в тоя ред на мисли кое мунданно провокира закона за незаконно придобитото имущество

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И за да ни се случи нещо желано, разумът всякак е определил рамки.
Колкото са по-широки рамките, толкова повече събитийност е допустима и възможна.
Дали проблемът не е в рамките?

Аз това съм го пропущила, добре че аброуд ме въведе.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Все от нещо сме ограничени във физическия свят – външни рамки.
Пък даже сетива и разум са ни ограничени – вътрешни рамки.
Какво ще се случи, ако речем да разчупим някои рамки.
Всяко събитие не е ли разчупване на рамки.
Как да искаме събитие, ако не сме готови наистина да променим статуквото.

Май никога не ни стига само основният аспект. Всичко друго трябва да е подходящо ситуирано и да подкрепи основното.
Ще ни трябва и Юпитер, защото има отношение към закони и морал, Нептун – към измамите, Сатурн- към нарушаване на ред и норми.
А после и личните планети – без тях имаме мощност, но не е запален двигателят.
А можем да заменим „големи пари“ с голяма любов или друго голямо нещо.

Защо се сети за аспект между Уран и Плутон? – при теб сега са в точна опозиция тр. Уран с натален Плутон, а скоро заяви, че парите са останали на заден план като мотивация за живот.

То с цената е така, но кое в нас определя искаме ли да я плащаме, или не искаме.
Тия дни препрочитах Ницше, с неговото разбиране на Заратустра и „свръхчовека“.
Та той приема, че в основата винаги е желанието за власт – без значение за любов, пари, реализация или друго говорим.
Трябва да се вгледа човек целенасочено и да провери колко е истинно такова твърдение и дали желанието за власт не е основният мотив за всяко друго наше желание.

Той би погледнал и на стремежа ти да си свързана със светлината като стремеж към власт:)

Няма лошо.
Стремежът към власт може да се разгледа също и като стремеж да бъдеш бог, т.е. онова, което наистина си.
Както казва Ошо - вие може да изберете да не осъзнавате, че сте богове, но не можете да изберете да не бъдете богове...

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Е, нали трябва външният свят да ни предлага предизвикателства да бъдем това, което сме.

А това ще рече грижа за синхрон с него – синхрон за теб тия дни би трябвало да е ентусиазирано общуване с партньори и харчене или печелене на пари:)

Външният свят и вътрешният свят са две части на едно по-голямо цяло, наречено ти самият.
Ти си се разделил на две, за да можеш по-лесно да се наблюдаваш, опознаеш, осъзнаеш и измениш.
Просто трябва да гледаш на мен като на неразположение на тънкото си черво примерно. Защото и двете сме съставни части от теб.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А, ей тия гранични случаи са най-интересни – и хората, при които нещата не се случват винаги по типичния начин:)
И кое е истински общото при такива хора.
Изобщо нямам достатъчно добър отговор на тоя въпрос, макар че от години ме занимава.
Понеже всичко е въпрос на енергия и тук не може да е по-различно.
Типичният случай е ентусиазъм – а нетипичният- лек ентусиазъм на някакво ментално ниво и липса на събитийност. Пък я иска човек.
Може би трябва да се „подбутват“ нещата. А може би не трябва.
А може да опират до онова: „когато си готов“. Но пък много пъти не сме уж готови, а събитийност колкото щеш.
Как мислиш?

Всяко нещо се случва, когато си готов за него. А дали ти мислиш, че си готов, на Битието не му пука, то работи като по часовник. Оглеждаш се в него и ако нещо не става, значи ти се дава знак, че не си готов. И никаква ментална активност и философии не променят фактите, а битието не работи с твоите философии, то работи само с твоята степен на готовност.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя