Това не е алчност, а благодарност.
Да не приемеш дар, който ти се дава с чисто сърце, значи да обидиш даруващия.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не, не са лична философия.
Не можеш да си щастлив в свят, в който толкова хора са нещастни.
Аз поне не мога, ти можеш ли?
Когато милиарди не си дояждат, а малцина се разплуват, когато срещам угрижени и тъжни погледи по улицата - дори и да не знам, че целият свят е в мен и всичко ме засяга, дори да ги мисля за случайни срещи, които ще забравя след секунди, пак не мога да съм щастлива.

Живеем в свят на ограничени ресурси и колкото повече имат едни, толкова по-малко имат други и толкова по-мизерен е животът им.
Не мога да си затварям очите, от един момент нататък човек започва да живее с цялото, разбира, че не есамотен остров и няма как да се ограничи и да не забелязва страданията...

Всъщност от едно ниво разбираш, че външен свят няма, той не съществува, всичко е отражение на твоята вътрешна работа. И тогава, гледайки навън и виждайки толкова нещастие, си казваш - Боже Господи, колко съм мръсна и порочна отвътре, щом съм сътворила такъв свят отвън...

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Не зная от кое е, но цветарската алчност продължава

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Алчният човек не си раздава розите.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

За малко гледах тия дни някакво май френско филмче и се казваше май Творец на рози – видя ми се Сатурнова дейност- много търпение се искаше:)

Аз почти не помня сънищата си тия дни. Интересно кога и кои сънища и без специално възнамеряване за помнене помним.

Ама основната работа на розите е да бъдат раздавани. Освен да цъфтят, естествено.

Пък и аз като не мога да пътешествам - поне някои рози да мога да пратя на пътешествия

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Търпение се иска - да. При розите. Но има къде по-търпение-емки дейности... Да ги видим как ще изкарат зимата моите розички, че както са се разцъфтяли сега - а то си е късна есен вече - да не вземат да измръзнат...

Колкото до Сатурн - аз май все с негови дейности се ловя. С розите поне - стига да не се поболеят или измръзнат - отблагодаряването идва своевременно. Има друи дейности, с които си оставам в очакване на Годо... И ситуацията деградира, ли деградира - въпреки всичкото ми търпение и старания

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аха, разбрах те кой си. То нарочно не можеш да влезеш с другото име, защото това е хубаво - като свежа роза.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не бе, Кайли - същият профил си е това - просто докато забиваше вчета - натиснах на клик профил Дир.бг - информирай шефовете за проблем при входа - и смених името от кифла на белика, а входното име си е все поничка - пароли не съм пипала, защото мозилата си я помни

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Относно сънищата - тази нощ не запомних много, спомням си обаче, че съм някъде с някакви хора и обяснявам най-задълбочено: "Разбираш ли - искам, просто искам да крещя!"

Не помня в каква връзка го обяснявах, нито какво ми казаха или се случи после...

А снощи за първи път опитахме домашното вино, което мътя от известно време - от около 20-30 килограма родило се грозде на вилата - получих под 10 литра розово вино. Единствено с финалното бистрене посредством специален химикал за бистрене на вино не се справих добре, и сега има лек, съвсем лек, но все пак наличен дъх

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите