"Работиш с непроверени и приети за вечни истини постулати. "

О не, старая се да работя с колкото е възможно по-проверени постулати. Няма вечни постулати, те са такива само докато проверката ги потвърждава.

"Какво ще кажеш за идеята, че над нас има високоразвити същества, чиито ум се съотнася към нашия ум в същия порядък, в който нашият ум се съотнася към ума(там ганглийна система ли беше) на червея? "

Ами какво да кажа. Идея като идея. Докато не се потвърди си е само идея. Както впрочем и идеята че над нас (каквото и да значи това, нали е за идеята) няма други високоразвити същества. Че човекът е най-високоразвитото същество във Вселената (все някой вид ще е най-развит, нали, защо това да не е човека)? Абе вземи едната и удари другата. Ако мога да те цитирам, и двете работят с непроверени постулати :)


"Да знаеш, че сигурно и радиацията е действала далеч, преди да бъде открита-направо съм си сигурна в това, за теб не знам. "

Аз това и казвам: щом действа, значи влияе, променя ни, трябва да се съобразяваме с нея и т.н. Ама да говорим че имало нещо, което влияело на нашето духовно израстване, ама сега не сме можели да го усетим (примерно), без да сме формулирали точно що е то духовно израстване, как може да му се влияе и доколко това което сега му влияе е нещо неизвестно, е доста параноично :)

В смисъл трябва ли да се съобразяваме че може би съществува нещо което може би би ни влияло, макар че от пръв че и втори поглед май не ни влияе (или не толкова забележимо) :) Имам предвид приказката за Нероден Петко.


Та за високоразвитите същества дето са над нас и дето за всеки са нещо различно, има си прости обяснения и на сегашен етап, и начини на лекуване също. :)) Има си и принцип за икономия на мисленето, който се оказва един от най-плодотворните при изучаване на неизвестното.

Шегувам се!

Ми драги, ти работиш с двумерно мислене, то умът другояче не може.
Аз вече знам някои неща от светове, различни от тоя на физическите сетива и измерения.
Ма не мога да те убедя в съществуването им.
Ситуацията е изглежда патова.
Прилича малко на тая-представи си, че ти си сляп и цял живот си живял в село на слепци.
Появява се виждащ и се опитва да обясни, че има зрение, което дава цветове. На сляп човек как ще му обясниш за цветовете?

А не дай боже виждащият да обясни, че може да види 20 метра напред и знае какво има на 20 метра от него.
Кого ще убеди в селото на слепите и как?
с какви доказателства?
Те нямат даже представа за разстояние.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

"Ма не мога да те убедя в съществуването им."

Ми сигурна ли си че знаеш нещо тогава? Когато ти се струва че е много топло, наистина ли е станало по-топло или сетивата ти играят номер? Да си повярваш не е решение - вярата е мързелът на ума, не решава проблема :)

Да те цитирам примерно така:
"Аз вече знам някои неща за факта че човека е най-развит от всички същества и в по-горните светове, ама не мога да те убедя" :)
С какво моята идея беше по-лоша от твоята? Коя от тях е по-смислена и по-реална?

Ти сигурен ли си, че виждаш?
Може пък само да си фантазираш, че можеш да видиш каквото и да било, даже да четеш в момента това.

Една идея не е нито по-добра, нито по-лоша от друга.
Аз не ти говоря за идеи обаче. Говоря ти за знаене.

Да ти го кажа другояче. Виждаш бебе и знаеш, че то ще порастне и ще научи азбуката, после ще почне да чете книги и един ден ще срича "Аз съм българче, обичам..."
Можеш ли да му го кажеш в момента, в който е бебе на 3 месеца, да му го обясниш и то да те разбере?
как казва царят-Всяко нещо с времето...

Бебето още не знае що е език, думи, букви, родина, българче...

Сега като научен деятел си представи, че за някои неща ти си още бебе, развило скептицизъм обаче.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

"Аз не ти говоря за идеи обаче. Говоря ти за знаене. "

За какво знаене? Знаене с научаване или знаене без научаване?
Ако е знаене с научаване, процеса на научаване верифицира знанието.
Ако е знание без научаване, що си мислиш че то трябва да е верно? Такова знание в науката се нарича хипотеза, в литературата - роман или фантастика :) Може и да е верно, но може и да не е. И всякаква увереност че то е верно може да има основание, но може и да е фалшива.


"Виждаш бебе и знаеш, че то ще порастне и ще научи азбуката, после ще почне да чете книги и един ден ще срича "Аз съм българче, обичам..." "

Аха. Само че ако ти НИКОГА не си виждала бебе, няма да знаеш тези работи. Това е знание с научаване. Демек идва от практиката - тя показва кое е верно и кое не. Ако видиш за пръв път бебе, ситуацията е както в началото на разговора ни: има толкова (безброй) възможности които биха могли да са верни, но само една е наистина такава.

"Сега като научен деятел си представи, че за някои неща ти си още бебе, развило скептицизъм обаче."

Ами това пак е някаква възможност, с равен шанс за реализиране и с обратната и. Съществуването на самата идея не е доказателство за нейната верност. Една идея трябва да съдържа нещо повече от другите, за да и се обръща внимание. И това е информацията. А информацията се проявява при съпоставяне на идеята с реалността, не в красивата, загадъчна и често безсмислена наредба от думи, както в примера по-долу.

Сега ние го обърнахме на война :)) Ако ти се воюва, нема проблеми обаче!

Въпросът ми беше по дивотиите в първия постинг по темата.
например що за човек може да измисли такива неща:
"Еклипсата на 11 август 1999 започна този процес, защото тя беше в градуса на раждането на христовото съзнание." :))

Знаенето е само с научаване.
Онова знание, де ти сипват с фунийка купища безполезна информация, не го наричам знаене или знание.
На изток на научаването му викат интегрирано знание. Примерно.
Едно е само акъла да знае, друго е съществото ти да знае-чак тогава можеш да използваш узнатото по предназначение.
Преди това можаш само да мучиш и цитатничиш по форуми.
Знание е само онова, което можеш да приложиш; не можеш ли да го приложиш, значи е снобска информираност.

За бебето не знам какво разбра изобщо, струва ми се, че подходи твърде научно и съответно нищо не разбра. Използва знанието си само за да направиш ментален логически извод и изпусна същественото.
Ако това, ако онова.
Представи си, че ти си бебе в някакъв аспект и ти предстои един ден да завършиш ядрена физика.
Как може и има ли изобщо смисъл някой да ти го казва сега и ще ли разбереш изобщо нещо?
Кютай си там, смучи си биберона на научното познание, папкай, спинкай и т.н.

На тоя етап е още трудно да те научат да не пишкаш в пелените, а в цукало, ти питаш за христово съзнание...

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

"Знание е само онова, което можеш да приложиш; не можеш ли да го приложиш, значи е снобска информираност"

Е, не си права тука. Аз знам че имам брада (виждам се в огледалото :), но какво прилагане има това знание? Със сигурност обаче това е знание, и в настоящия момент то е верно. Не е задължително знанието да може да се приложи. Това е съвсем друга история - прилагането на знанието.

Информираността е знание отвсякъде.

"Едно е само акъла да знае, друго е съществото ти да знае"

Това как? Да си сигурна че нещо е еди-как си? Откъде си сигурна?

"Представи си, че ти си бебе в някакъв аспект и ти предстои един ден да завършиш ядрена физика.
Как може и има ли изобщо смисъл някой да ти го казва сега и ще ли разбереш изобщо нещо? "

Представям си. Който и да ми го казва сега, само предполага. Това не е знание от неговата страна, няма да стане такова и от моя :)

Какво значи "предстои ми"?

"На тоя етап е още трудно да те научат да не пишкаш в пелените, а в цукало, ти питаш за христово съзнание..."

По-скоро връзката с 11 септември :)

Това, че имаш брада, е просто информираност.
Като почнеш да я подрязваш, ще си прилагаш вече знанието.
Имаш брада, щото ти служи за нещо, ако не за друго, на идеята ти, че така си по-красив. Иначе надали щеше да си я пуснеш.
Или че така е по-мързеливо.
Живеем в епоха на информационен потоп и не вярвам да събираш всякакво инфо и да броиш колко сливки има в сливата пред прозореца ти.
Информационният потоп се характеризира с това, че покрай 1% необходима ти и ценна информация се изливат 99% идиотщини и губиш допълнително време да отсяваш.

Когато пусна телевизора да изглудам новините и ме емнат рекламите, глупостите на дупетатите, тоа си е жив потоп. Навремето имаше 2 програми, 3 вестика и инфото беше еднотипно.
Сега сме верно по-информирани, само че сме толкова информирани, че вече се давим безславно в море, вселенски потоп от инфо...още малко и ще ми хрумне, че всемирният потоп е бил информационен.

Обаче от цялата тая информация, която те залива, някоя намира отзвук у теб, вибрира, провибрира и ти хоп-спреш се на нея точно, не на нещо друго от непресъхващия потоп.

Можеш ли да ми кажеш коя инфо резонира у теб и защо точно тя?

За бебето изглежда не мом се разбра.
Спри да мислиш по научному и се сети за едно 2-месечно бебе, което още не знае даже, че е човек. А ти вече знаеш, че то е човек.
Знаеш, че ще порастне, а то и за това си няма понятие.

Някога изобщо хрумвало ли ти е, че ти можеш да изглеждаш такова розовобузо бебе в очите на някакво същество?

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Чакай сега, защо ми обясняваш че информацията може да бъде верна и фалшива? Аз си го знам много добре това.

Моят пример беше за ВЕРНА информация - "аз имам брада". Това е знание за мене (верната информация е знание).

За тебе обаче това не е знание - то е информираност, а тъй като най-вероятно не вярваш на източника - може да е лъжа. Само проверка може да превърне тази информираност в знание.

Затова:

"Обаче от цялата тая информация, която те залива, някоя намира отзвук у теб, вибрира, провибрира и ти хоп-спреш се на нея точно, не на нещо друго от непресъхващия потоп."

в горната ситуация не се съдържа проверка. Това че нещо ни е обърнало внимание в общия случай по причина е, че ни е интересно, а не че е верно. Това не е знание. Това е избор с хвърляне на чоп - "тази информация ми харесва, сигурно е верна" :) И обратно, това което не ми е интересно, не е верно, значи не може да е знание. И балансът отиде на кино.

"Някога изобщо хрумвало ли ти е, че ти можеш да изглеждаш такова розовобузо бебе в очите на някакво същество?"

И откъде се появява знанието за такова "същество"? Или пак е само вибрация, предположение?


За торсионните полета.
Няма как да те убедя че това е спекулация с невежеството на хората. Няма да разбереш доводите ми :(

Но тук много добре се показва как може една идея да се приеме за знание без никакви доказателства. Просто човек желае да вярва в нещо.