Не ме обича никой!Есен клета!
Лимонен здрач и клони без листа.
А там поле,зад мойте черчевета,
с превити,тънещи в прах,жита.
Как мразя влажната мъглива гледка
и есенните чувства в глух покой.
Полирам ноктите си с малка четка
и слушам фуга от не знам си кой.
И нежно звуците и с фалш припяват,
че някой бил щастлив,защо, не знам,
край езеро,където тихо плават
бездушни лебеди насам-натам.


Туй стихоплетение чопнах от клуб Поезия, защото много ми хареса. Наминавам там, но то са тежки вопли и някак нагнетени емоции, та чак глава ме заболява от тежки вибрации. Но това е различно, според мен. Какво ще кажете? Автор е някой си редящ

Който се смее накрая, най-добре се смее.

Депривиран, фрустриран, депресиран е този редящ. Щом не може да види богатата душа на лебедите!...

Депресията е заразна, внимавай!

Е да, ама това не е депресия според мен. човекът се е запънал точно на границата и малко отгоре. Изобщо не е попаднал в депресията и тя не го влачи. Затова стихчето тече тъжно, но леко.
Иди в поезия да видиш какво е депресия. Този създава много готино тъжно, но поетично тъжно, а не убийствено депресиращо тъжно настроение.

Който се смее накрая, най-добре се смее.

кой знае от коя страна на монетата ги гледа тези лебеди -

откъм лебедовия , или откъм дебелия край...

Хопала! Улучи!
Гледа ги от дебелия край. Защо стои от този край?...и стихове реди???!

Да... В клуб "поезия" определено депресията изобилства. Прочетох това-онова и направо ме заболя главата от толкова много призрачност, тъга и апатия.
Ама тези поети там направо ме плашат - толкова са близо до смъртта (преценено по скалата на тонусите).

Друго си е да говориш със сведущ.
Кое ниво е според теб това? Къде са?
Имам чувството, че и малка раничка да имат, нарочно си я човъркат, докато се докарат в това състояние.

Точно тия дни мислех следното-поезията е прекрасно и естетично нещо-тон 5 или 6 беше? Естетиката.
Обаче ние всички сме просто играчи в тая вселена и не е хубаво да се бяга в поезията от играта. Това е слабост, не сила. Напук на общоприетото мнение....който не може да играе играта, се скатава в поезията. А най-слабите хленчат направо там.

Който се смее накрая, най-добре се смее.

Кали, ти направо екзекутира изкуството. Как си представяш изобщо света и живота без поезията?! Че нали всички тези твои духовни търсения тя ги е възпитала у теб. Като е започнала от стихчетата за патенца, цветенца и калинки и ти е отваряла постепенно очите за красивото. Е, ти сигурно вече си в абстрактното и не ти трябва тази красота, но без нея никога нямаше да стигнеш до тук. Ако не беше така първобитните хора нямаше да започнат изобщо да рисуват по стените и да опъват червата на животните за да подрънкват на тях.
Друг е въпроса, че много по-трудно се описва в стихове радостта отколкото да опишеш тъгата си. Може би това чувство(второто) ни е много по-близко и познато.
Винаги съм го съотнасяла към мисълта на Толстой : "Всички щастливи семейства си приличат, всички нещастни, са нещастни по своему" Като под "щастливи...си приличат" винаги разбирам - скучни ;))).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Щастливите били скучни?
Много на криво си стъпила.
И нямам нищо против поезията, имам нещо против трагичната поезия, безкрайните вопли и ридания. Ниски вибрации. И допълнителното човъркане на раната, че да се изкара още малко чувство и претвори в стих.

Който се смее накрая, най-добре се смее.

А като не се бърка в раната тя заздравява така ли? Психоанализата друго говори за тези подтиснати чувства. Чрез поезията поне ги вадиш на бял свят, споделяш ги. Изхвърляш ги навън.
А за скучните се пошегувах. Честно да ти кажа аз не знам какво означава точно щастливо семейство :). Виждала съм такива дето са много любезни един с друг, дума напряко не си казват, а виждаш стената помежду им. Всичко е фасада. И съм виждала и такива, които се карат и спорят за щало и нещяло, а си живеят. А и в двата случая може изобщо да не се обичат и само рутината, общественото мнение, нежеланието за смяна на статуквото, мързела, страха от самотата да ги спира да не се разделят.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите