Е не знам за другите, аз мога да кажа за себе си.
Имах неприятности в продължение на няколко години и имах спешно нужда от помощ.
Така да се каже-имах парче стъкло влезнало под кожата и ми трябваше пинсета да го измъкна. Пробвах с какво ли не и не ставаше, докато попаднах на процесинга.
Кастанеда опитвах от всичките му възможни страни, обаче ефект нулев.
Той и леля на принципа едно си баба знае, едно си бае. ЧСЗ та ЧСЗ и всичко идва от ЧСЗ...е не беше така.
Всъщност първата рязка и еднозначна промяна ми су случи с техниката на Менсинг за прочувстване на чувствата...то само това стига на първо време.

Значи Кастанеда има много ценни неща, обаче той е по-скоро художествен писател, крие ноу хауто, говори с недомлъвки и забежки у лево и у десно.
Процесингът е като аптекарска рецепта-слагаш от това толкоз, от онова онолкоз, разбъркваш толкова време и прочие.
Технологията е дадена.

Има общо и с Ошо.Ошо прави процесинг на прилепналите убеждения, въпреки че може никога да не е чувал за това течение и тая дума. И затова Ошо доста успя да свърши работа, но донякъде, чак като се запознах с процесинга, разбрах какво му е куцало на Ошо и защо успехът му не може да бъде 100%.

Процесингът е 3 вида-процесинг на убежденията, на емоциите и на усилията.
Ошо прави процесинг на убежденията, а когато върху тях е легнал тежък емоционален заряд, трябва да се започне с разреждане на този емоционален заряд, докато се стигне до убеждението. То е като трън, до който за да стигнеш, първо трябва да поизтискаш гнойта...

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Разбирам.
Това е твоя път, изпипан с всичките му дребнички детайли за да се получи това което си сега.
Всичко което си ми написала не отговаря на въпроса ми как, кога, защо нашият дух ни вкарва в процесинг, в кастанеда, в християнството...въобще даваме ли си сметка ние хората, че духът ни извършва с нас това което си пожелае. Кастанеда също казва че ние нищо не правим а духът извършва всичко.
Въпросът ми е и ти ли мислиш че духът ни прави всичко или си мислиш че ние хората и чрез процесинг водим и духа си там където си искаме?
Умишлено насочвам темата към този въпрос, защото е възможно за нас хората да се окаже най- важното нещо връзката ни с духа, чистотата на връзката , каналите за връзка, чуваемостта ни...кастанеда казва че духът може чрез преместване на точката да промени възприятията ни-ДУХЪТ ГО МОЖЕ!
Защо не го прави с всички нас? Има ли нещо друго което и процесинг пропуска и това да не би да е онова което Исус казва че камъкът, който отхвърлиха зидарите ще се превърне в камък за препънка.
Разбираш ли ме какво те питам Кайли?
Какво е твоето обяснение на този въпрос?

Че кой друг, ако не ние?

Не си задавам въпроса защо, къде и как-това си е работа на духа, той да му мисли. Да взема да задавам тия въпроси е все едно стомахът ти вместо да си мели кротко храната, да почне да се пита къде да учи синът или дъщеря ти примерно.
Дай всеки да си върши отредената му работа. :-)

Мисля че неколкократно ти отговорих вече, или ти не ме разбираш, или аз не разбирам въпроса ти.
ДУХЪТ движи нас, вселената и всичко останало. За да ни движи с лекота и грация в правилната посока, ние трябва да имаме чиста връзка с него. За да не му пречим, а да работим в синхрон.
За да изчистим връзката си с него, си служим с какви ли не техники, аз лично считам, че болшинството техники са по-скоро на пътя на налучкването и напипването, процесингът е нека кажем така-системата на изчистване на връзката ни с духа или божественото, обаче доведена до нивото на технология.
Това няма да се получи нито при Кастанеда, нито при молитвите, нито при медитациите. Там нещата се случват случайно. След години медитация или висене в някой източен манастир и на някой ученик току му присветне.

Процесингът го хваща още първия ден и го чисти усилено, систематично, последователно и без да разчита на случайности.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Труден ли е въпроса, аз ли не го задавам правилно или толкова сме прилепнали за това разбиране за НИЕ , АЗ че като кажем "ние трябва", или "ние ако"...ето ти в отговора си до мен казваш:"За да ни движи с лекота и грация в правилната посока, ние трябва да имаме чиста връзка с него."
В моя въпрос аз питам това не е ли работа на духа, което и ти също казваш всеки орган да си върши работата. В смисъл че ако трябва процесинг процесинг ще избере духа, ако трябва йога йога ще е , каквото прецени че трябва духа това ще изпълняваме ние, аз...питам това наша работа ли е, в нашите възможности ли е, и дали е наш дял, с който да се похвалим.
Кайли, ако аз съм прав в мисленето си че духа е този който избира и преценява кое е необходимо за човек, то в този случай ти грешиш в мисленето си за Кастанеда, манастирите и случайността.
Този въпрос е важен, Кайли, важен за нивото на което претендираме че сме.
Важен като големина на стъпало което трябва да бъде преодоляно, важен като спирачка в развитието докато не бъде осъзнат...така си мисля аз и ще продължа да търся отговора.

