Абе тука освен модератора други има ли въобще?

Wolf I am,
Under the stars,
and under the blue sky I run.
And my spirits run with me.

Така става винаги, когато една отдавнашна амбиция най-сетне намери своето удовлетворение. Оставаш сам и в крайна сметка с единственото, което имаш - СЕБЕ СИ /КЛУБА/.

Извод: пазете се от изкусното изкушение и амбивалентната амбиция! Така никога няма да има опасност някой друг да ви атакува в гръб!

може ли по-ясно за атакуването в гърба, изкусното изкушение и амбивалентанта амбиция? Много ме интересува тая тема.

Чудна работа, нямаше ме два дена, написали сте сума ти постинги и се кефите, че аз ги пиша.

Не вярвам да смятате, че само аз съм някой, а вие сте едно голямо нищо?

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Ти продължавай да пишеш, както си знаеш. Аз често се "отбивам" тук, за да чета, но не пиша, защото нямам какво...
Само руският малко ме затруднява.

Тъкмо един чудесен повод за овладяване на още един език.

Благодаря за подкрепата, ако има нещо наистина важно и не го разбираш, не само ти, пишете, ще се напъна да го преведа.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Аз, аз не разбирам.
Не разбирам, как човек може да накара духа си да му служи, да му служи с разни процесинги или с други каквито и да са учения. Според моите разбирания духът е абсолютно знаещия, свободен и господар на волята и действията на човека. Единствено Той може и определя какво, кое и кога за човека.
Нещо да не сме объркали?

Че кой друг, ако не ние?

Пътник, щото не пощях да си умножавам горе постингите в ковната тема, ма сега те сгащвам да те питам-
не разбра ли, че процесингът изправя възприятията бе?
Това знаеш ли откога го пиша. Ошо казва, че битието е поток, всичко, което той прави, е да махне камъните по пътя на потокът, като махне камъните и тинята, после потокът сам ще си намери пътя.

Е, това е основното занимание на процесинга-маха камъни. Вади трънчета от наболели пети.
Освобождава пътя на потока от налепи.
Артериите от съсиреци.

В крайна сметка изчиства ти какво не си разбрал за него?

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Процесинга изправял възприятията..това не го оспорвам аз...друго питах : Кое е това нещо което ни "отваря" към процесинга / в примера ти/, за да ни се изправят възприятията. Нали няма да ми отговориш "ние", сами, хората...
Има хора които никога няма да чуят за процесинг?
Ако имаме претенции за знаещи ще трябва точно да посочим кое у нас ни ПОВИКВА за процесинг/ в примера ти/ .
и се надявам че не твърдиш, че единствено само процесинг променя възприемането...в кастанеда твърдят същото за Кастанеда...това защо, кога какво твърдим ми е ясно.

Че кой друг, ако не ние?

Е не знам за другите, аз мога да кажа за себе си.
Имах неприятности в продължение на няколко години и имах спешно нужда от помощ.
Така да се каже-имах парче стъкло влезнало под кожата и ми трябваше пинсета да го измъкна. Пробвах с какво ли не и не ставаше, докато попаднах на процесинга.
Кастанеда опитвах от всичките му възможни страни, обаче ефект нулев.
Той и леля на принципа едно си баба знае, едно си бае. ЧСЗ та ЧСЗ и всичко идва от ЧСЗ...е не беше така.
Всъщност първата рязка и еднозначна промяна ми су случи с техниката на Менсинг за прочувстване на чувствата...то само това стига на първо време.

Значи Кастанеда има много ценни неща, обаче той е по-скоро художествен писател, крие ноу хауто, говори с недомлъвки и забежки у лево и у десно.
Процесингът е като аптекарска рецепта-слагаш от това толкоз, от онова онолкоз, разбъркваш толкова време и прочие.
Технологията е дадена.

Има общо и с Ошо.Ошо прави процесинг на прилепналите убеждения, въпреки че може никога да не е чувал за това течение и тая дума. И затова Ошо доста успя да свърши работа, но донякъде, чак като се запознах с процесинга, разбрах какво му е куцало на Ошо и защо успехът му не може да бъде 100%.

Процесингът е 3 вида-процесинг на убежденията, на емоциите и на усилията.
Ошо прави процесинг на убежденията, а когато върху тях е легнал тежък емоционален заряд, трябва да се започне с разреждане на този емоционален заряд, докато се стигне до убеждението. То е като трън, до който за да стигнеш, първо трябва да поизтискаш гнойта...

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Разбирам.
Това е твоя път, изпипан с всичките му дребнички детайли за да се получи това което си сега.
Всичко което си ми написала не отговаря на въпроса ми как, кога, защо нашият дух ни вкарва в процесинг, в кастанеда, в християнството...въобще даваме ли си сметка ние хората, че духът ни извършва с нас това което си пожелае. Кастанеда също казва че ние нищо не правим а духът извършва всичко.
Въпросът ми е и ти ли мислиш че духът ни прави всичко или си мислиш че ние хората и чрез процесинг водим и духа си там където си искаме?
Умишлено насочвам темата към този въпрос, защото е възможно за нас хората да се окаже най- важното нещо връзката ни с духа, чистотата на връзката , каналите за връзка, чуваемостта ни...кастанеда казва че духът може чрез преместване на точката да промени възприятията ни-ДУХЪТ ГО МОЖЕ!
Защо не го прави с всички нас? Има ли нещо друго което и процесинг пропуска и това да не би да е онова което Исус казва че камъкът, който отхвърлиха зидарите ще се превърне в камък за препънка.
Разбираш ли ме какво те питам Кайли?
Какво е твоето обяснение на този въпрос?

