Процесинг / Религия и мистика / Процесинг

Намерението се дели на вътрешно и външно. Вътрешното намерение подразбира активно въздействие на външния свят – това е решимостта да се действа. Външното намерение подразбира подчиняване на света на волята на намерението – това е решимостта да имаш.
Вътрешното намерение е концентрация на вниманието върху процеса на придвижването към целта. Външното намерение е концентриране на вниманието върху това как целта се реализира сама. Външното намерение просто позволява на целта да се реализира сама.Чрез вътрешното намерение целта се достига, а чрез външното тя се избира. Всичко, свързано с външното намерение, е свързано с магия и паранормални явления. Всичко, което може да бъде достигнато в рамките на обикновения свят, се постига със силата на вътрешното намерение.

На дадената жизнена линия вие не можете да промените нищо по същия начин, по който, намирайки се в изложбена зала, не можете да преместите композициите там. Защото вие не сте хазяинът. Но никой не ви забранява да се обърнете и да отидете в друга зала, която повече ви харесва. Естествено преходът от една зала в друга не става просто с желание, не всички мисли подлежат на реализация, не всички желания се изпълняват. И тук въпросът не опира до съдържанието на мисълта, а до нейното качество.

Вие не можете да промените сценария в пространството на вариантите, но вие можете да изберете друг. Опитвайки се да промените онова, което не ви устройва, вие мислите точно за него и по този начин вашият избор успешно се реализира и вие получавате, което не искате.

Съществуват различни подходи за интерпретация на съдбата. Един от тях е, че съдбата е предопределеност и колкото и да се извърташ, от нея няма да избягаш. Един се оплаква от несправедливостта на живота, на друг нищо не липсва, на един всичко му се отдава лесно, а друг се върти като хамстер в барабан и изпитва обида и възмущение. И се появяват всевъзможни учения за кармата и греховете през изминалите животи.
Човек да си помисли, че бог само с това и се занимава – да възпитава непослушните си деца, та даже и вместо да ги наказва незабавно, поради неизвестни причини отлага наказанието, въпреки че какъв смисъл има да се наказва човек за нещо, което той самият не помни.

И пак нови обяснения от типа: “Ако искаш да бъдеш щастлив, бъди”, бъди оптимист и доволен от това, което имаш, човекът е нещастен, защото е вечно недоволен. Човекът уж се съгласява, но все пак му е неловко, нима няма право на повече, защо трябва да принуждава себе си да се радва, това е все едно да се принуждава да обича.
Наоколо вечно се суетят някакви “просветлени” личности, призоваващи за обща любов и прошка.
Естествено намират се и други, които не са съгласни със смирението и предпочитат да се радват на достижението, а не на даденото. За тях има друга концепция: “Човек сам кове щастието си”. А за щастието, както е известно, трябва да се бориш, че как иначе, “знаещи” ще ти обяснят, че нищо просто даром не се дава.
Каква неприятна необходимост да се бориш със света, а ако не можеш с него, трябва да се бориш със себе си.

След всяко сражение за истината на полето на битката остава неповреден само един факт: всяка теория представлява само един аспект от проявлението на многогранната реалност.
Всяка теория работи и затова има право на съществуване. Всяка концепция за съдбата също работи. Ако сте решили, че съдбата е нещо писано, така и ще бъде – вашият избор винаги се реализира. Което избирате, това и получавате. Каквото и мировозрение да изберете, истината винаги ще бъде на ваша страна. А другите ще спорят с вас именно затова, защото и те също са прави.

Многовариантността на нашия свят се явява негово първо фундаментално свойство.
Увлечени от опити да обяснят отделните проявления привържениците на различни отрасли на знанието интересно защо прескачат именно този даден основополагащ факт. Многовариантността служи за начало на отчитането, точно както нулата служи за начало на координатната система. Всякакви отправни точки по отношение на това начало са вторични. Обаче на началната точка не обръщат никакво внимание, все едно тя не носи в себе си никаква информация. А напразно-информация има и при това съвсем удивителна.
Грубо казано данните са всевъзможните точки на движение на материята се съхраняват в своеобразно информационно поле, което ние ще наричаме пространство на вариантите. Това поле съдържа информация за всичко, което е било, е и ще бъде, и служи като шаблон, координатна система на всяко движение на материята в пространството и времето.
Теоретично не съществуват никакви ограничения на сценария и декора в съдбата на човек, тъй като пространството на вариантите е безкрайно. Всяко незначително събитие може да послужи като тласък за съдбовен поврат. Животът на човек, също както и всяко друго движение на материята, представлява нишка от причини и следствия, следствието в пространството на вариантите се намира близо до причината и едното следва след другото, така секторите на съдбата се построяват в линия на живота.
Сценарият и декорите на секторите на една линия на живота са повече или по-малко еднородни, животът тече равномерно по една линия, докато не се случи нещо, променящо сценария и декорите. Тогава съдбата прави обрат и преминава на друга линия на живота.

Реалността се проявява в цялото си мнотообразие, именно защото пространството на вариантите е безкрайно. Всяка отправна точка се излива във верига причинно-следствени връзки. Избирайки началото на разчета, вие получавате едно или друго проявление на реалността.
Може да се каже, че реалността се разгръща по линията на живота в зависимост от избраната начална точка на разчет. Вие получавате, което избирате. И вие имате право да избирате, именно защото безкрайността на вариантите вече съществува. На вас никой не ви забранява да си изберете съдба по душа.
Получава се така, че материалната реализация се движи във времето и пространството, а вариантите остават на място и съществуват вечно. Всичко е било, Е и ще бъде..
Това, което е минало, не е изчезнало, а е останало. Това, което ще бъде, вече Е. Текущият отрязък живот е материализация от пространството на вариантите върху дадения отрязък жизнена линия.
Представете си тъмна гора и човек с фенер, осветяващ ту един, ту друг участък от нея. Цялата гора това е пространството на вариантите, а осветеният участък е реализацията на варианта в дадения участък.
Кое служи като фенер, кое запалва, т.е. материализира шаблонния вариант?

Докато мислите са ви еднородни, вие вървите по една жизнена линия, но в момента, в който смените отношението си към действителността, се сменят и параметрите на менталното излъчване и материалната реализация на слоя от вашия свят преминава към друга жизнена линия. Там събитията се разгръщат по новому и в съответствие с параметрите на вашето излъчване.
Ако сценарият не ви устройва, вие започвате да се борите, стараейки се да промените ситуацията, реагирате негативно, мисленото ви излъчване се преустроява на тази линия и препятствията стават още повече.
Вашите действия са насочени към изменение на ситуацията в текущата жизнена линия. Обаче проблемът е, че не можете да промените сценария в пространството на вариантите. Способни сте единствено да изберете друг.
Всеки може да намери в света всичко, което душата му иска. Даже в различните видове знания светът обръща към нас тази си страна, която ние искаме да видим.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Bashar - Gateway to 2012 (2011-11-11)

Дръжте очите си отворени. И си позволете да си представяте с отворени очи.
Поемете дъх и го изпуснете. Още веднъж и още веднъж. И продължете да дишате с лекота.
Позволете на цветовете на вибрациите да влязат през прозореца на вашата душа.
Представете си, че сте написали на лист 11 и сте го приближили до огледало, така че да даде огледално отражение на 11.11.
Дръжте очите си отворени през цялото упражнение.
Представете си, че се наблюдавате в огледалото. Вие стоите с отворени очи и си представяте, че се наблюдавате в огледало и виждате образа си там.
Това по-късно ще правите физически.
Сега си представете, че в стаята има слаба светлина, може би от една единствена свещ. Няма силна светлина, вие виждате образа в огледалото, но той е смътен на слабата светлина.
Вгледайте се в очите си в огледалото си. Затворете очи пред огледалото, докато в същото време стоите с отворени очи тук и сега, правейки упражнението.
Със затворени очи задайте въпрос, чиито отговор искате да знаете. След като изчистите въпроса в ума си, отворете очите си и погледнете отражението в огледалото. Сега знайте, че това отражение е вашият висш аз, гледащ ви обратно. И той отговаря на въпроса ви, докато вие гледате отражението в огледалото.
Ако не получите отговор, затворете очите си отново и задайте въпроса, отворете очи и наблюдавайте отражението, което ви отговаря. Правете това, докато получите отговор.
Колкото повече правите това, толкова по-способни ще сте да получите отговор от висшия си аз като отражение в огледалото.
Правете това физически по-късно. Колкото повече го правите, толкова по-учудени ще сте от точността и бързината на отговорите, които получавате.
Правейки това, наблюдавайки цветовете и звуците, вие ще бъдете препрограмирани, за да можете да получите комуникацията от висшия си аз. Използвайки вратата 11.11 ще навлезете в нови перспективи и реалности.

Приближете листа с 11 до огледалото, така че да се получи 11.11
Представете си, че изображението в огледалото вибрира със същата честота като вашата и връща обратно вашите вибрации, които вие му давате обратно и така вибрациите се усилват и преплитат отново и отново. Вибрацията излъчва звука ОММММ
Представете си, че виждате огледалото не като отражение на вашата реалност, а като прозорец към паралелна реалност, в която има ваше копие, вършещо същото като вас. Но това не е ваше отражение, а друга версия на вас самите, гледаща ви през другата реалност обратно. Ако докоснете носа си, другата ви версия ще го докосне същото, но тя ви гледа вас като нейно отражение. Когато вие и тя докосва носа си, от гледна точка на другата ви версия тя е докснала носа си първа, а вие сте нейно отражение.
А сега започнете да правите малки разлики в двете реалности, когато вие докоснете носа си, може би тя ще докосне очите си. Вие хващате разликата и вие се убеждавате, че това е друга реалност, подобна, но не същата. Това е друга персона в друга реалност, вглеждаща се в същите очи, но те не са вашите очи, те са нейните очи. Можете да видите дори нейното изражение на учудване, че вие не правите същото като нея и не сте нейно отражение.
Създавайки все повече и повече разлики, вие установявате, че сте две различни същества и си изпращате през прозореца вибрации, изпращате в другата паралелна реалност вибрации, които да я правят вашата съвършена предпочитана реалност. Другата ваша версия вижда вашата реалност като предпочитаната от нея. Чувствайте вибрациите на вратата 11.11, реалностите вибрират и прозорецът вибрира и двете реалности се приближават и приближават, вие си сътрудничите с вашата друга версия и си помагате, докато вие не успеете да се промушите в другата реалност, а другата ви версия не се промуши във вашата реалност.
Оставете го да потъне във вас и да се интегрира.

НЕГАТИВНИТЕ УБЕЖДЕНИЯ

Вие винаги избирате онова, което е приятно за вас, и винаги избягвате онова, което е неприятно. Ако не изберете приятното, това автоматично и винаги без изключение означава, че някъде сте прикрепили негативно убеждение, което ви кара да мислите, че избирайки неприятното, всъщност вие избягвате нещо още по-неприятно.
Затова първата ви работа е да намерите това убеждение и тогава веднага разбирате какво ви спъва.

Друг аспект, който трябва да знаете, е че всичко вече съществува, вие често изпадате в погрешното предпоставяне, че за да привлечете нещо във вашата реалност, трябва първо да го създадете. Това не е вярно. Всичко, абколютно всичко вече съществува, но не всичко е проявено във вашата реалност, защото резонира на честота, различна от вашата. Всичко е вече ТУК, всичко вече съществува, всичко вече е реално. Проявлението на нещо, манифестацията означава да дадете на себе си възможност да осъзнаете, да схванете факта, че нещо вече е тук. Манифестацията не означава да създадеш нещо ново, а да направиш невидимото видимо, чрез промяна на собственото си състояние.
Силата на парадокса означава, че, щом можете да схванете едновременно две противоположни убеждения, значи и двете съществуват, защото вие не можете да помислите нищо, което не съществува, щом сте схванали, помислили нещо, значи то вече някъде съществува. Щом можете да схванете две противоположности, значи те и двете извират от вашия център, от вас самите. Така че, когато видите парадокс, се радвайте, защото това означава, че в този момент се намирате в центъра на своята творческа същност и точно там можете да направите невидимото бързо видимо.

Всичко, което правите, трябва да го правите в рамките на 15 минути. Понякога по-малко, но никога повече. За 15 минути максимум трябва да се съсредоточите и възнамерите, а след това напълно да го забравите. Физическата реалност е създадена така, че тя не може, няма способността да сътвори манифестацията, висшият ум го прави, затова трябва да се оставите в ръцете на висшия ум да си върши работата, а вие напълно да го забравите и да започнете да се държите така, сякаш вече се е случило. Когато го забравите напълно, вие включвате втората част от действието – висшия ум, без него манифестацията няма как да се получи, а той няма как да работи, ако не изпразните напълно физическия си ум от настоящето намерение. Висшият и физическият ум работят заедно като едно цяло и ако висшия ум не бъде оставен да си свърши работата, нещата не се получават.

Първо се съсредоточавате, концентрирате, свивате енергията до малката точка на намерението, след това следва експанзия, разширяване; стесняване, фокусиране – експанзия, забравяне. Това е механизмът на съществуването, непрекъснати пулсации, концентрация-експанзия, това е механизъм, който е автоматичен и работи, вие не трябва да го учите, защото вече го знаете, трябва да му позволите да работи.

Но първият и основен акт е да изчистите своите мотивации и убеждения. Вие непрекъснато се местите от реалност, в реалност, в реалност и с това придвижване непрекъснато възпроизвеждате убежденията си от момент в момент в момент, всеки следващ момент е съвършено нова реалност и вие непрекъснато избирате същите убеждения отново и отново, защото ако не ги избирахте с всяко преместване, те щяха да спрат да съществуват.

Позитивните убеждения са разширяващи се, те са прости по състава си, защото те резонират с вашата истинска вибрация и просто се вписват в света ви. Негативните убеждения обаче имат нужда от сложна структура от трикове, за да се задържат, защото ако не се задържаха от нещо, щяха да отпаднат поради различните честоти на вибрация. И вие трябва да разпознаете тия трикове, за да се откачите от тях.

Една от първите разлики между позитивните и негативните убеждения е, че позитивните убеждения ти позволяват да избираш. Дават ти свободата да избираш дали да промениш или не убеждението. Негативните убеждения те заключват в инстинкта ти за оцеляване и те карат да мислиш, че ако не следваш това убеждение, ще умреш. Това е механизъм, базиран на страха от неоцеляване.

Втората характеристика на негативните убеждения е, че тя те кара да мислиш, че не можеш да я промениш, не може да бъде променена, няма изход, тук живееш и няма къде да отидеш, тя е вечна и навсякъде. Ин-ян – в светлото винаги има вход към тъмното и обратно. Но ако се намираш от светлата страна, входът към тъмнината е само една възможност, избор по желание. Ако се намираш в тъмната част, входът към светлата става невидим, той трябва да се избягва на всяка цена. Кара те да гледаш във всички възможни посоки, само и само не в тази светла част на тъмната, която е истинската врата. И негативното убеждение използва различни механизми, за да не ти позволи да видиш този изход, като проекция, отхвърляне, параноя, избягване на всяка информация. И всичко това продължава до момента, в който избереш да осъзнаеш, че тази структура съществува. И в момента, в който я видиш, осъзнаваш нейната ирелеванвост.

Друг трик е наградата, негативното убеждение те кара да вярваш, че ако вярваш в него, ще бъдеш награден. Например, ако избереш нея, ще бъдеш в безопасност и на сигурно място и това е твоята награда.

Докато работите, ще бъдете непрекъснато бомбардирани от триковете на негативните убеждения, но сега вече ще знаете, че това са само трикове.

Когато негтивното убеждение се открие и проработи, то не умира, то заема своето място в системата от убеждения и винаги остава там. Но сега то е равнопоставено с всяко останало убеждение. И вие никога няма да можете така пълно и дълбоко да се потопите и да повярвате на негативното убеждение.

Веднъж изгорена тази схема, веднъж осветена, следва наистина важната част. Вие давате част от светлината на негативното убеждение и му потвърждавате, че то е познато, обичано, вие го валидирате и го успокоявате, че то продължава да съществува и ще съществува, но вече като част от всички останали убеждения. И вие получавате свободата да избирате в кои убеждения да вярвате, дори в него, но като свободен избор. Но вече, ако изберете него, имате пълен достъп до светлата част в тъмната на ин-ян и можете по всяко време да излезете от него. И никога повече няма да забравите, че ако и да го изберете, винаги ще можете да се измъкнете от него. Това ще е запаметено във виртуалната ви памет навеки. Ако изберете отново това убеждение, винаги ще имате едно човъркащо усещане, че има и нещо друго, че има нещо, което ви убягва, и никога няма да му се доверите отново напълно. Това ще е малката врата, малката пролука, през която ще свети светлината и ще ви напомня, че това убеждение не е истина.

1. Ако не следваш това убеждение, ще умреш, трябва да го следваш на всяка цена, защото иначе те чака смърт.
2. Ако смениш това убеждение, извършваш самоубийство, защото няма нищо извън него, то затваря вселената и е вечно
3. Награда – негативните убеждения използват трика с наградата, за да те принудят да ги следваш. И те карат да се чувстваш по-сигурен и оцеляващ, избирайки тях.
4. Негативните убеждения никога не предизвикват и капчица съмнение, съмнението ги убива.