Че кой друг, ако не ние?

Ми явно не ти разбирам въпроса?

Даже хич.

Едната част може и да разбирам впрочем. Наша работа ли е изчистването?

Ми естествено, че е наша.
И това е единствената наша работа, на човеците, не на духа. Може с негова помощ, но отговорни за изчистването сме ние и ние трябва да свършим тази работа. Ти да не се опитваш да прехвърлиш всичко на духа? И тогава да не излезе, че ако бог искаше да върши цялата работа, що не ни е създал медузи?

Духът ни е дал методи-много методи, по които да се пощим - процесинг, вяра, молитва, медитация, йога, други тинтири минтири-сергия голяма, пълна с методи, което ти е по сърце, него използвай, САМО СЕ ЧИСТИ ЗА БОГА.

А ти клечиш покрай сергията и философстваш-моя работа ли е да се изкъпя или духът ще прати златен дъжд да ме изкъпе той.
То по същата логика-наша работа ли е да философстваме?

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Мисля че духът ни е създал и ние сме средстото му за изява, за това ни е създал, ние сме неговия ездитен кон.
Това че духът ни е дал право и свобода за философстване не означава че е наше задължение... не е и наш дял, дадено ни е от духа, както и останалите неща... според мен. Да духът ще ни и ни изкъпва в златен дъжд, гори ни в огъня на живота, също както злато се пречиства с огън за да изпадне шлака, нечистото.
Ето как е написано в библията:
Ето, очистих те, но не като сребро;
Изпитах те в пещта на скръбта.....

Опитвам се да насоча темата към себепознанието, какво е човек и с какво се отъждествява, кое е наш дял и кое не е наш дял.

Че кой друг, ако не ние?

Ама аз ти казах еднозначно-наш дял е нашето соствено изчистване с негова помощ, но за изчистването сме си отговорни само ние.
Нещо на принципа-съдбата води желаещия, нежелаещия влачи.
Ако не щем да пристъпим съзнателно и отговорно към собственото си изчистване, следват негови действия по същия повод и тогава жална ни майка.

Ти сега как казваш-ученикът отива в училище да учи и учи доброволно, сутрин в клас, следобед самостоятелни занимания.
А ти философстваш, че няма нужда от самостоятелни занимания и видиш ли учителят си е длъжен да му налее всичко в главата? Или чрез хипноза ли, как?

То ако и ученето и изчистването не е наша работа, тогава кое е?

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Последно..виж...какъв е този израз " наша работа"...наша, ние...ами наша, аз, ние сме и духа....ами поне ти наричай нещата с истинските им конкретни имена.
Ако не щем да пристъпим съзнателно и отговорно към собственото си изчистване, следват негови действия по същия повод и тогава жална ни майка.
Разгледай това изречение...аз не се деля от своя дух и ако аз не ща, ако ние не щем за мен това означава че духа и не ще...ако на мен ще ми е жална майка то е на духа ми ще е същото...това означава написаното в това изречение от теб, а как го разбират другите...ние не се разбираме с думи Кайли, разбираш ли колко сме несъвършенни.
Заради това не разбираме и за какво си говорим.

Че кой друг, ако не ние?

И защо така се плашиш от думичките наш, мой, свой, моя?

Аз отдавна плюх на тия течения и повеи да нямаш нищо свое и това да се счита за висша духовност.
За справка виж Малкият принц.
Процесингът впрочем приема усещането за нямане като поредната повреда в мисленето и има много процесинг за възстановяване на чувството за владеене.

Добре, ти смяташ, че няваш нищо, дори отговорност.
Аз смятам, че това, че духът притежава всичко, изобщо не пречи и аз да го притежавам.
Освен това избягвам да философствам напоследък.
Като духът ми каже-Стани!
Ставам.
Не философствам ама чакай сега, щом всичко е работа на духа, да земе да земе той да си става и да си се оправя там, мен кво ми е.

Ти си оставил всички действия в ръцете на духа и за себе си си оставил правото да философстваш.
Ми това си е твой избор...а духа пита ли го какво му е мнението относно твоето мнение?

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Аз само ти посочих какво си написала и какво би трябвало да се разбере от написаното и че то се различава от това което казваш. Ти определи и че се страхувам от свой мой...карай...
Много хубаво си ме подредила редом с духът ми...и си разпределила .кое е задължение на духа и кое е мое, ама пак някакси по инерция ме разграничаваш от духа ми...АЗ СЪМ ЕДНО С НЕГО, опитай се да заживееш с тази мисъл ако искаш да ме разбириш какво те питах. А, аз точно това те питах, как ти, която не се отъждествяваш с духа си знаеш кое е негово задължение и кое не е негово задължение.
Кажи ми Кайли че твоя дух говори.
Какво знаеш заилюзията?
Вярно ли че попадайки в материята духовете изпадали в тъмнина?
Че откъде тогава е светлината в нас?!

Че кой друг, ако не ние?