Не ме обича никой!Есен клета!
Лимонен здрач и клони без листа.
А там поле,зад мойте черчевета,
с превити,тънещи в прах,жита.
Как мразя влажната мъглива гледка
и есенните чувства в глух покой.
Полирам ноктите си с малка четка
и слушам фуга от не знам си кой.
И нежно звуците и с фалш припяват,
че някой бил щастлив,защо, не знам,
край езеро,където тихо плават
бездушни лебеди насам-натам.


Туй стихоплетение чопнах от клуб Поезия, защото много ми хареса. Наминавам там, но то са тежки вопли и някак нагнетени емоции, та чак глава ме заболява от тежки вибрации. Но това е различно, според мен. Какво ще кажете? Автор е някой си редящ

Който се смее накрая, най-добре се смее.

Депривиран, фрустриран, депресиран е този редящ. Щом не може да види богатата душа на лебедите!...

Депресията е заразна, внимавай!

Е да, ама това не е депресия според мен. човекът се е запънал точно на границата и малко отгоре. Изобщо не е попаднал в депресията и тя не го влачи. Затова стихчето тече тъжно, но леко.
Иди в поезия да видиш какво е депресия. Този създава много готино тъжно, но поетично тъжно, а не убийствено депресиращо тъжно настроение.

Който се смее накрая, най-добре се смее.

кой знае от коя страна на монетата ги гледа тези лебеди -

откъм лебедовия , или откъм дебелия край...

Хопала! Улучи!
Гледа ги от дебелия край. Защо стои от този край?...и стихове реди???!

Да... В клуб "поезия" определено депресията изобилства. Прочетох това-онова и направо ме заболя главата от толкова много призрачност, тъга и апатия.
Ама тези поети там направо ме плашат - толкова са близо до смъртта (преценено по скалата на тонусите).

Друго си е да говориш със сведущ.
Кое ниво е според теб това? Къде са?
Имам чувството, че и малка раничка да имат, нарочно си я човъркат, докато се докарат в това състояние.

Точно тия дни мислех следното-поезията е прекрасно и естетично нещо-тон 5 или 6 беше? Естетиката.
Обаче ние всички сме просто играчи в тая вселена и не е хубаво да се бяга в поезията от играта. Това е слабост, не сила. Напук на общоприетото мнение....който не може да играе играта, се скатава в поезията. А най-слабите хленчат направо там.

Който се смее накрая, най-добре се смее.

Кали, ти направо екзекутира изкуството. Как си представяш изобщо света и живота без поезията?! Че нали всички тези твои духовни търсения тя ги е възпитала у теб. Като е започнала от стихчетата за патенца, цветенца и калинки и ти е отваряла постепенно очите за красивото. Е, ти сигурно вече си в абстрактното и не ти трябва тази красота, но без нея никога нямаше да стигнеш до тук. Ако не беше така първобитните хора нямаше да започнат изобщо да рисуват по стените и да опъват червата на животните за да подрънкват на тях.
Друг е въпроса, че много по-трудно се описва в стихове радостта отколкото да опишеш тъгата си. Може би това чувство(второто) ни е много по-близко и познато.
Винаги съм го съотнасяла към мисълта на Толстой : "Всички щастливи семейства си приличат, всички нещастни, са нещастни по своему" Като под "щастливи...си приличат" винаги разбирам - скучни ;))).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Щастливите били скучни?
Много на криво си стъпила.
И нямам нищо против поезията, имам нещо против трагичната поезия, безкрайните вопли и ридания. Ниски вибрации. И допълнителното човъркане на раната, че да се изкара още малко чувство и претвори в стих.

Който се смее накрая, най-добре се смее.

А като не се бърка в раната тя заздравява така ли? Психоанализата друго говори за тези подтиснати чувства. Чрез поезията поне ги вадиш на бял свят, споделяш ги. Изхвърляш ги навън.
А за скучните се пошегувах. Честно да ти кажа аз не знам какво означава точно щастливо семейство :). Виждала съм такива дето са много любезни един с друг, дума напряко не си казват, а виждаш стената помежду им. Всичко е фасада. И съм виждала и такива, които се карат и спорят за щало и нещяло, а си живеят. А и в двата случая може изобщо да не се обичат и само рутината, общественото мнение, нежеланието за смяна на статуквото, мързела, страха от самотата да ги спира да не се разделят.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Поезията на всеки отделен поет си има различен тонус. По принцип естетиката е на ниво 6.0, обаче това което го има в клуб "Поезия" не е чиста естетика с такъв висок тон. Там се мултиплицират и преувеличават душевни страдания и болки - както казваш мъчителни опити да се изцеди някаква емоция. Това обаче е фалшива естетика. Естетиката 6.0 е вдъхновяваща, а не смазваща. Естетично ли е страданието???? Според някои може би да - но това, според мен е мнение на силно аберирали личности.

Мисля също, че и поезията е игра. Но играта също може да е болезнена. Искам да кажа, че поезията е бягство от живота и реалността, само ако творецът й пребивава на призрачните тонусни нива.
Ако творецът е на високо тонусно ниво и поезията му ще е такава. Та проблемът не е в поезията, а в поетите така да се каже - какъвто поета, такава е и поезията му

А нивото им като цяло е страшно ниско. Трудно може да се окачестви само с един бегъл поглед, но про всички случаи е под 0.3. А някои забиват дълбоко в минусовите нива. Истински ужас.

Психоанализата в много отношения е напипала някои механизми за изчистване, но не е успяла да им даде правилното обяснение. Затова при нея няма почти нищо сигурно - едни неща понякога действат, друг път изобщо не. Трети пък постоянно дават различни резултати. Просот парадигмата й е сбъркана.
Едно от объркванията е класическия постулат, че поезията освобождава подтиснатите емоции. А подтиснатите еможии са забранените от обществото - животинската агресия и то предимно в сексуален аспект Е това е голяма грешка. С поезия не се изпуска парата!!! Просто някога, някой е успял временно да се изкачи по скалата на тоновете използвайки поезията и Фройд е решил, че това освобождава подсъзнателната му обремененост.
Доста далече от истината!

Естествено че рана с игнориране не се лекува. Но не се лекума и с човъркане по тоя начин. Само тия две метода ли познаваш?
Ще ти кажа нещо-и аз си падам малко словоплетец, та навремето се занимавах с това-за да звучиш силно и убедително, трябва да се вживееш в ролята си повече, от обикновеното. Демек да поразчовъркаш повечко. Иначе не става достатъчно силно. Като четох поетите и поетесите в оня клуб, ми се стори, че се занимават със същото.
А някои просто наистина си изливат мъката, обаче го правят естетично-като авторът или авторката на горното стихоплетение.
Когато прескочиш границата, веднага си личи.

Що касае семействата...Хъбард вика, че има 2 типа любов-едната е масовата и общоприетата и тя идва от аберациите или бутоните. Намериш някой, който да ти натиска определени бутони и ето ти любов-несподелена. Ако е рекъл бог и ти да натискаш съответните бутони-те ти и споделена такава.
А втората и нея я могат единици-това е любов на свободни неаберирани хора и това е всъщност любовта.
Само че първо трябва да се освободиш от бутоните си и после да срещнеш човек, също свободен от тях. А такива малко...затова викат, че колкото по-високо си в духовното, толкова си по-самотен.

Който се смее накрая, най-добре се смее.

Ама, Кали, да не би да си очаквала, че тук в клубовете ще срещнеш шедьоври на мисълта? Очевидно е(а и мисля, че клубовете са точно за това), че тук идват само любители. Така че е необходима снисходителност и радост от това, че някой е решил да изрази по този начин някакви не много позитивни емоции, а не със заяждане, псувни и грубости.
Освен това мисля, че всяка проява на творчество, дори и на любителско е похвална, защото без да познавам нивата, за които говорите мисля, че творчеството издига човешкия дух на малко по-високо ниво.
Съвсем отделен е въпроса, че никой, дори и много знаещите и професионалистите не трябва да се вземат толкова насериозно ;), защото това зациментира погледа. Прави човека да не може да погледне на себе си, на живота си, на проблемите си малко по-обективно. Което пък от своя страна не му позволява да вижда грешките си, да се поправя, да се самоактуализира.
Съгласявам се с теб, че стихотворението не създава "убийствено депресиращо тъжно настроение". На мен по скоро ми навява убедително изразена духовна пустота.
А според моите естетически критерии, предпочитам да чета в "Поезия" sazertsatelkata, osi4kata и Чeшиpcka koтka :).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз сътворих само моето любителско мнение. Приеми го като творчество и да приключим.

Който се смее накрая, най-добре се смее.