Как е според книгата и според теб – емоционалната интелигентност предполага ли грижа за чувствата за да не се превръщаме в кълбо от емоции/независимо добри или лоши/, които да вредят на други аспекти от живота ни?

и според книгата, и според мен е точно както в кратце си описала
същественият момент е, че трябва на всяка цена да се избягва трупане в някакви задни умствени джобове с неясен път до тях с оглед бъдещо прочистване, тоест няма смисъл от овладяването на емоции, ако ги просто ги подтиснеш - ей тук е финната материя, която не ми е ясна и заради която си купих книгата - да видим дали до края ще има развръзка, тя е много странички

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

" Основната ни тема тук са именно тези „други умения", които наричаме емоционална интелигентност: сред тях е възможността да мотивираш себе си, да проявяваш постоянство в трудни моменти, да контролираш импулсите и да отлагаш възнаграждението за усилията си, да регулираш настроенията си и да не позволяваш тревогата да пречи на мисленето, да проявяваш съпричастност и да живееш с надежда. "

това е според книгата , а според теб ?

"Защо умните хора често взимат глупави решения" - е това не го разбрах, честно .

не си го разбрал, защото вероятно нямаш конфликт между ум и емоции
веднага мога да ти дам пример със себе си - не мисля, че съм глупава, но по-важното е, че и заобикалящите не мислят така, като вид коректив
да допуснем, че се лъжа, и другите успявам някак си да заблудя - възможен сценарий - това би означавало в рутинната ми работа (интелектуална) честичко да се провалям, което от своя страна предполага липса на логичен ум - дотук на практика - невярно
първото пък предполага (при равни други условия) минимално количество глупави решения - да, ама не

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

съжалявам, но не съм така възвисена. срещала съм персони, изтъкани и в червата, и във вътрешната им същност от гадост, порочност, престъпност.

светлина у тях? не мисля. ако ще провеждаме тезата, че престъпните хора - образно казано - не се раждат, а се произвеждат от обстоятелства - как бихме обяснили, че при еднакви по вредност, интензитет и времетраене вредни обстоятелства - един озверява и става гад, садист, изобщо, а друг се депресира, трети пък - успява да се запази в по-голяма степен?

да не говорим, че има и садисти, които изобщо не са били излагани на подобни вредоносни условия - а просто са успяли сами да си се отгледат и проявят, въпреки иначе положителните условия и среда.

с две думи ти дотолкова нямаш вяра в себе си, че те е страх да се погледнеш да не излезеш садист...
в какво вярваш тогава?

не е чудно защо си нещастна и непрекъснато боледуваш, на мен и през ум не би ми минало да се страхувам от самата себе си...тялото ти реагира на идиотщините на ума ти

само процесинг ще те оправи

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ми ако прочетеш първата тема в тоя клуб, нарича се Процесинг, ще разбереш как да се оправиш с емоциите или ще намериш поне една техника, която да ги оправи

Темата се чете за половин час, а инфото съм го събирала от различни източници с години

ѝно разбира се що трябва да бъде лесно, като може да бъде и трудно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

проявяваме емоционалната си интелигентност когато стиковаме, балансираме чувства и разум и вземем решение или действаме в съгласие едновременно с разума и чувствата.

Преди няколко години, докато провеждах семинар за колеги относно въпросните невротични поведения, ми хрумна да съставя това "мнемотехническо правило", което винаги използвам, за да се присмея над себе си и над някои от собствените си глупави реакции. Нарекох го "правилото на ВИК Идиота".
Хорхе Букай

"Правилото на ВИК Идиота"
Един ученик отива при учителя с определено намерение.
Иска нещо.
Казва, че го иска с цялата си душа и цялото си същество.
Денем мечтае за него, нощем го сънува.
Тъй като желанието му причинява неописуемо страдание, моли за помощ.
– Какво трябва да сторя? – пита той.
Учителят му предлага определена последователност от действия: правилото на ВИК Идиота.
Откъде се започва?
Първата буква на Вик – В, означава следното:
Искаш ли нещо?
Вземи го!
Вземи това, което желаеш.
Протегни ръце към него!
Какво търсиш?
"Любовта на тази жена... Тази къща... Тази работа..."
Вземи я!
Направи всичко възможно, за да се сдобиеш с нея.
Заложи живота си, поеми риск, последвай желанието си.
Ученикът се умълчава и след малко казва, че това е невъзможно.
Че е опитвал всичко, но че не е могъл, никой не би могъл.
Невъзможно е да вземе каквото иска.
Учителят му вярва, защото понякога тези неща се случват.
– Какво гласи правилото? – пита ученикът. – Какво следва?
Учителят обяснява:
Правилото на ВИК гласи, че след В идва И.
Не можеш да вземеш това, което искаш?
Направил си всичко възможно и се е оказало неизпълнимо?
И гласи:
ако не можеш да го Вземеш,
Измени го!
Замени онова, което си искал, с нещо друго!
"Тази жена не ме обича..."
Ами нека те обича друга жена!
"Другата също не ме обича".
Потърси нова!
Намери моряк!
Вземи си куче!
– Не става! – казва ученикът.
Това, което искам, не може да се измени.
Защото няма втора като тази жена…
Защото няма друга такава къща…
Какво да правя, учителю?
Какво ни съветва третата част на правилото?
Учителят казва: В, И и К…
Край!
Не можеш да вземеш това, което искаш?
Жалко.
Не можеш да го измениш?
Лошо.
Сега сложи Край!
– А, не... – казва ученикът.
Това не мога да го направя, не искам така.
Невъзможно е...
Как така е "невъзможно"?
Не можеш да го вземеш… Не можеш да го измениш…
Край с него!
– Не, учителю.
Никога не щe мога да се разделя с него!
Аххх...
Учителят мисли.
Не може да го Вземе.
Не успява да го Измени.
И не иска да сложи Край…
Няма какво друго да му каже.
С помощта на правилото учителят е разбрал:
ученикът му
е идиот!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от silver.moon на 28.03.13 06:48.

аз не говорех за себе си и за моето вглеждане в себе си. садист от мен няма да излезе. макар да не се имам за ангел с крилца и да имам някакви наченки на двоен език от време на време, но са редки, относително премерени, и със сигурност предизвикани.

кайли - казвах, че има хора, в които светлина няма просто. няма техника, която да ги просветли и възвиси, защото просто и най-съкровеното в душите и умовете им е тъмно, миризливо и порочно.

без оглед на опаковката.

А теб какво те е грижа за тези хора?
Оправяй себе си, чисти си твоята светлинка, не зяпай в чуждите.
Твоите убеждения определят твоите емоции и мисли, те пък определят твоите вибрации, твоите вибрации привличат определени хора и събития в живота ти, ако вибрираш с честотата на жива светлина, ще привличаш хора със светлинки, защо си се загрижила за всичко онова, което не привличаш и няма да привличаш?
На масата е сложено всичко - имаш свинско печено, имаш банани, салати, морски дарове, патица по пекински, хайвер, синьо сирене, вкусни кифлички. Какво ти се яде?
Вземи него.
Защо се интересуваш от онова, което не ти се яде и не ти трябва?

На тая земя, поради това, че е в трето измерение все още, има всичко, всички противоположности, избирай си, твое право е да избираш, защо избираш да се вглеждаш в хора, които не ти харесват?

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Проявяваме онова, което имаме и което сме възпитали у себе си. Ако ни липсва емоционална интелигентност, трябва първо да я изградим, после да си служим с нея.
А за да я изградим, първо трябва да осъзнаем, ч ни липсва. А преди да осъзнаем, че ни липсва, първо трябва да осъзнаем, че въобще съществува.
Стъпка по стъпка.
Ето, аброуд е осъзнала вече това, навремето, преди много години, и аз го осъзнах и бях шокирана. В един прекрасен ден си дадох сметка, че макар да имам силен логичен ум, нещата не се подреждат, както ми се иска. А на много "по-прости" от мен им се подреждат. Запитах се защо, дотогава си мислех, че силният логичен ум е алфата и омегата и след като го имаш, друго не ти трябва.
После си поблъсках порядъчно главата в стената и осъзнах, че ми липсва някакъв ключов елемент.
Интелектуалците не са в мир със себе си, това осъзнах, интелектуалецът често мисли - адът, това са другите.
На обикновен чичо от село това трудно ще му хрумне...явно единият има нещо, което другият не подозира. Какво?
Какво ни пречи да сме в мир и хармония със себе си?

Той погледна цветето и стана цвете край пътя