32-годишен пациент отишъл при терапевта Ричард Кроули. -Не мога да спра да си смуча палеца, - оплакал се той. - Не бъдете толкова заинтересовани от това, -казал му Кроули. -Но си смучете всеки ден различен пръст. Пациентът се опитал да следва препоръката. Но всеки път, когато поднасял ръката си към устата, бил принуден да прави съзнателен избор: кой пръст да направи обект на своето внимание този ден. Преди да свърши седмицата, навикът бил излекуван. - Когато порокът стане навик, трудно е да се справим с него, - казал Кроули. Но когато от нас се изсиква да формираме нови отношения, да взимаме нови решения и да правим нови избори, ние разбираме, че това не си струва усилията.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Философ и мистик се заблудили в гората в тъмна нощ. Това била много опасна гора, пълна с диви зверове; тъмнината била непрогледна. Единият бил човек на съмнението, другият - на вярата. Внезапно започнала буря, ударил гръм и ярко пробляснала светкавица.
Философът погледнал нагоре, мистикът погледнал надолу пътеката. В момента на проблясвянето на светкавицата пътеката била пред тях, осветена и ясно видима.
Философът погледнал мълнията и започнал да гадае: "Какво става?" - и загубил пътеката.
Вие сте се заблудили в гора, още по-тъмна и гъста от тази в притчата. Нощта е още по-дълбока. Понякога присветват мълнии. Сведете очи към пътеката.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Древен китайски текст гласи:
Има и такава, които сами си избират възгледите, между тях има и глупци. Човек с още незрели възгледи, който определя кое е истина и кое не е истина, прилича на оня, който днес е тръгнал към Юе, а твърди, че е дошъл в Юе вчера. Това значи да се представя несъществуващото като съществуващо. А как да се направи несъществуващото съществуващо — това не е знаел дори свещеният Млад Дракон, как ли бих могъл да зная аз?

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Веднъж пътник на кораб забелязал безчисленото множество малки и големи подводни скали, с които било осеяно морето. Той запитал кормчията:
-Господин кормчия, как успявате да преминете през това множество скали? Сигурно познавате всеки камък, за да можете да го заобикаляте.
-Не, - отвърнал кормчията,- камъните не познавам, но познавам най-дълбоките места, през които може безопасно да се преведе кораба.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

В Древния Рим група пророчици, известни като Сибили, написали 9 книги, които предсказвали бъдещето на Римската империя. Те занесли книгите на Тиберий и поискали за тях сто къса злато.
Тиберий сърдито ги изгонил. Сибилите изгорили 3 книги и отново се върнали при Тиберий, искайки за останалите 6 книги пак сто къса злато.
Той се разсмял и пак отказал: откъде накъде да плаща за 6 книги цената на девет?
Сибилите изгорили още три и се върнали с последните останали три.
-Цената все още е сто къса злато, -съобщили те.
Тиберий, погълнат от любопитство, заплатил цената, но бил способен вече да прочете само част от бъдещето на своята империя.


Учителят казал: "Много важно е в живота да не се търгува, когато има възможност за това."

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Лие Закрила на разбойниците стрелял пред очите на Тъмнеещото око: опънал сетивата докрай, сложил на ръката си между лакътя и китката съд с вода и почнал да се прицелва. Пуснал една стрела, след нея друга, трета, и то докато първата още летяла към целта. И през цялото време бил неподвижен като статуя.
— Това е майсторство при стрелба, но не е майсторство без стрелба — казал Тъмнеещото око. — Би ли могъл да стреляш, ако се качиш с мене на висока планина и застанеш върху камък, надвиснал над пропаст с дълбочина сто жъна ?
И Тъмнеещото око се изкачил на висока планина, застанал на камък, надвиснал над пропаст с дълбочина сто жъна, почнал да отстъпва назад, докато стъпалата му не останали наполовина във въздуха и направил знак на Закрила на разбойниците да приближи. Но Закрила на разбойниците, облян в пот от главата до петите, легнал по очи на земята.
— Душевното състояние на истинския човек — казал Тъмнеещото око — не се променя все едно дали той гледа нагоре към синьото небе, слиза надолу до Жълтите извори или пътешествува към всичките осем полюса. А на тебе сега ти се иска да примижиш от страх. Опасността се крие вътре в тебе самия!

-----------
пътя на война е осран с добри намерения

Редактирано от Kaily на 12.06.04 00:35.

Аз го знам по друг начин

Йен Вратите на битието, канейки се да заеме поста наставник на наследника на уейския цар Чудотворен , попитал Цюй Боюй:
— Как да постъпя в този случай? Тукашният човек царят има природна наклонност към убийства. Ако някои не го удържа, опасност ще застрашава цялото ни царство; ако пък някой го удържа, опасност ще застрашава мене. Знанията му са достатъчни, за да разбере чуждите грешки; но не са достатъчни, за да разбере собствените си грешки.
— Какъв забележителен въпрос! — възкликнал Цюй Боюй. — Пази се от него! Бъди внимателен с него! Бъди точен в поведението си! Най-добре е външно да се сближаваш с него, а в сърцето си да запазваш хармонията. Но и едното, и другото крие в себе си опасност. Сближаването не трябва да става дълбоко, а вътрешната хармония не трябва да става явна. Ако се сближиш дълбоко, ще паднеш и ще загинеш; ако вътрешната хармония стане явна и създаде добро име и слава, тя именно ще навлече нещастие, злина. Почне ли той да се държи като дете, и ти се дръж с него като дете; престане ли да спазва ранговете, и ти заедно с него не спазвай ранговете; надминава ли всички граници, и ти заедно с него надминавай всички граници. Постигнеш ли това, ще можеш да се сближиш много с него и да го освободиш от грешките.
Виждал ли си как насекомото богомолка, когато се разсърди, надига крила, за да прегради пътя на колата? Като не съзнава, че не може да я надвие, богомолката надценява силите си. Пази се! Бъди внимателен! Ако хвалейки се със заслуги, почнеш да ги надценяваш, ще направиш същата грешка.
Знаеш ли как човекът храни тигър? Не се решава да даде на тигъра живо животно, защото, като го убива, тигърът ще се разяри; не се решава да даде цяло животно, защото, като го разкъсва, тигърът ще се разяри. Храни навреме гладния, долавяйки какво предизвиква яростта му. Тигърът и човекът са от различни видове. Човекът угажда на тигъра и тигърът му се гали; прекослови му — и тигърът го убива.
Ето например оня, който гледал конете, изнасял тора с кошници, а пикочта — с делви. Но веднъж връхлетели комари и стършели, човекът внезапно тупнал коня и конят скъсал юздите, строшил му главата и го ударил силно в гърдите. Нима не е необходимо да си предпазлив? Прекалената грижа и обич могат да доведат до гибел.

-----------
пътя на война е осран с добри намерения

Редактирано от Kaily на 12.06.04 00:36.

(притча от Ошо)

Веднъж в страната на Мула Насредин починал мъдрецът на краля и преди смъртта си му казал да търси най-скромният човек в страната за негов наследник. "Защото скромността е всъщност и мъдрост".
По цялото кралство били разпратени тайни агенти да издирват най-скромния човек. Накрая те стигнали селото на Насредин. Той вече бил чул, че кралят търси мъдрец и дълбоко се замислил какво може да послужи за решаващ фактор при избора. Той бил много чел и знаел древното предание, че мъдрият е и скромен, така че напълно логично дошъл до извода, че кралят търсил най-скромният човек в кралството.
Когато го срещнали царските търсачи, макар и най-богатият човек в селото, той носел риболовна мрежа, връщайки се от реката. В това село риболовът не се считал за престижно занаятие и затова търсачите решили, че това е най-скромният човек.
-Кажи, защо носиш мрежа със себе си, та ти си най-богатият човек, защо се занимаваш с риболов?
-Аз забогатях от риболов, -обяснил Насредин. – И искам да се отблагорадя на своята предишна професия за това, което тя ми е дала, затова винаги нося мрежата на рамо.
Търсачите решили, че това е наистина скромен човек. Обикновено хората се срамуват от миналото си, когато станат богати и се опитват да го изтрият, така че хората дори да не се досещат къде се намират корените на новобогаташите. Богатият се опитва да си създаде ново минало, за да бъдат всички убедени, че той е роден аристократ. И така Мула Насредин се оказал най-скромният човек в кралството и бил назначен за мъдрец..
В деня на назначението си той хвърлил мрежата. Хората, които го препоръчали, останали поразени:
-Насредин, а къде е твоята мрежа?
-Когато рибата е хваната, - отвърнал той, - мрежата се изхвърля.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

На един милионер му се повредила колата и докато шофьора я оправял, той отишъл до близкото дърво, под което седял на сянка един просяк. Завързал разговор:
-Ти защо седиш така под дървото, а не започнеш да работиш?
-За какво да работя?
-За да изкараш пари.
-За какво са ми пари?
-За да си направиш собствен бизнес.
-За какво да си правя собствен бизнес?
-За да започнеш да печелиш още повече.
-За какво да печеля повече?
-За да можеш да си купиш къща, кола, шофьор, да си богат и да имаш достатъчно пари един ден да се пенсионираш и да си почиваш.
-Че аз и сега това правя.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Лао Дзъ всеки ден правел рано сутринта разходки. Съпровождал го съсед. Но той знаел, че Лао Дзъ е човек на мълчанието. Така че в продължение на дълги години той го съпровождал в сутрешните разходки, но никога нищо не говорел. Веднъж той имал гост, който поискал да придружи Лао Дзъ на разходката. Съседът казал:
-Нищо не говори, тъй като Лао Дзъ иска да живее непосредствено. Нищо не говори!
Те излезли, а утрото било толкова прекрасно, толкова тихо, пеели птици. По навик гостът казал:
-Колко е прекрасно! – само това и нищо повече по време на цялата разходка, но Лао Дзъ го погледнал така, все едно извършил грях.
Когато се прибрали, Лао Дзъ казал на съседа:
-Никога повече не идвай! И никога не води когото и да било! Този човек изглежда е твърде приказлив. Утрото беше прекрасно, то беше толкова тихо. Този човек унищожи всичко.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.