Че кой друг, ако не ние?

Не си задавам въпроса защо, къде и как-това си е работа на духа, той да му мисли. Да взема да задавам тия въпроси е все едно стомахът ти вместо да си мели кротко храната, да почне да се пита къде да учи синът или дъщеря ти примерно.
Дай всеки да си върши отредената му работа. :-)

Мисля че неколкократно ти отговорих вече, или ти не ме разбираш, или аз не разбирам въпроса ти.
ДУХЪТ движи нас, вселената и всичко останало. За да ни движи с лекота и грация в правилната посока, ние трябва да имаме чиста връзка с него. За да не му пречим, а да работим в синхрон.
За да изчистим връзката си с него, си служим с какви ли не техники, аз лично считам, че болшинството техники са по-скоро на пътя на налучкването и напипването, процесингът е нека кажем така-системата на изчистване на връзката ни с духа или божественото, обаче доведена до нивото на технология.
Това няма да се получи нито при Кастанеда, нито при молитвите, нито при медитациите. Там нещата се случват случайно. След години медитация или висене в някой източен манастир и на някой ученик току му присветне.

Процесингът го хваща още първия ден и го чисти усилено, систематично, последователно и без да разчита на случайности.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Труден ли е въпроса, аз ли не го задавам правилно или толкова сме прилепнали за това разбиране за НИЕ , АЗ че като кажем "ние трябва", или "ние ако"...ето ти в отговора си до мен казваш:"За да ни движи с лекота и грация в правилната посока, ние трябва да имаме чиста връзка с него."
В моя въпрос аз питам това не е ли работа на духа, което и ти също казваш всеки орган да си върши работата. В смисъл че ако трябва процесинг процесинг ще избере духа, ако трябва йога йога ще е , каквото прецени че трябва духа това ще изпълняваме ние, аз...питам това наша работа ли е, в нашите възможности ли е, и дали е наш дял, с който да се похвалим.
Кайли, ако аз съм прав в мисленето си че духа е този който избира и преценява кое е необходимо за човек, то в този случай ти грешиш в мисленето си за Кастанеда, манастирите и случайността.
Този въпрос е важен, Кайли, важен за нивото на което претендираме че сме.
Важен като големина на стъпало което трябва да бъде преодоляно, важен като спирачка в развитието докато не бъде осъзнат...така си мисля аз и ще продължа да търся отговора.

Че кой друг, ако не ние?

Ми явно не ти разбирам въпроса?

Даже хич.

Едната част може и да разбирам впрочем. Наша работа ли е изчистването?

Ми естествено, че е наша.
И това е единствената наша работа, на човеците, не на духа. Може с негова помощ, но отговорни за изчистването сме ние и ние трябва да свършим тази работа. Ти да не се опитваш да прехвърлиш всичко на духа? И тогава да не излезе, че ако бог искаше да върши цялата работа, що не ни е създал медузи?

Духът ни е дал методи-много методи, по които да се пощим - процесинг, вяра, молитва, медитация, йога, други тинтири минтири-сергия голяма, пълна с методи, което ти е по сърце, него използвай, САМО СЕ ЧИСТИ ЗА БОГА.

А ти клечиш покрай сергията и философстваш-моя работа ли е да се изкъпя или духът ще прати златен дъжд да ме изкъпе той.
То по същата логика-наша работа ли е да философстваме?

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Мисля че духът ни е създал и ние сме средстото му за изява, за това ни е създал, ние сме неговия ездитен кон.
Това че духът ни е дал право и свобода за философстване не означава че е наше задължение... не е и наш дял, дадено ни е от духа, както и останалите неща... според мен. Да духът ще ни и ни изкъпва в златен дъжд, гори ни в огъня на живота, също както злато се пречиства с огън за да изпадне шлака, нечистото.
Ето как е написано в библията:
Ето, очистих те, но не като сребро;
Изпитах те в пещта на скръбта.....

Опитвам се да насоча темата към себепознанието, какво е човек и с какво се отъждествява, кое е наш дял и кое не е наш дял.

Че кой друг, ако не ние?

Ама аз ти казах еднозначно-наш дял е нашето соствено изчистване с негова помощ, но за изчистването сме си отговорни само ние.
Нещо на принципа-съдбата води желаещия, нежелаещия влачи.
Ако не щем да пристъпим съзнателно и отговорно към собственото си изчистване, следват негови действия по същия повод и тогава жална ни майка.

Ти сега как казваш-ученикът отива в училище да учи и учи доброволно, сутрин в клас, следобед самостоятелни занимания.
А ти философстваш, че няма нужда от самостоятелни занимания и видиш ли учителят си е длъжен да му налее всичко в главата? Или чрез хипноза ли, как?

То ако и ученето и изчистването не е наша работа, тогава кое е?

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Последно..виж...какъв е този израз " наша работа"...наша, ние...ами наша, аз, ние сме и духа....ами поне ти наричай нещата с истинските им конкретни имена.
Ако не щем да пристъпим съзнателно и отговорно към собственото си изчистване, следват негови действия по същия повод и тогава жална ни майка.
Разгледай това изречение...аз не се деля от своя дух и ако аз не ща, ако ние не щем за мен това означава че духа и не ще...ако на мен ще ми е жална майка то е на духа ми ще е същото...това означава написаното в това изречение от теб, а как го разбират другите...ние не се разбираме с думи Кайли, разбираш ли колко сме несъвършенни.
Заради това не разбираме и за какво си говорим.

Че кой друг, ако не ние?

И защо така се плашиш от думичките наш, мой, свой, моя?

Аз отдавна плюх на тия течения и повеи да нямаш нищо свое и това да се счита за висша духовност.
За справка виж Малкият принц.
Процесингът впрочем приема усещането за нямане като поредната повреда в мисленето и има много процесинг за възстановяване на чувството за владеене.

Добре, ти смяташ, че няваш нищо, дори отговорност.
Аз смятам, че това, че духът притежава всичко, изобщо не пречи и аз да го притежавам.
Освен това избягвам да философствам напоследък.
Като духът ми каже-Стани!
Ставам.
Не философствам ама чакай сега, щом всичко е работа на духа, да земе да земе той да си става и да си се оправя там, мен кво ми е.

Ти си оставил всички действия в ръцете на духа и за себе си си оставил правото да философстваш.
Ми това си е твой избор...а духа пита ли го какво му е мнението относно твоето мнение?

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Аз само ти посочих какво си написала и какво би трябвало да се разбере от написаното и че то се различава от това което казваш. Ти определи и че се страхувам от свой мой...карай...
Много хубаво си ме подредила редом с духът ми...и си разпределила .кое е задължение на духа и кое е мое, ама пак някакси по инерция ме разграничаваш от духа ми...АЗ СЪМ ЕДНО С НЕГО, опитай се да заживееш с тази мисъл ако искаш да ме разбириш какво те питах. А, аз точно това те питах, как ти, която не се отъждествяваш с духа си знаеш кое е негово задължение и кое не е негово задължение.
Кажи ми Кайли че твоя дух говори.
Какво знаеш заилюзията?
Вярно ли че попадайки в материята духовете изпадали в тъмнина?
Че откъде тогава е светлината в нас?!

Че кой друг, ако не ние?

Виждаш ли каква хубава работа си цитирал в съседния клуб:
Човек на знанието живее действайки, а не мислейки за действието или мислейки какво ще мисли след като приключи действието. Човек на знанието осъзнава, че нищо не е по-важно от нещо друго. Като знае това той избира кое да е действие и го прави така сякаш е най - важното за него.

Е, ти очевидно си избрал действието ФИЛОСОФСТВАНЕ и философстваш ли философстваш, без да мислиш за самото философстване.

И наистина си безупречен в това си контролирано безумие и философстваш, като отдава от себе си всичкото си време, умения, знания, възможности с най-голямо старание, все едно че е пред изпитна комисия.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Със закъснение ти отговарям, но се наложи да проверя...значи освен модератора тук е и неговия дух.
Кой ти трябва на теб?

Че кой друг, ако не ние?

Нищо не съм избрал аз...ако можех да избирам, щях да си избера да съм малкия принц...примерно..въобще не ми се философства, чувствам се насилен от духа си Всъщност духът ми ме жали и ми създава чувство за приятност в спора ми с теб, подлъгва ме...знам те аз каква си...и ти си като другите, но духът ми ме будалка за да бачкам тук...ето сега пак...духът ми каза че освен дух си и жена и ще се обидиш от истината ми и за това е нужно да постъпя като него и да те заблудя като ти подаря един букет от огненочервени рози придружен с мисли на уважение към женската ти чувствителна, необятна и непредвидима същност за да ти е и на теб приятно...ти вързваш ли се на такива приказки...и това ми били духове...лъжльовци такива, измамници.
Много добре разбирам какво съм написал в кастанеда и на кого.
С теб е друго.
Заповядай розите, много са красиви, за теб са.

Че кой друг, ако не ние?

Това, което правите с духа ти, не е негово правене , а е ЗАЕДНЕНЕ, състояние на заедност, когато правите двамата едно и също нещо, тогава не се знае кой какво точно прави от двама ви във всеки един момент, но правите едно и също нещо с една цел и посока.
СЪВМЕСТНО.
Не само той, пък ти да се носиш като народна песен из дира от клуб на клуб и да философстваш.

Ето примерно философстването съм убедена, че само ти го правиш.

Магията на живота само той я прави.
А твоето усъвършенстване е ваша съвместна работа и дело, ефект от ЗАЕДНЕНЕТО.

Има неща, които само самият човек може да направи, има неща, които само някой друг може да направи за него, и има неща, които само съвместно могат да се направят.

Хайде сега ти кажи какво можеш сам да направиш и какво можеш да направиш в заеднене с духа?

Аз не знам какво духът може да направи и не ми е това пойнтът. Аз знам какво трябва аз да направя, а ти защо се въртиш вокруг да около и прехвърляш всичко на духа, като оставяш за себе си единствено философстването за него, докато той се поти да върши и твоята работа?

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Виж сега, освен твоята воля и съзнание, по света се понамирват и свръхсъзнание, дух; подсъзнание-емоции, разни астрални същества, разни висши, низши и всякакви гадинки и богове и вся остальная сволочь.
Обаче ти не знаеш кой те управлява-духът или подсъзнанието ти.
А двете идват от различни места и носят различни послания.
Така че кажи ми, отде си сигурен, че невземайки волево решение на съзнателно ниво, си се оставил в ръцете точно на духа да те ръководи, а не си забил примерно из астралните долни нива някоя астрална ларва да те води за носа?


А за розите покорно благодаря.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Ми ще ме води за носа някаква си астрална ларва, щом духът ми ме е изоставил на произвола на съдбата.
Ти без духа си оправяш ли се с ларвите?
Това с процесинг да не е от някоя ларва или егрегори.
Сериозно ли мислиш че можеш да си по- силна от егригор..сега, такава каквато си?
А ти знаеш ли кой те управлява егрегора или личния ти дух, като си толкова убедителна.
Нали заради това повдигам тази тема с теб, започваш да включваш.
Добре им служиш, малийй и как им се подмазваш да им угодничиш.
Подмазвачка.

Че кой друг, ако не ние?

Пак философстваш.
Ми не вярвам духът да те води за носа, докато ти философстваш.
Духът философства ли? Ти ще кажеш.

Аз избягвам да философствам напоследък, ако си забелязъл, гледам да се чистя.
Колкото по-чист е проводникът, толкова по-висок егрегор го подхваща на принципа на резонанса, нали си чел херметизма?

По безкрайната стълба нагоре винаги има егрегори, които да те приватизират и зашематят такъв, какъвто си, даже някои могат и доказателства да ти предоставят че не друг, а те са Духът.
Никаква гаранция нямаш кой те води за носи, можеш само да се опитваш да не им обръщаш много внимание и да се чистиш, чистиш, чистиш...гледай си пътеката пред краката, не зяпай светкавиците.

ФИЛОСОФ И МИСТИК

Философ и мистик се заблудили в гората в тъмна нощ. Това била много опасна гора, пълна с диви зверове; тъмнината била непрогледна. Единият бил човек на съмнението, другият - на вярата. Внезапно започнала буря, ударил гръм и ярко пробляснала светкавица.
Философът погледнал нагоре, мистикът погледнал надолу пътеката. В момента на проблясвянето на светкавицата пътеката била пред тях, осветена и ясно видима.
Философът погледнал мълнията и започнал да гадае: "Какво става?" - и загубил пътеката.
Вие сте се заблудили в гора, още по-тъмна и гъста от тази в притчата. Нощта е още по-дълбока. Понякога присветват мълнии. Сведете очи към пътеката.


Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Хубава притча, много поучителна.
А можеш ли да ми дадеш притча за способността ни да делим нещата на парчета и да се лутаме в крайностите?
Не ти ли минава през ума че човек може да бъде и философ и мистик едновремено и да ползва тези си качества в подходящи моменти от живота си.
Да обяснявам ли още примера си? В момента на светкавицата да е мистик и да види пътеката, а в останалото време да е философ.
Клубовете за мистици ли са или за философи?

Че кой друг, ако не ние?

Клубовете са за философи и само философи се развъждат тъдява.

Минавало ми е през ума да бъда и философ, и мистик едновременно....и накрая се оказва, че е невъзможно, защото философията е твърде груба вибрация и убива мистицизма.
Отнема цялата енергия за себе си.
Само че докато се потапям във философиите, не мога да го забележа, трябва да изляза отвъд.

Ти с такива ноктенца и зъбки защитаваш философията, че ми ставаш съмнителен...кой знай в коя отсечка си отбил и се имаш за пристигнал.
То човек всъщност винаги е пристигнал някъде...въпросът е къде...

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Стига де,
Не защитавам философията...не си ли забелязала че аз казвам друго на казаното от събеседника...каквото и да кажеш аз ще го разширя, дори и да ти изглежда като заяждане със зъби.
За мен различните отсечки са еднакви защото Пътя е целта ми...виждам че за теб е друго.
По това се различаваме.
Всъщност няма как да сме в различни отсечки щом си лафим с тебосвен, освен ако не си тръгнала назад да помагаш на идващите...това ли ми казваш?

Че кой друг, ако не ние?

Тъкмо се занимавам с четене и малко превеждане на Зоар...и мзех да се съгласявам с визията на кабалистите, че не точно пътят е целта, даже изобщо и хич.
Да оставим факта, че отдавна не съм съгласна с тая концепция де. Целта е една, а нас ни ловяд като шарани на въдичка и ни пробутва господ пинизи с разни дребни временни цели да ни ръчка да вървим напред.
Щото на истинската цел няма да захапем.
Та бог знае крайната цел, на нас ни пробутва каквото кълвем и затова не са важни нашите дребни целички, важен е пътят, щото тоя път ще ни изведе до божията цел.

Объркано ли ти стана?
Нека ти.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Не, не ми е объркано, като човек говориш.Само че това което ми казваш не е хич ново за мен и е написано в дебелета книга:

“ Иоана...Имам още много неща да ви кажа, но не можете да ги понесете сега..." както виждаш няма пинизи, казано ни е, така както си е.
Думите на Исус.
Пинизите са за пинизчиите...не са за нас които вярваме в Него.
Никога не ми е било подредено, все нещо рухва, свикнал съм, нека ми, пък и мога да го нося .
Какво казва Зоар, тоз не съм го чел, но едва ли може да ме иненада с нещо ново. Голямата изненада за мен ще бъде ако Зоар ме накара да приложа знанието си на практика в живота или половината от знанието ми...за какво ми е още знание...приложение, приложение и приложение


Че кой друг, ако не ние?

Ако някой трябва да те накара да прилагаш знанието, значи нищо не знаеш.
Единственото знание е приложението, другото е безмислено пълнене на паметта с вехтории. Това компютърът го прави далеч по-добре.
Та не ме интересува колко помниш.
Както се казва-
Думите са думи, обясненията са обяснения, обещанията са обещания, но само изпълнението е реално.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

"Да узнаете това-значи да познаете бога. Познайте това чувство, това великолепно и пронизващо чувство, че съществуването ви обича, съществуването ви помага, защитава ви; изпраща ви непрекъснато бесчислени благословии. Съществуването е милостиво към вас, вие не сте чужденец, съществуването е вашият дом..."
А не както ти казваш пинизи.
А да не узнаете какво е? Пинизи е!
Нека ти!
Не че съм злопаметен

Че кой друг, ако не ние?

Оттатък донът вика, че съществуването и вселената са враждебни, оттук ти викаш, че са обичливи...объЛках се.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Кайли твоите "пинизи" още не ми излизат от главата.
Въобразявам си невъбразими неща след като те прочетох какво ти каза за боговете ни. И си мисля за Исус, как Отца Му Го пратил тук сред нас като сключил сделка с онези дето си правят пинизите с нас, като им казал че ще им даде възможност за истински пиниз, но при условие че вече няма да си правят пинизи в тези които повярват че пинизите си имат цена и че Той така плаща най - скъпата цена за да няма пинизи за тези които Му повярват че Той е платил вече за да няма пинизи. Тук аз виждам яка логика, но ...тази логика после я видях...или нещо ме заблуди с нея...обаче я видях....и си помислих за теб...
Ти също виждаш и усещаш безсилието си...в това което искаш да си, все нещо не ти достига...не само на теб...и на всички нас...и колко е лесно уж: повярвай в Мен и ме последвай....Кайли, моля те поне въднъж се съгласи с мен че това е за прости хора, които да поваярват и да Го последват, признай ми Кайли че ние с теб сме много умни, ХИТРИ/темата ти/ и не можем да Го следваме ей така без нищо, няма ясна далавера
Сигурно съм суеверен

Че кой друг, ако не ние?

Не е така, драги.
Когато човек се наиграе все някой славен ден в някой случаен живот, почва да му писва да си създава сам игрите и тогава изведнъж нахитрява и си казва-абе, що съм толкоз прост, я вместо да се морим и мъчим да създавам игрите и борбите си, да оставя това в ръцете на господ, той пък може по-интересна игра да измисли.

Защото ако човек има желания-да си ги удовлетворява.
Ама ако няма желания и става кофти, щото няма за какво да живее, става му скучно, досадно и депресирано. Тогава почва да си измисля всякакви желания, че да си играйка, обаче знае, че всички желания са неистински, просто така, колкото да се намира на работа (игра).

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Така е скъпа, както си го написала. Както в зохар, което ти цитирах, както в процесинг че всичко е лъжа и така е ЗАМИСЛЕНО предварително, както в Християнството за което ти разказах.
А ти си една СИЛНА неверница и така се самолишаваш от основа на която да изградиш своето си.
Камъкът който отхвърляш е камака ти за препънка...
Сега търся да открия защо си такава

Че кой друг, ако не ние?

Изключително много ми е странно защо пък точно ти точно сега цъфна с точно тия твърдения, точно когато аз бързо се преправям в посока от неверница към верница.

Нали ти разправям, че в момента по неочакван начин почвам да идвам на твоя акъл, благодарение на няколко лафа в таз Кабала и тоз Зохар.

От години се моткам бездомна, безнадежна и унила и подпитвам даже из Кастанеда чат пат-и като се отървеш от всички желания и после квооо? И оттам ми отговарят, че който се е отървал, не пита, щото знае, значи не съм.
Е съм. СЪМ!

До степен да си свободен от желания (е почти изцяло де), дотолкова, че нищо да не ти се прави, да виждаш безумието на всичко, да практикуваш контролирано безумие и да вярваш, без да вярваш - муха без глава.

Дайте ми опорна точка и аз ще обърна земята, а?
Е да, ама опорно желание да я преобръщам нанайси. Каквото и желание да си наумиш, знаеш, че е илюзия, още повече, че бързо ми минава и друго евтинко желание идва и така го карам, щото иначе съвсем пък бездомност, безнадежност и прочие...

Е сега разбрах. Вденах.
Ако прехвърля не само радостите, скърбите, отговорностите на господ...ако взема да му прехвърля даже и желанията си...тогава, тогава настава такъв живот...
Как никога не ми е дошла наум тая визия-да му прехвърля желанията си, той да желае вместо мен и така да ме движи, вместо аз да си чопля ушите, вадейки оттм кога некое бозаво желание, кога си обикновена ушна кал....

И точно основа ми липсваше, прав си.
Опорната точка за обръщане на земята, основата, от която лично се лиших-собствените желания; и нова не намерих до тия дни...

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Редактирано от Kaily на 29.03.06 11:52.

Покланям ти се до земята. Ако наистина си оставила всичко в Неговата воля, то кой съм аз та да смея да споря с Вас
Аз заради това ли те харесвам напоследък още повече....защото идваш на моя акъл ли?
Е, сега вече като предоставиш на Него и награждаването и отмъщението и всичко друго, ще видиш силата Му...

Че кой друг, ако не ние?

Първо не е напоследък, а в последните два дена буквално.

И второ-казах, че и желанията му отдадох, аз и без това вече от доста години се чудя какво да ги правя и само ми се сплитат в краката, така казусът се реши перфектно....ма за отмъщението не съм си го дала още пъъъък.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Защото си добричка, заради това не даваш отмъщението на Него.
Нямаш си и представа малка доза страх от Него как ще ти подейства благотворно...пример..страх от Неговата справедливост...като повод да забележиш Неговото великодушие, прошката и любовта Му...ти си Му отнела всичките тези неща.....и налагаш своите си...
Мъдрите казват, че това било първата крачка към Него.

Че кой друг, ако не ние?

страх от него?!?
е нема стане, шъ мъ прощаваш

Тва просто нема стане.

Респект, преклонение примерно, любов даже може би едва ли не чат пат, умиротворение, там квото друго си поискаш, ама страх...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не си навирай главата в пясъка,, хайде отвори очи и виж
В момента ти се страхуваш от стотици други неща..страх те е от болка, от старостта , от болести, от смърта, ако не твоята то на близките ти, страх те е от тъмнината, невежеството, неизвестността...знаеща приятелко.
А, аз ти предложих да не се страхуваш от тях, а само от Бог.
Не се надувай чак толкова много, виж реалността илюзия...още ли не си разбрала че ти не си способна на нито едно от изброените от теб преклонение, умиротворение, любов.
Хайде ела на мене си.
"Творецът:
1. Придал на душата желанието на завършения егоизъм, наречен гордост, вследствие на което човек престанал да усеща Твореца..
2. Разделил създаденото творение на малки отделни части и ги поместил в нашия свят. Предал 288 искри светлина в системата на нечистите сили, за да съществува нашият свят, защото системата чисти сили не може да храни човека в нашия свят поради противоположността на свойствата им.
Тази система нечисти сили храни човека и целия наш свят до окончателното изправяне, а 288-те искри поддържат живота, премествайки се от едно място на друго, водейки човека към желаното състояние. "


Че кой друг, ако не ние?

Редактирано от ПЪTниk на 30.03.06 07:14.

Не виждам никакъв смисъл да си вменявам чувство на страх, нито виждам полза пък от това чувство.
Според теб нямя дя прявь някои неща от страх от бога ли?
Кои неща например?
Аз и сега смятам, че не ги правя, не защото се стряхувам от бога, а защото вътрешната ми етика или морал не ми ги позволяват.
Какво няма да правя, което сега правя, ако почна да се страхувам от него?

Безмислена позиция ми се чини твойта в случая...ама ако те е страх да се страхуваш сам и си дириш компания...

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Смисълът е да не се страхуваш. Това е според мен, друго няма. Повтарям, невярващият в Бог човек се страхува от стотици неща и се ограничава в тях, разболява се, стеснява се. Вярващия в Бог човек се страхува само от Бог, но вярва силно във великодушието, силата, прошката, любовтта, мъдростта,
правдивостта Му...и такъв страх е друг страх...нищо не може да ти се случи без участието на Бог...май това идва с вярата...това чувство постепенно наистина прераства в онези неща които ти изброи горе и предпочете за общуване с бог вместо страх...но истинското им име е страх от Бога.
Наистина ли не ме разбираш?

Че кой друг, ако не ние?

Изобщо не те разбирам, честно.
Не виждам защо едно живо весело общуване за взаимна наслада у двете страни трябва да се превръща в страх?
Чини ми се налудничаво, малоумно и аберирано.

Не знам чел ли си "Как да познаем бог" на Чопра.
Там бяха дадени седемте нива на бог, аз преди време бях вадила нещо, кой го знае къде е.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Каква взаимна наслада сънуваш? Нашите мисли не са Неговите мисли и нашите пътища не са Неговите пътища, за каква обща наслада може да става дума.
Нима си в състояние да се наслаждаваш заедно с Бога че Той за собствена изгода от един и същ материал е направил от теб отходно гърне а от друг красива ваза за цветя?
По - добре е сега да си мислиш каквото си мислиш.
Например че като се изчистиш от прилепването ще станеш ваза.

Че кой друг, ако не ние?

Ми страдай си бе.
Както неведнъж съм цитирала един мъдър лаф-тази вселена притежава любезното свойство да ни предоставя доказателства за всяка наша парадигма.

Щом ти изнася да страдаш и да се страхуваш - молим, бог е милостив, щом искаш, ти го дава.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

В такъв случай всеки един от нас да си мисли за своята парадигма.
Не бих предпочел някаква си парадигма пред теб. И в този стил ще формирам мисленето си...без нужда от доказателства и против всички предизвикателства.

Че кой друг, ако не ние?

Редактирано от ПЪTниk на 31.03.06 18:26.

Е да, ма аз вече отдавна не мисля по важни неща. Неколко крачки пред теб съм.

Аз само чувствам или усещам.
И като ти казвам, че не усещам страх от бога, това значи, че не усещам страх от бога, а не че съм си изградила ментална парадигма да си мисля, че не усещам страх.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Щом е така както ми казваш и си доста напред с материала то можеш ли да изброиш нещата от които се страхуваш? Ако си смела и не се страхуваш от нищо това означава за мен че нищо не разбираш, но защо не ме разбираш и като те е страх?

Че кой друг, ако не ние?

Ошо казва, че целият страх е страх от смъртта в крайна сметка.
Е аз по рождение нямам страх от смъртта.
Като тинейджърка всъщност дори я използвах за последен пристан, бягство и всевъзможен изход от всичко.
После с тая идея за прераждането малко нещата се промениха, щото пък разбрах, че умиране има, отърване няма, та вместо изход, смъртта стана само отлагателна клауза.

А да ти кажа имам наистина от невръстна възраст няколко страха, ама май всичко, от което се страхувах, вече ми се случи...та ...мокър от дъжд се не бои.

Да речем страх ме е, че като много ме мързи, ще ме хванат да рабятя.
шегичка...

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Не се страхувай от ония че ще те хванат да работиш, всичко е по волята на Бог-страхувай се от Него че ще те хване да работиш.
Сега като сравниш ония...егригори ли какви са ти ги нарече ония, та като ги сравниш с твоя Бог...ами те са паленца пред Него, защо се страхуваш от тях...ти си бог и Той е в теб, нама да вървиш сама срещу себе си...шегувам се...има ни нещо на мислите и настройките, някаква сила се таи в това...не че е толкова важно от какво се страхуваме...
А това че не се страхуваш от влака и той още не те е сгазил може да го ползваш също....ако можеш
Че кой друг, ако не ние?

Редактирано от ПЪTниk на 01.04.06 13:37.

Защо да се страхувам от бог, че ще ме хване да работя?
А от влака, че ще ме сгази?
Кажи, страхът ще промени ли влака, че да не ме сгази?
Или бог няма да ме хване да работя, ако усилено почна да се страхувам?
Какво променя страхът?

Дай ми разумно обяснение с какво мога да подобря съдбата си, ако почна да се страхувам, и почвам незабавно.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Да, не би да си пиша с друга ...ти ли си това?
Kaily, знаещата, опитващата, рационалната, аналитичната...преминала през огъня...
"Кажи, страхът ще промени ли влака, че да не ме сгази? "
Не влака, теб ще промени...да научиш правилата и да ги спазваш и да не преминаваш смело и безстрашно при пусната бариера.
Смел ли е елена, който спокойно пристъпва към засадата на ловците , за обстрел?
С това ли се гордееш, с такава смелост ли?
Не искай от мен нещо което аз не мога да ти дам...поискай го от Него...опитай няма да се повредиш

Че кой друг, ако не ние?

Глупости почна да пишеш и това си е.
Страхувай си се на воля.
Аз твоя страх замествам със състояние нащрек - далеч по-полезно ми е.

Страхът е точно толкова излишен, колкото и паниката.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Твоето нащрек и моето страх са еднакви глупости...много добре знаеш несъвършенството на езика ни и възприятията и за думите които ползваме.Ако задълбаеш натам няма да ни стигне всичкото време на света за да се разберем кой какво си мисли от нас.
В процесинг казваш че ние хората всичко правим от зависимост,... само ти искаш да повярваш в Бог свободна..и нащрек става. Свободните нямат нужда от Бог, но такива няма, поне аз не познавам

Че кой друг, ако не ние?

И на ушите да си ходиш, няма да ми вмениш страх от господа, така че не се аби напразно.
Не съм казала, че съм свободна, че съм независима, не съм казала и че не съм.
Тук изобщо не става въпрос за каквото и да било друго отношение, освен едно-отношението на страх към господа.

Не набърквай нищо друго.
Ти просто асоциираш господ със страх и ако има господ, значи има страх ли?

Аз не те разбирам определено, пък ти мен май хич.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Грешиш отново в мисленето си. Уверявам те че ни най- малко нямам желание да ти вменявам страх към Бога. Доверявам ти се и споделям с теб какво е в мен, какво чувствам и мисля за нещата които говорим. Нито искам да взема от теб, нито да ти дам, зная че това е невъзможно.
Виж какво прочетох в темата ти за седемте нива:

"ПЪРВО НИВО: БОГ ЗАКРИЛНИК
Бог от първия етап е:
Отмъстителен.
Капризен.
Гневлив.
Ревнив.
Осъждащ - раздава и поощрения, и наказания.
Непроницаем.
Понякога милостив.
Как откривам Бога?
ЧРЕЗ СТРАХ И ЛЮБЯЩА ПРЕДАНОСТ"

Така е написано и в библията че страхът от Господа и първата крачка към Него....и аз само това исках да ти кажа. Надявам се и ти като си написала този текст не си искала да ми вмениш страх от Бога.
Няма нужда да се защитаваш, не те нападам.
А нивата са доста по- сложни от описаното , те се вплитат и смесват в нас и са с различна сила на изява във всеки различен момент...

Че кой друг, ако не ние?

Точно така, нивата са поомешани, обаче все пак това е своего рода прилична карта за път през непозната местност.

Чудесно забеляза, че бог от първо ниво внушава страх, не знам обаче дали осъзна, че САМО НА ПЪРВО НИВО го сторва, на всяко следващо ниво страхът отстъпва място на друго отношение, та чак до бог равен теби и ти негов СЪ-зидател.

Точно заради това пуснах темата, за да видиш, че страхът към бога съществува преди всичко на първо ниво, белким си подадеш носа навън от него...а ти се "загнезди" още повече....е, гнезди си...

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Скъпа приятелко,
Ти вече забрави за какво говорим с теб, увлечена в спор заради самия спор, нещо което много ти допада.
Да ти напомня че аз задвижих темата с въпроси от рода на: кое е това нещо което ни кара да сме в процесинг, кастанеда, ошо или кое и да е друго учение.Попитах те защо процесинг нищо не казва за истинския двигател който ни насочва и задвижва и не е ли по - добре Исусовото предложение за вярата, която и е двигател и път и не е ли препъникамък Неговото отхвърляне, като и това че процесинг го отхвърля и се прави че то не съществува...зададох въпроса: КОЕ Е ТОВА НЕЩО У НАС КОЕТО НИ ЗАДВИЖВА И НАСОЧВА В ТОЧНО ОПРЕДЕЛЕНА НАСОКА-ВИДОВЕ УЧЕНИЯ????
За това говорим с теб. Аз ти посочих страхът от Бога като двигател и причина за насочване в нас, и ти заключи че съм страхливец.
Посочих ти че ти самата си пуснала тема за нивата и стръхът и ти се врътна че си го направила да ми покажеш...КАКВО ДА МИ ПОКАЖЕШ това което до сега ти казвах ли?
"Дай ми разумно обяснение с какво мога да подобря съдбата си, ако почна да се страхувам, и почвам незабавно."
Ти ме питаш и аз ти отговарям до оня момент до който ти показвам че пишеш нещо което или не помниш или не разбираш добре.
Твоето мъдро заключение е че аз съм загнезден.
Типичен женски спор
Но пък ми е весело с теб.
Необходими ли са ти още други разумни обяснения за нещата които водят към Бога и кога започваш незабавно?

Че кой друг, ако не ние?

Скъпи приятелю, аз изобщо не споря, не знам що ти така си мислиш. Да не е твоето собствено отражение върху мен в частност?
Аз съм на принципа, че всеки заема уникално място и си тежи на това място, така че отдавна вече не правя опити да уеднаквявам и унифицирам уникатите.

И отдавна да се бях отказала от темата ти за страха от бога, ама на, поддържам разговора, да не кажеш, че съм негостоприемна.

Ти ме питаш що това, а не онова, и не е ли по-добре третото...ми не знам.
Щом считаш нещо за по-добро-действай.
Защо мен питаш?
Има едно основно правило в Парадоксалната магия, което ти явно си прескочил, пък аз съм усвоила перфектно-

Когато постигнеш истината, провокирай проявлението и, не спори с другите за нея, защото всеки има право на своя истина.

Та - провокирай проявленията на твоята истина, аз ще провокирам на моята и така...светът е достатъчно широк за двама ни.

Не знам кое е точно това нещо у нас, което ни насочва към определени видове учения и не ме интересува изобщо-истина ти казвам.
Светът е голям, многообразен и всеки е уникален, както вече казах, така че за всеки влак си има пътници и за всеки пътник си има влак.
За твоя влак страхът от бога може и да е основен движател, за моя не.
Това е всичко, което ти казах.
Вместо да приемеш, че пътуваме в различни влакове, ти започна да полагаш луди усилия да ме прекачиш на твоя си влак...

Честно да ти кажа, твоята мисъл се плъзга по моята точно все едно един влак се разминава с друг.

Не виждам какво в крайна сметка искаш или се опитваш да направиш - определи се, за да видим дали можем да продължим.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Кофти, много кофти.
Отговора е скрит в : защо все на МЕН се случва.
Благодаря за чата, не, не го направих насила и не ми беше досадно.
До скоро...

Че кой друг, ако не ние?

Ние не избираме нещата, в които да вярваме...те ни избират нас.
Това е отговорът на твоя въпрос.

А ако питаш защо ни избират-това вече не знам, питай тях.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Добро утро скъпа приятелко. Лек и светъл ден ти желая, здраве и успешна късметлийска седмица.


Че кой друг, ако не ние?

Мерси, приятелю.

За отбелязване е, че за сефте от толкова време насам не назидаваш и не поучаваш, ми просто казваш добър ден.
Бог наистина е всемогъщ и чудесата му нямат край.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Не вярвай на този словоблудец...заблуден!

Пътят към Бога е път на Любовта. Никакви страхове и др. боклуци!!!

“ Любовта е дълготърпелива пълна с благост, любовта не завижда, любовта се непревъзнася, не се гордее, не безчинства, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истината, всичко извинява, на всичко ВЯРВА, на всичко се надява, всичко претърпява”

Разбра ли защо ми вярва, не защото е вярно, пръдлю такъв

Само истинския глупак може да си седне на топките.

Я си стой на топките и не проповядвай неща, които не разбираш словоблудецо въшлив!