Знам, бе.

Да, ама не...

Доколко може да се разчита на теб?
Все пак сме непознати, ти си в София, аз съм в Стара Загора...
Е, случайни неща няма, усещам разни работи, други знам, но питам, за да разбера ти дали знаеш?

Да, ама не...

Че де да знам колко може да се разчита на мен.
принципно може, ама и баланс трябва да има.
Водя се по вътрешен усет, а той не дава точни рамки. Но пък ми е добре развит и достатъчно етичен.

"Нещата трябва да са възможно най-прости, но не повече." Айнщайн

Дохожда час,
като свещ полека
затлеят мъжки сили.
И зейва гроб,
и глас: ти взе,
но заплати ли?
(Яворов, като че ли)

Последните дни ми се мота нещо в главата това стихче.


Да, ама не...

Дохожда час
и гробовете зейват
в душите ни човешки;
прикрити, страшни, тъмни...
подритваме венците,
които толкова усърдно сме постлали,
изсъхнали листа се разпиляват
бавно.
Това ли бяха
щастливите ни дни?
(Кайли може би)


"Нещата трябва да са възможно най-прости, но не повече." Айнщайн

Много ми е чаровно гребенчето за сресване на мигли.
В някои села керемидите наричат цигли.
Иглите на будната съвест
бодат цирея на моята гордост.


Да, ама не...

Имам си две ахатчета. розови.
Лика прилика са си.
Стават и за обеци. Ала що ли...
И така са си добре-да ми припомнят. За двоинствеността. А може и за половинките.

"Нещата трябва да са възможно най-прости, но не повече." Айнщайн

се търкулнано, нищо че било розово.
Паднало в тревата. Свраката го откраднала, замъкнала в гнездото си.
Другото ахатче помръкнало и от розово станало черно.

Да, ама не...

Трагичен край на красива приказка ли предлагаш?
Ще избия всички свраки.

"Нещата трябва да са възможно най-прости, но не повече." Айнщайн

Затова предлагам и черното ахатче да се търкулне в тревата, дано същата сврака го открадне и да го занесе в гнездото си.

Да, ама не...