Ами така е....замиси коя какво иска от огъня...

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Кали притчите съм ти ги сложил във Виа Вита:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мерси.
Моля, който може да допълва.

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Веднъж сановникьт Рико помолил Нансен да му обясни старата загадка за патицата в бутилката. Той казал:
— Ако човек сложи едно малко патенце в бутилка и започне да го храни през гърлото, докато то порасне и стане патица, изпълвайки цялата бутилка, как може той да извади патицата, без да я убие и без да счупи бутилката?
— Рико — извикал Нансен и плеснал силно с ръце.
— Да, учителю! — отговорил стреснат сановникьт.
— Виж! — казал Нансен. — Патицата излезе!



***


Учителят Джошу започнал да изучава Дзен на шестдесет години. Когато станал на осемдесет, той достигнал Просветлението. Казват, че след това преподавал цели четиридесет години.
Веднъж ученик запитал стария Джошу:
— Вие учите, че трябва да опразним съзнанието си. Аз нямам нищо в съзнанието. Сега какво трябва да правя?
— Изхвърли го! — казал Джошу.
— Но аз нямам нищо. Как мога да го изхвърля?
— Щом не можеш да го изхвърлиш, изнеси го! Изпъди го! Опразни го! Само не стой тук пред мен без нищо в съзнанието!


***


Джошу запитал един монах, които за пьрви пьт бил дошъл в залата на храма:
— Виждал ли съм те тук преди?
Монахът отговорил:
— Не, учителю.
— Тогава заповядай чаша чай — казал Джошу.
После се обърнал кьм друг монах:
— Виждал ли съм те тук преди?
— О, да, учителю, неведнъж — отговорил той.
— Тогава заповядай чаша чай — отгоборил Джошу.
По-късно настоятелят на храма запитал Джошу:
— Как така все им предлагате чай, каквото и да Ви отговорят?
На това Джошу извикал:
— Настоятелю, още ли си тук?
— Разбира се, учителю — отвърнал той.
— Тогава заповядай чаша чай —казал Джошу.

Редактирано от Kaлu на 15.09.03 19:46.

Монах запитал учителя Джошу: “Кучето също ли притежава природата на Буда или не?”
Джошу казал своята прочута загадка-коан: “Пустота!"


***


При УЧИТЕЛЯ Нанин дошъл посетител, за да го пита за учението Дзен. Но вместо да слуша, той непрекъснато говорел за собствените си разбирания.
След някое Време Нанин поднесъл чай. Налял чашата на госта, но продължил да налива и след напълването й. Накрая гостът не издържал.
— Не Виждате ли, че е пълна догоре? — попитал
той. — Не може да поеме повече.
—Точно така — отвърнал Нанин и най-после спрял да налива. — Също като тази чаша и ти си преизпълнен с твоите собствени идеи. Как можеш да очакваш от мен да ти дам учението Дзен, щом не ми предлагаш празна чаша?


***


Изпаднал в съмнение монах веднъж запитал Фукецу:
— Казвате, че истината може да се изрази без думи и без мълчание. Как става това?
Фукецу отговорил:
— Когато бях момче, напролет в Южен Китай, ах, как пееха птиците в цъфналите дървеса!

Редактирано от Kaлu на 15.09.03 19:48.

Обаку казал на учителя Хякуджо:
— Казват, че преди столетия един учител се преродил в лисица петстотин пъти, понеже давал отговори, неотговарящи на същността на Дзен. Но да предположим, че на някой учител задават въпрос след въпрос и той винаги дава правилни и мъдри отговори според Дзен. Какво ще стане с него?
— Ела тук, близо до мен — рекъл учителят Хякуджо, — и ще ти отговоря.
Ученикът пристъпил към Хякуджо и му зашлевил плесница. Той знаел че това е отговорът, който учителят възнамерявал да му даде.
Учителят Хякуджо се засмял.
— Винаги съм знаел че персите имат червени бради — казал той,- — а сега и познавам един персиец, който има червена брада.


***


Предстояло откриването на нов манастир и учителят Хякуджо трябвало да реши кого от монасите си да избере, за да го управлява. Той свикал всички, напълнил една ваза с вода и запитал:
— Кой от Вас може да каже какво е това, без да го назовава по име?
Главният монах. който очаквал да му бъде поверено ръководството, се обадил пръв:
— Стои изправено, кухо е, но не е гета.
Друг монах казал:
— Не е езерце, защото може да се носи.
Тогава се надигнал готвачът, най-низшият по сан. Той ритнал вазата с крак и водата се разляла по пода. Така той показал как се постига пустота. Хякуджо назначил него за настоятел на манастира.


***


Учителят Гутеи имал навика да вдига пръста си, когато обяснявал някои положения от Дзен. Един млад послушник започнал да го имитира и всеки път, щом Гутеи Вдигнел пръста си по време на проповед, момчето правело същото. Всички се смеели.
Един ден Гутеи се обърнал и го видял. Той хванал ръката на момчето, измъкнал нож, отрязал пръста и го хвърлил надалеч. Момчето побягнало с рев.
— Спри! — извикал Гутеи.
Момчето спряло и погледнало учителя през сълзи. Гутеи вдигнал пръста си. Момчето вдигнало своя пръст. После внезапно осъзнало, че го няма. За миг се поколебало.
Сетне се поклонило.

Редактирано от Kaлu на 15.09.03 19:50.

Прочут войн дошъл при учителя Хакуин и го запитал:
— Учителю, кажете ми: съществуват ли наистина раят и адът?
— Кой си ти? — попитал Хакуин.
— Аз съм Воин от личната гвардия на великия император.
— Глупости! — отсякъл Хакуин. — Кой император би държал такъв като теб? Приличаш ми на просяк.
При тези думи войнът задрънкал с големия си меч от яд.
— Охо! — рекьл Хакуин. —Значи имаш меч! Сигурно е твърде тъп, за да ми отреже главата.
При тези думи войнът не могъл да се сдържи, измъкнал меча и се заканил на учителя. А той продумал:
— Сега знаеш половината от отговора! Ти открехваш вратите на ада!
Войнът се отдръпнал, прибрал меча и се поклонил.
—А сега знаеш другата половина — казал учителят. — Ти отвори портите на рая.


***


По времето на Тецуген свещените будистки книги на китайски език още не били издадени на японски. Тецуген решил да ги направи достояние на своите сънародници. Намерението му било да отпечата няколко хиляди копия с помощта на изрязани дървени блокчета на отделните йероглифи. Тръгнал той от град на град да събира дарения за осъществяване на великото си дело. За десет години събрал необходимата сума и поръчал изработването на блокчетата.
Точно тогава река Уджи придошла и в страната настанал глад. Тецуген извадил събраните пари и купил с тях ориз за гладуващите. После пак се отправил на пьт да събира дарения. Бил еднакво благодарен и на дребните суми, и на златните монети. След няколко години парите отново били събрани. По това време в страната избухнала епидемия. Хиляди семейства останали без средства за преживяване, затова Тецуген дал всичко събрано на изпадналите в неволя. Когато бедствието отшумяло, той отново тръгнал да събира пари. Най-сетне неговото велико дело било завършено и той умрял спокоен. И сега може да се видят свещените книги, издадени от Тецуген на японски език. Но знаещи хора твърдят, че първите две негови издания, останали недостижими за човешкото око, далеч надхвърлят по значение третото.


***


Думите „Първият принцип", които красят портата на храма Оаку в Киото, принадлежат на четката на учителя Кодзен. Той ги написал отначало върху лист хартия, а по-късно те били изрязани върху дърво.
Ученикът, който му приготвял туша, стоял наблизо и наблюдавал работата на учителя си. По едно време се обадил:
— Не е много хубаво!
Кодзен опитал отново. Ученикът казал:
— Сега е още по-лошо!
И Кодзен опитал трети път.
След шестдесет и четвъртия опит тушът вече привършвал и ученикът отишъл да приготви нов.
Като останал сам, без чужди погледи, които да го смущават, Кодзен бързо написал още веднъж думите с остатъка от туша. Върнал се ученикът и се вгледал в последния надпис.
— Този път е прекрасно! — заключил той.

Редактирано от Kaлu на 15.09.03 19:52.

На ученика Докен заръчали да отиде до един далечен манастир. Той много се разстроил, защото смятал, че това ще забави учението му с няколко месеца. Затова казал на приятеля си, по-напредналия ученик Соген:
— Моля те, поискай позволение да дойдеш с мен. Има толкова неща, които не зная, а ако сме заедно, ще можем да разговаряме за тях и по този начин ще се уча, докато пътувам.
— Добре, — казал Соген. —Но нека те запитам: ако ти си гладен, а аз ям ориз, ще те засити ли това? Ако си сакат в краката, утеха ли ще е за теб, че аз крача с пълни сили? Ако мехурът ти е пълен, ще ти олекне ли, когато аз се облекча?


***


Кьоген давал на учениците си следната задача:
— Дзен — тоба е човек, който виси от дърво на ръба на висока скала. Той е стиснал със зъби една малка клонка. Не се е хванал за клоните с ръце, нито краката му са се опрели някъде. От ръба на скалата друг човек му извиква: “Защо Бодхидхарма е отишъл от Индия в Китай?” Не отговори ли, той е загубен. Ако отговори, ще умре. Какво трябва да направи?


***


Учителят Тосоцу построил три порти и карал монасите да минават през тях. Първата порта била учението Дзен. Чрез изучаване на Дзен можеш да прозреш истинската си природа. Но къде е тя?
Преминавайки през втората порта, можеш да се освободиш от раждането и смъртта. Но когато си труп, как можеш да се освободиш?
Минеш ли през третата порта, тялото ти се разпада на четирите елемента. Ала къде си ти тогава?


***


Госо казал:
— Да предположим, че срещнете на пътя един учител по Дзен. Не можете да го заговорите. Не можете да стоите мълчаливо. Какво можете да направите?
(На тази загадка отговорът на Мумон бил: “Да му прасна един!”)

Редактирано от Kaлu на 15.09.03 19:53.

Вакуан стоял пред портрет на Бодхидхарма. На картината Бодхидхарма имал брада.
— Защо този приятел няма брада? — попитал Вакуан.


***


Шудзан вдигнал тоягата си и я размахал пред монасите си.
— Ако наречете това тояга — казал той, — вие отричате вечния му живот. Ако не го наречете тояга, вие отричате сегашното му съществувание. Кажете ми, как предлагате тогава да се нарича?


***


Учителят Гецуан казал: „Кеичу, първият майстор на колела, направил две колела. Всяко имало петдесет спици. Да предположим, че отрежете главината? — Ще има ли тогава колело?"


***


Висш сановник се обърнал към учителя Такуан с молба за съвет как да прекарва дните си по-пълноценно. По цял ден, обяснил той, му носели жалби и доклади и това навявало у него скука.
Такуан взел четчица и хартия и написал осем йероглифа. Те означавали:
Всеки ден си отива безвъзвратно.
И най-малкият отрязък време
струва колкото къс нефрит.

Редактирано от Kaлu на 15.09.03 19:55.

Банкеи кротко поучавал своите последователи, когато проповедта му била прекъсната от свещеник от сектата Шиншу, който вярвал в чудеса и мислел, че спасението идва от повтарянето на свещените слова.
Банкеи не могъл да продължи беседата си и попитал свещеника какво има да каже.
— Основателят на моята религия — похвалил се свещеникът, — застанал на единия бряг на реката с четчица за писане в ръка. Ученикът му застанал на другия бряг с лист хартия. И през реката, по въздуха, основателят изписал сбещеното име Амида върху листа. Можете ли Вие да извършите такова чудо?
— Не — казал Банкеи. —Аз умея да правя само малки чудеса. Например, когато съм гладен, ям; когато съм жаден, пия; когато съм обиден, прощавам.


***


Учителят Хойен Фосо казал: “Твърди се, че през живота си Буда е изрекъл пет хиляди четиридесет и осем отделни истини. Те включват истината за Пустотата и истината за Съществуванието. Включват истината за Внезапното Просветление и истината за постепенното Просветление. Не са ли всички тези истини положителни?
Но, от друга страна, Йока в “Песента за Просветлението" казва, че няма същества и няма Буди, мъдреците са само водни мехурчета, а великите умове — не повече от проблясване на светкавица. Не са ли всички тези истини отрицаващи?
О, ученици мои, ако кажете “Да”, вие отричате Йока; ако кажете “Не”, противоречите на Буда. Ако Буда беше сега тук, сред Вас, как би решил този проблем?
Ако знаехме къде точно се намираме, всяка сутрин щяхме да задаваме въпроси на Буда и всяка вечер щяхме да го приветствуваме. Но тъй като не знаем къде сме, аз ще Ви издам една тайна: когато казвам “това е така”, може би не изричам положителна истина. Когато казвам “това не е така”, може би не отричам отрицателна истина.
Обърнете се на изток и вижте свещената Западна земя (Будисkият рай, наричан още Чистата земя или Земята на Буда); обърнете се на юг, за да Видите Полярната звезда.”


***


Секкьо запитал един от монасите си:
— Искаш ли да хванеш Пустотата?
— Ще опитам — отвърнал монахът. Вдигнал ръце във въздуха и свил юмруци.
— Не е много добре — рекъл Секкьо. — Не си уловил нищо.
— Добре, учителю — съгласил се монахът, — моля ви, покажете ми как.
Тогава Секкьо хванал носа му и силно го дръпнал.
— 0х! — извикал монахът. — Заболя ме!
— Ето, така можеш да уловиш Пустотата! — гласял отговорът на Секкьо.

Редактирано от Kaлu на 15.09.03 19:43.