тРъгНувам си. Сънувам си. Все тая.
А времето е чудесно, едно топличко и влажно е.
Вали кротък дъжд. Тъмно е. Дали не искам да огрее малко Слънце, да освети всички лъжи? Всички скрити и потайни кътчета?
Ще взема да пропиша драматургично съчинение. Драма + тургично.
Един вид драматично тургане.
Отзад, че по-боли.

Да, ама не...

Е щом мина на тургане, значи може и да ти се е отворила първа чакра.

Няма пряк път до мястото, където си заслужава да идем.

Щото мий отворена, кът кофа на багер съй отворила...
Ти що не спиш?

Да, ама не...

Щот нема с кого.

Няма пряк път до мястото, където си заслужава да идем.

Какво има по София? И каква си кахърна само.
Да взема да ти направя един постпроцесинг. А?

Да, ама не...

Ми давай де, на принципа моята дясна да те почеше, после твоята лява моята дясна.
Такъв процесинг му направихме с теб, че разгонихме сериозната клиентела.

Няма пряк път до мястото, където си заслужава да идем.

Или не ти мязам на сериозна ?

Можеш ли да ми опишеш твоите идейни понятия концентрирани върху думата кон (животното кон)? Опиши ми подробно всички асоциации, които думата кон предизвиква. Твой ли е, не е ли, какъв цвят, истински ли е, някъде в мечтите ти ли е и т.н. Пък да видим сериозната клиентела...

Да, ама не...

Първото, дето ми дойде на ум, беше от оня виц-Дааа, ама конят ми е боядисан в зелено.
После се сетих за рицар върху кон в железа и железни мрежи, с щик и перушина на главата.
А после за една картина, която гледах в китайски магазин. Коне в реката в бяг. такава красота и сила и волност и свобода и изящество. Просто неописумо.
Изящна и елегантна сила.

Няма пряк път до мястото, където си заслужава да идем.

Ти си извън класациите.

Няма пряк път до мястото, където си заслужава да идем.