Субухти, ученик на Буда, бил осенен от Просветлението за голямата пустота, където вечното и действителното се сливат с преходното и недейсвителното. докато седял под едно дърво в своето просветление, той забелязал, че отгоре му се сипе цвят. И чул гласове:
- Колко красноречиво говориш за пустотата! -възхваля ли го те, подобно на божии гласове.
- Но аз не съм говорил за Пустотата! - промълвил Субухти.
- Не си говорил. Ние не сме чули. Това е тя истинската Пустота - шепнели гласовете, а цветовете завалели като дъжд.

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Учителят Нансен заварил две групи монаси, от Източната зала и от Западната зала, да се карат за една котка. той вдигнал котката, размахал я над главата си и извикал на спорещите:
- Кажете по една добра дума, ако искате да спасите котката!
И една дума не паднала в отговор. Нансен отишъл в кухнята, върнал се с голям сатър и разсякъл котката на две. Пoсле дал по една половина на всяка група. Същата вечер, когато Джошу се завърнал в манастира, Нансен му разказал случката. Джошу нищо не казал, обаче събул своите сандали, сложил ги жърху главата си и си тръгнал.
Нансен замислено произнесъл:
- Джошу щеше да спаси котката.

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

При учителя Джошу дошъл нов монах с думите:
- Току-що влязох в братството и бързам да науча Първия принцип на Дзен. Моля да ми го кажете.
Джошу запитал:
- Изяде ли си вечерята?
Той отговорил:
- Изядох я.
Джошу казал:
- Е, тогава измий паницата си.

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Едно пиле било роден експериментатор. Не било обикновено пиле, различно било. Един ден при изгрев слънце към него се приближила огромна сянка, навела се, пуснала нещо и си отишла. Пилето потреперило, потреперило, но нали било учен, излязло да види какво е оставила сянката. И, о, чудо-имало зрънца!
Накълвало се пилето до насита, напълнило коремчето.
На другият ден ситуацията се повторила, пилето като истински учен хукнало да си достави бележник и молив и започнало редовно да си води записки. Радвало се, че може би е открило нов закон.
Наблюдавало, кълвяло зрънцата и прилежно си водило записки. Тефтерът набъбнал, решило пилето, че повтаряемостта е научен факт и решило да изчака само още един ден, да затвърди опитите и да изведе новия закон, който може би щял да му донесе нобеловата пилешка награда.
На другия ден огромната сянка се приближила както обикновено, протегнала ръка към пилето, повдигнала го и му откъснала главата...

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Веднъж Буда отишъл при своите ученици с кърпа в ръка - красива копринена кърпа. Вероятно е била подарък от някой цар. Обикновено Буда не приемал такива неща, и сега всичко го гледали в недоумение защо държи тази кърпа в ръцете си, сякаш им казвал: "Погледни внимателно, виж!" Всички вперили очи в кърпата, но никой не видял нищо друго, освен красива копринена кърпа.

След това Буда започнал да връзва възли с краищата на кърпата. Настъпило пълно мълчание, всички гледали какво прави той. Завързвайки пет възела, Буда попитал:
— Това същата кърпа, която донесох ли е, или друга?
Сарипута казал:
— Вие надсмивате ли ни се? Разбира се, че е същата кърпа.
— Сарипута, помисли още веднъж! Онази кърпа беше без възли, а на тази има завързани пет. Как може да е същата?
Едва сега Сарипута разбрал смисъла и казал:
— Разбрах всичко. Макар че кърпата е същата, сега тя е във възли и прилича на страдащ човек.
— Точно така. Всичко, което искам да ви покажа е, че човек, който се терзае, по принцип не се отличава от Буда. Аз съм всичко на всичко кърпа без възли! Ти - си кърпа с пет възела. Тези възли са - агресивност, алчност, лъжливост, неосъзнатост и егоизъм. — След това Буда казал — Сега аз ще се опитам да развържа тези възли. Кой ще ми помогне да го направя? — Той започнал да дърпа двата края на кърпата и възлите започнали да стават все по-малки и по-стегнати.
Някой възкликнал:
— Но какво правите? Така те никога няма да се развържат! Коприната е толкова тънка, а Вие така силно я дърпате. Възлите ще станат толкова малки, че ще бъде невъзможно да бъдат развързани.
Буда им казал:
— О, вие отлично разбирате всичко, когато става дума за кърпата. А защо не можете да разберете самите себе си? Нима вие не сте в същата ситуация? Вие дърпате своите възли и те стават все по-стегнати и по- стегнати. След това попитал — Кой ще каже как да се развържат възлите?
Един ученик предложил:
— Отначало човек трябва да се приближи и да разгледа внимателно как са били завързани възлите. — Той разгледал кърпата и казал — Възлите са били завързани така, че ще станат по-свободни само ако ги разхлабим и като им позволим да станат по-свободни, ще ги развържем, това не е трудно. Това са прости възли. — Ученикът взел кърпата и внимателно развързал възлите един след друг.
Буда казал:
—Днешната проповед свърши. Вървете да медитирате!

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Баща и син се сдобили с един кон. На следващия ден тръгнали за някъде си през селото. Бащата казал:
- Сине, качи се ти на коня, а аз ще походя.
Като ги видели, селяните рекли:
- Ей, глей къв син - баща му ходи пеша, а той язди!
На другия ден бащата се качил на коня, а сина ходел. Селяните рекли:
- Бе къв баща бе, детето му ходи пеша, пък той язди!
На третия ден се качили и двамата на коня. Селяните:
- Нямат милост тия, ще уморят добичето!
На четвъртия ден и двамата тръгнали пеша, водейки коня. А селяните:
- Хахаха, глей кви глупаци! Кон имат, пеша ходят! Хахаха...
На следващия ден, от притеснение какво ще направят, конят умрял.
И бащата рекъл на сина:
- Виждаш ли сине, ако слушаш кво говорят хората, ще свършиш като коня !

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Вървял един човек из полето. Минал покрай един селянин и го попитал: Човече, след колко време ще стигна до града? Селянинът го погледнал, и му показал с ръка да продължава да върви. Пътникът помислил, че не го е разбрал, и попитал отново: След колко време ще стигна до града? Селянинът отново му посочил с ръка да върви. Е, явно на човекът не му е до мене – си казал пътникът и продължил. На края на нивата чул селянинът да вика след него: Човече, ще стигнеш във града по обяд. Добре де, два пъти те попитах, защо чак сега ми казваш? – попитал пътникът. За да зная кога ще стигнеш, трябва да те видя как вървиш- отговорил му селянинът.

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Учениците на един мъдрец, който владеел и някакво бойно изкуство го попитали:
"Учителю, може ли едни мъдрец като теб и с твоите умения да се справи с едно цунами?"
А Мъдрецът се усмихнал и казал:
"Че то за можене, може, ама какво ще дири един мъдрец, там където има цунами?!"


Мъдреци и Листа

Двама мъдреци, които чакали и се готвели за просветление, стигнали до едно дърво и решили да призоват Бог и да го питат кога ще се просветлят...
И се появил Бог и първият мъдрец рекъл:
"Моля те, кажи ми кога ще постигна просветление?"
А Бог отвърнал:
"Колкото са листата на това дърво - след толкова години ще го постигнеш...."
И първият мъдрец скочил отчаяно, започнал да си скубе косите, да палче и да вика: "След толкова много, след толкова много...."
Тогава вторият мъдрец попитал Бог за себе си и Бог му отвърнал:
"Колкото са листата на това дърво, след толкова години ще получиш просветление."
И вторият мъдрец скочил усмихнат и започнал да обикаля около дървото и да крещи радостно: " Само след толква, само след толкова..."

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Една нощ един човек сънувал сън.Сънувал,че се разхожда по морския бряг заедно с Бога.По небето проблясвали сцени от неговия живот.При всяка сцена той забелязвал двойни слеи от стъпки по пясъка-едната била неговата,а другата на Господа.Когато проблясва последната сцена от живота му,той погледнал назад към следите от стъпки в пясъка.Забелязъл,обаче ,че много пъти по жизнения му път имало само една следа от стъпки и че това ставало през най-тъжните и унизителни периоди в живота му.Това го разтревожило и запитал Господа:"О,боже,Ти някога ми каза,че след като съм да Те следвам,Ти ще вървиш винаги с мен.Но аз забелязах ,че по време на най-трудните моменти от живота ми по пясъка имаше само една следа от стъпки .Не разбирам защо когато най-много се нуждаех от Теб,Ти си ме изоставил сам."Господ му отговорил:"Мило мое дете ,аз те обичам и никога не бих те изоставил.По време на твоите изпитания и страдания ,когато виждаш само едни стъпки,то е било когато Аз съм те носил на ръце!"

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

- Кой те е вързал? - попитал Учителят.
- Никой, отвърнал ученикът, който се стремял да постигне освобождение.
- Защо тогава се стремиш към освобождение? - попитал Учителят.

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева