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

благодаря ти, Кайли. нещо комуникирането не ми се получава напоседък.

да доразвия аз как ги виждам нещата.

да развиваме себе си, да откриваме себе си, своя аз, своята истинска същност, да копаем на дълбоко, да бъдем естествени, по-естествени, по-себе си, да показваме пред себе си и пред света... ами ако това, което се окаже под повърхността с еокаже не красиво? или дори гадно? много по-гадно от този аз, който сме си били преди да започнем схемата с копаенето, свалянето на задръжките, и показването на истинската същност?

ако се окаже, че нашето аз, нашата истинска същност и потенциал е на един истински психопат например? или просто на гадняр? но ние в порива си към своята истинска същност вече толкова сме се влюбили в нея, и във всичко от нея, че дори не можем да съзрем в какво сме се превърнали? и как изглежда психопатията или гадността ни пред света? и сме по-склонни да наречем всички други слепци, отколкото да свалим очилата на истинския си аз?

говоря изхождайки от моя си субективен поглед към хора в реалния ми живот, поели походи към себетата си.

ами ако това, което се окаже под повърхността с еокаже не красиво? или дори гадно?
Ами няма как. Невъзможно е.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Но при всички положения, независимо дали вярваш, че си буда, забравил нарочно за себе си, или не ... докога смяташ, че мжеш да се криеш от самата себе си и да си хлопваш вратата, тая игра на криеница не те ли изнервя и изморява?
Не е ли по-добре да спреш, да се обърнеш и да се погледнеш накрая в очите, не е ли по-добре ужасен край отколкото ужас без край?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите